VI пасхална неделя PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Кой истински обича?

Когато Христос Възкръсна, ние се превърнахме в хора на надеждата. Добрата вест, че нашият Бог е Бог на живота, донася радост на човечеството в продължение на повече от две хиляди години. Нима това може да бъде случайно?

В лицето на Исус ние намерихме Пастир, Спасител и Приятел, Който отдаде живота Си за нас и със Своята жертвена смърт доказа силата на най-голямата любов, която някога е познала земята. За тази любов всички копнеем, защото, ранени от скръб, огорчения и чувство за вина, търсим изцеляващата й сила.

Миналата неделя Исус се разкри пред нас и с думите: „Аз съм истинската лоза“ – лоза, под която можем да намерим отмора в уморителни и тежки дни, лоза, която е непресъхващ извор на щастие, плодородие и благодат, лоза, от чиито плодове черпим сладък сок и отпиваме след всяка горчива глътка, лек, който ни укрепва, ако сме слаби, и лоза, която се превръща във вино, което ни изпълва с топлина.

Има много песни за виното, но още повече има за любовта! През последните седмици на пасхалното време, през което преминаваме, Исус непрекъснато ни окуражава да не се страхуваме и да бъдем уверени и смели във вярата. Той ни дарява със Своя мир и ни насърчава да пребъдваме в Него, а това означава да пребъдваме в любовта. Божията любов стои в ореола на Възкресението и ражда живот като никоя друга. Любовта, която Христос ни завеща, не прилича на история от известен роман или холивудска кинопродукция. Тя не е романтична идилия и не е нито бурна, нито безметежна, тиха и спокойна привързаност към определен човек, семейството или родината.

В днешното Евангелие Исус ни говори за любовта, извираща от недрата  на Всемогъщия и Всеопрощаващ Бог, за безкрайната любов, непознаваща предел, която Той донесе в света и остави като дар за всеки от нас: „Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: Пребъдете в Моята любов. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в любовта Му.“

След това Той продължава, обещавайки пълна радост за онези, които ще спазят най-голямата заповед от всички, които даде на света и тях нарича приятели: „Никой няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели. Вие сте ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.“

С тези думи Исус ни посочва верния път, по който да вървим, и посоката, която да следваме в живота си, но не от висините на йерархичната небесна стълбица, защото макар и бидейки Бог, Той стана пример, като вкуси от смъртта заради приятелите Си и отдаде живота си за тях.

Всяко време има своите герои и наистина много достойни хора, които са рискували и губили живота си, за да спасят нечий друг – някой влиза сред пламъците на огъня, без дори да се замисли, заради чужд живот или се хвърля в дълбоки и непознати води, за да помогне на онзи, който се дави. Прекланяме се пред техния подвиг и жертвоготовност, но смъртта на Исус е различна, защото, Той не само умря заради приятелите Си, но и Възкръсна за тях. Всички искаме такъв приятел като Христос, Който спасява, но и Той изисква от нас – да се уподобим
на Него в любовта и жертвоготовността.

За съжаление, опитът и историята показват, че нашите слабости често пъти вземат връх в живота ни и жертвоготовността ни лесно отслабва, а обичта ни бързо пролинява.

Исус се понижи за нас, слизайки до дъното на унищоженото, потъпкано и поругано човешко достойнство, а как ние Му се отплащаме за това, като често дори в малкия свят на църковните общности се делим на „ние и вие“, уверени, че сме по-добри последователи на Евангелието от други, които някак са по-недостойни от нас.

Ако такива мисли приковават любовта ни, със сигурност оставаме много далече от Христовия Дух и вместо да се потопим в океана на щастието и радостта от споделената любов, ние просто оставаме на брега, взирайки се в необятната шир.

„Бог не гледа на лице“, си припомняме в първото четиво от „Деяния на апостолите“, и ни обича, без да ни поделя по никакви признаци и критерии – мъже или жени, млади или стари, бедни или богати, образовани или неграмотни, граждани или селяни, духовници или миряни, принадлежащи към един или друг народ или континент.

Исус промени картата на спасението, като я разшири далече от границите на юдаизма, позволявайки „Светият Дух да слезе над всеки, който величае Бога“, независимо дали е отдавна религиозен или новопокръстен във вярата езичник.

„Всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога“, ни казва свети Йоан апостол във второто четиво, затова нека се опитаме да се обичаме един друг в Духа на Възкръсналия Христос, а Той ще ни изпълни само с радост, търпение, щастие и истинска и свята любов!

Poprawiony: sobota, 05 maja 2018 22:15