V пасхална неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Лозарят е този, който познава пръчките...

Кой ли не обича да прекара малко от времето си за почивка под шепота на шумака на старата лоза или под тежкия плод на бисерните й зърна?

Още от дълбока древност лозовият лист е символ на живот и сладост, а гроздето и лозата са знак на плодородие и благополучие. У нас образа им откриваме на много места като декорация на обредните хлябове, резбовани в иконостасите на българските храмове, в бродериите и народните шевици. Лозата е и библейско растение, и олицетворява изобилието и младостта, а в Стария Завет е израз на Божията благодат и изображение на народа на Израел, и може би затова още в книгата на пророк Исаия, четем: „садете лозя и яжте плодовете им“.

Интересно е, че няма друг толкова универсален плод като гроздето, което може да се консумира прясно, сушено или консервирано, във вид на сок, ракия или вино, а също и като лекарство в медицината заради лечебните и терапевтичните си свойства. За разлика от други растения обаче, когато се отглежда лоза и искаме да получим добър плод, трябва да се направи резитба и тя е задължителна за предотвратяване на нежелани последици.

Миналата неделя в Евангелието чухме Исус да казва: „Аз съм добрият Пастир, който полага душата си за овцете“. Знаем, че Този Пастир обича овцете си, но любовта Му надминава всяко човешко очакване и представа за себеотрицание. Той познава белезите на всяка една овца от Своето стадо, знае как да полага грижи за нея и вижда, когато я загрозява опасност или беда. Любовта на Бога към нас ни спасява, ражда живот и е най-големият дар, който можем да получим, защото силата й отменя дори и най-страшната земна присъда – смъртта.

Нашето спасение преминава през кръста и страданието на Христос, Който доброволно и по Собствена воля отдаде живота си за нас. Това не е просто акт на милосърдие, който предизвиква в нас чувство на възхищение и благодарност, защото прави връзката и взаимоотношенията ни специални и дълбоки като взаимоотношенията между Отца и Сина – „както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца“.

И днес думите на Исус в Евангелието подчертават тази връзка – между Него и небесния ни Баща: Единият е лозата, а другият лозарят. Това са жизненоважни съприкосновение и близост, в които и ние участваме. Исус е лозата, която дава живот на пръчките, а лозарят иска лозата му да даде повече плод. Ето ни отново, ние сме „пръчките“ – християнската общност, в която Божията любов става реална в присъствието на Христос. В тайнството Евхаристия ние го приемаме във вид на хляб и като извор на живот, но освен всичко това продължаваме пътя си по начин, по който и ние да бъдем извор на живот за другите.

Днешното Евангелие не ни поделя на добри и лоши, защото само Христос е съвършената лоза, а всички останали пръчки имат нужда от резитба. Лозарят е Този, Който познава пръчките, които дават хубав плод, и тях ще освободи от израстъците. Самият Отец решава кои пръчки са изсъхнали и негодни, за да хвърли и изгори в огъня. Има вероятност сред нас да има и такива, които са подвластни повече на мисълта за себе си и своите интереси, без да дават добри плодове.

Любовта, която носим в себе си, е видна в служението ни и то е доказателство, че сме в пълен контакт с Бога и че наистина пребъдваме в Него. Исус не ни очиства, като ни умива нозете, а чрез  нашата готовност ние да умием нечии други нозе. „Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в Мене и аз в Него, той дава много плод.“ Пребъдването в Христос е не само смисълът на живота на християнина, но и най-добрата защита и извор на сили за преодоляване на нашите слабости. Исус е „истинската лоза“ и ние ставаме „чисти чрез Словото, що ни е проповядвал“ – Неговите думи ни оживотворяват и одухотворяват, когато ги слушаме или четем Библията, но не само защото е важно и да ги живеем в днешния ден и в собствения ни живот.

„Исус е истинската лоза“, която ни помага да укрепнем, ако сме слаби, Той е лимфният поток, през който получаваме защита от отровата на греха, проникваща понякога в нас, Той е Пътят и Истината, и тясната пътека, която отвежда до вратата на спасението, Хлябът, Който храни душата и отговорът на всеки въпрос, който днес вълнува света!

Исус е лозата, от която можем да черпим щастие, благоденствие и изобилно плодородие, лекарството, което лекува всяка болка и рана, сладкият сок, който можем да отпием след всяка горчилка и виното, което ни изпълва с топлина.

Последно променен на Събота, 05 Май 2018 22:12