V постна неделя PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Бог сключва завет с тебе

От днешната неделя и в предстоящите дни започваме да навлизаме във време, в което все повече и по-дълбоко размишляваме върху мъките и страданията Господни.

Евангелското слово, което слушаме днес, е реч, която дава отговор на трудни въпроси за терзанията, нещастието и горчивината, които ни съпътстват в хода на житейския ни път.

Темата за болката, скръбта и смъртта не е приятна за никого от нас. За бъдещето и за дните, които предстоят, предпочитаме да ни се говори само добрo, а понякога дори се опитваме да затворим сетивата си за страдалчеството и мъките, които съвсем реално ни пресрещат или заобикалят в орбитата на собствения ни живот.

Исус е с ясното съзнание, че скоро ще се изправи пред тежки изпитания, но въпреки това думите, които изрича, са утеха, не толкова за Самия Него, колкото за нас. В Кана Галилейска, където извършва първото чудо, Той ни казва, че часът Му още не е дошъл, но в днешното Евангелие от Йоан обявява, че това време вече наближава: „Дошъл е часът да се прослави Син Човеческий“.

Каква е тази слава, която се изразява в страдание и смърт? И защо изобщо е нужно да има страдание и смърт?

Има ли отговор на този въпрос, който смутената душа винаги търси?

До болка познаваме онзи вопъл, идващ от дъното на съкрушеното ни от тревога сърце, когато просим помощ от Бога.

„Отче, избави ме от тоя час, казва Исус, но затова и дойдох на тоя час. Отче, прослави името Си!“ Исус остава послушен на Отца до края, за да получим ние отговор на въпроса „защо“, а именно защото: „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само, ако ли умре, принася много плод…“

Часът на славата на Христос е в Неговото страдание и смърт, защото „кога бъде издигнат от земята, всичко ще привлече към себе си“, а всичко е равно на всички и тези всички сме ние.

Замисляли ли сте се какво предимство имаме заради това, че живеем във времето на Новия Завет? Понякога тази привилегия приемаме просто за даденост и несъзнателно пренебрегваме.

В Новия Завет Бог ни предлага Своето приятелство, дарявайки ни с живот, изпълнен с изобилие и слава. Под действието на Стария Завет, ако не сме се родили сред избрания народ, щяхме да си останем само езичници, търсещи всевъзможни начини да открият Бога. Така и започва днешното Евангелие: „... между дошлите на поклонение по празника имаше някои езичници“, които най-вероятно са гърци. Те се приближиха до Филипа, който беше от Витсайда Галилейска и Го молеха, думайки: „Господине, искаме да видим Исуса...“ Искат да Го видят, защото, който Го види и повярва в Него, „ще има живот вечен“.

А Филип не отива веднага при Исус, а първо „обажда на Андрей“, „Андрей пък и Филип обаждат на Исуса“. Този Андрей разбира назряващата и  нарастващата нужда на първата общност, а именно да се отвори и да стане универсална.

Бог сключва Новия Завет не само с една нация или избрана прослойка от обществото, а с всички, които Го търсят и биха искали да Го познаят. Без значение какво е нашето потекло, дали сме бедни или богати, бели или цветнокожи, образовани или неуки, здрави или болни, Новият Завет е като стълб за всички ни, който ни извежда в небето на необятната надежда, в което няма граници и всички можем да се доближим до Отца с увереност, че Той ни обича толкова много, че отдаде Единородния Си Син за нас.

Още в първото четиво днес чуваме гласа на Господа, Който ни казва чрез „Книгата на пророк Йеремия“ как ще сключи Новия Завет: „... ще сключа с дома Израилев и дома Юдин нов завет, не такъв, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях.“

Старият закон е написан върху каменни плочи, за Новия Господ казва, че е вписан в сърцата ни. Това се случва веднага с нашето Кръщение, когато получаваме частица от Божествения живот чрез силата на Светия Дух.

И пак, чрез благодатната слава на Светия Дух, така както пророк Йеремия предсказва, ние пребъдваме и продължаваме да общуваме и опознаваме Бога чрез вярата. Благодатната слава остава с нас всеки път, когато приемаме Тайнствата.

Исус дойде на земята, „за да се прослави Син Човеческий“, но тази слава не е славата, която познава света и която си представяме и ние.

Римският император Цезар покорява галите и навлиза в Британия, великият пълководец Наполеон, който променя историята, достига със своята армия чак до Москва и я превзема, спортисти след години усилия се сдобиват с отличия и златни медали, певци и актьори се прочуват по целия свят.

На такива успехи често се възхищаваме, но е хубаво да помислим, че има и други, не така известни хора, които се грижат за болни, окуражават страдащите, помагат на бедните и с всяко свое действие даряват частица от Божията любов.

Земната слава може да свети с огромна сила, но рано или късно угасва. Христос донася със себе си нова светлина, която унищожава тъмнината не само на греха, но и на всяка болка, нещастие и скръб. Той дарява на човечеството най-голямата надежда, а именно, че смъртта не е краят на нашето съществуване, а само ни отвежда до нашата завършеност и пълнота.

Думите на Исус от днешното Евангелие са насърчение да не се поддаваме на страха, но и да не бъдем егоисти, мислещи единствено за себе си, за днешния ден и за този живот, защото той със сигурност е пътешествие, което рано или късно ще достигне до залеза на дните, но въпреки това има продължение, което следва. И затова: „който обича душата си, ще я погуби, а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот“.

Poprawiony: sobota, 17 marca 2018 19:08