II пасхална неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Тома, Савел, Фаустина и аз – свидетели на Въскръсналия

„Тома, ти повярва, защото ме видя, блажени, които не са видели и са повярвали!“ Емблематичен момент в Евангелието, оставящ траен спомен в съзнанието ни, често споменаван и като пример за неверие, заради който сме склонни да възприемаме...

и отъждествяваме Свети Тома много повече като „неверни“, отколкото с апостолската мисия, която изпълнява на земята, като обръща много хора във вяра и извършва голям брой чудеса, а накрая завършва жизнения си път, претърпявайки и героична мъченическа смърт.

След Възкресението Си Исус се явява на Мария Магдалена и жените, дошли да помажат тялото му, на двамата ученици по пътя за Емаус, на учениците по време на тяхно събрание в Йерусалим, отново на седем от тях край брега на Тивериадското езеро, на Петър и на Яков, пред множество хора на Галилейската планина, а четиридесет дни след Възкресението се разделя със своите апостоли на Маслинената планина, като ги благославя и обещава: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“.

Минават около четиридесет години след славното Възкресение на Исус, когато необикновено видение преобръща живота на един евреин от Вениаминовото коляно, фарисеина Савел, участвал активно в гоненията срещу християните. По пътя за Дамаск Исус се явявана Савел с думите: „Савле, Савле, защо ме гониш?“, а няколко дни по-късно го изпълва със Светия Дух, за да го превърне в един от най-силните и пламенни проповедници, неуморим разпространител на Евангелието, основал множество църкви, чието име днес е истински пример за добродетелност и мъченичество, а четиринадесетте послания от Новия Завет, на които е автор, се превръщат в здрав и основополагащ камък на богословието.

Ние сме малки и слаби хора и често търсим потвърждение и сигурност във вярата си, точно като Тома, като предпочитаме да видим чудото с очите си, в отговор на съмненията, които с тих и нашепващ глас превземат първо мислите ни, а после и сърцата, заглушавайки силата и красотата на едва поникналите у нас семена на Божията благодат.

От времето след Възкресението до днес Исус остава с нас, като не спира да върши чудеса в живота ни, да ни дарява със Своята милост, а понякога и да се явява на избрани личности, които ни окуражават със своето свидетелство.

Когато става въпрос за насърчение, не можем да не споменем Света Фаустина Ковалска, произхождаща от бедно семейство, която едва двайсетгодишна постъпва в Апостолския орден на Богородичното милосърдие, където служи в продължение на тринадесет години, след което умира.

Сестра Фаустина Ковалска е съвременната посланичка на Божието милосърдие, което днес целият католически свят отбелязва тържествено като празник на милостта и радостта.

Картината на Божието Милосърдие е изображение, познато по цялата земя, в което Исус Христос е изобразен в бяла дреха с вдигната за благословия дясна ръка, а лявата, положена върху сърцето, от което като мощна светлина на надеждата струят два лъча – бял и червен.

„Днешният празник е убежище за всички души, а особено за грешните“, когато в света се излива цяло море от благоволение и Божиите извори на милостта са отворени, за да могат всички да „получат пълно опрощение на наказанието за греховете си“ и да намерят утеха.

Чрез набожността на света Фаустина Бог не изпраща нова надежда в света, а само потвърждава, че с доверие в Неговото Милосърдие и най-закоравелият грешник може да получи опрощение.

Понякога ни е трудно да си представим Божието Милосърдие безвъзмездно и достъпно и започваме да се съмняваме, обръщайки погледа си назад към миналото и към старата вина, вероятно защото в света, в който живеем, много често липсват милосърдие и опрощение за сметка на доминиращото желание за власт и отмъщение.

Писанията учат, че не съществува грях, който да не може да бъде простен, стига само да бъде осъзнат със смирение и покаяние. За съжаление, не Бог, Който е в позицията на силния, а ние сме тези, които се отдалечаваме от Него и поставяме бариери, когато се оплитаме в мрежа от заблуди и неправилни мисли. Понякога, вместо да вървим напред, тръгваме назад в обратната посока, докато Христос винаги стои и ни очаква с Образа, от който струи Неговото Милосърдие. Да приемем тази благодат на милостта, която празнуваме днес, с колкото се може повече радост и доверие, спомняйки си и за блудния син, когото Отца прие без резерви и не като слуга, а като свой обичан и дългоочакван син, и да пристъпим уверено към портите на Бащиния дом!

Last Updated on Sunday, 15 April 2018 22:13