Възнесение Господне 2018 PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

И се възнесе на небето…

Исус изпълни земната Си мисия, но тя не е достигнала своя край.  Oтговорната задача да бъде продължена, Toй възлага на Църквата в лицето на всички, които вече Го следват в настоящето, и тези, които ще Го познаят в бъдеще: „Исус се яви на единадесетте и им каза: Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари“.

В настоящия момент това бъдеще вече принадлежи на съвременните апостоли и духовници – епископите и богопосветените и свещениците, които им помагат, но, разбира се, принадлежи и на нас – вярващите християни.

Исус не ни съветва, Той изисква от нас, защото думите Му са категорични и ни наставляват – „проповядвайте“, време е за спасение и вяра и за Кръщение с Духа. „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.“ Когато ние, които сме кръстени и съставляваме Църквата, свидетелстваме Евангелието с делата си, помагаме и на други да повярват, да се обърнат към Бога и да се кръстят, но, за съжаление, когато „проповядваме“ с библейски цитати, които красноречиво и умело сме подредили в красива мозайка, а действията ни не са добри, провокираме и съблазняваме онази част от „извънцърковното“ общество с примера, който даваме. Израз на нашето служение към Бога е служението на Неговото Слово.

Последвалите думи на Исус определят белезите, по които да познаем тези, които са вярващи. „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди, на болни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави.“

През последните седмици на пасхалното време все повече се приближавахме до връхната точка на проявление на вярата в нашия живот, изразяваща се в приемането на Светия Дух и даровете, които Той ще роди в нас, и затова многократно поставяхме ударение върху любовта като отличителен знак на всички, които пребъдват в Христа.

Само че думите от днешното Евангелие като че ли са прекалено силни, за да ги приложим в живота си, и дори малко ни плашат. Говорене на нови езици, хващане на змии, изпиване на смъртоносни напитки и изцеление на болни: това са големи чудеса, но не са ли те единствено и изцяло привилегия на Бога? Понякога ние търсим такива необикновени проявления в живота си, но много по-често сякаш сме склонни да кажем – нима сме болни, за да оздравяваме? Имаме толкова хубав план и той върви успешно. Мислим, че реализацията ни е чудесна, ако имаме добро семейство, стабилна работа, хубава къща и кола и малко приятели, заедно с които да се позабавляваме. И това наистина са все поводи за радост, защото тези блага също са дар от Бога, но въпреки всичко те рано или късно ще свършат. И тогава не просто ще осъзнаем, а ще разберем, че Бог е приготвил нещо много по-добро за нас, защото в каквото и благосъстояние да живеем и каквито и притежания да имаме, те са изчерпаеми и не могат да се сравнят с необятните богатства на небесното щастие.

Всички имаме дарби и те ни превръщат в талантливи и състоятелни хора, но само когато се отворим за Божията благодат, идваща от даровете на Светия Дух, можем истински да израстваме и в служението, и в упованието.

Според учението на Втория ватикански събор „тези необикновени или пък по-прости и по-широко разпространени харизми са подходящи и полезни за нуждите на Църквата и трябва да се приемат с благодарност и утешение. Необикновените дарби обаче не бива да се искат безразсъдно, нито от тях високомерно да се очакват плодовете на апостолското дело…“

Неслучайно Исус посочва като сигурен знак на вярата такива „силни“ личби, защото може и да познаваме Словото и неколкократно да сме прочели Библията, но изобщо да не познаваме духовната същност. Невинаги интелектуалните знания са преднина, защото вярата идва от сърцето и отново се връща там.

Затова нека се обърнем към Бог с молба да ни благослови да търсим, онова, което ще ни отведе до вечния живот, без да определяме мярката, а просто като Му се доверим. Днешното второ четиво от „Посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни“ е добро насърчение за това търсене: „… Бог да ви даде дух на премъдрост и  откровение, да просвети очите на сърцето ви, та да познаете в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него…“

Всяка раздяла е трудна. Никога не е лесно да се сбогуваш с тези, които обичаш, но и времето за Христовото Възнесение в Небето настъпва, за да заеме полагащото Му се място – отдясно на Отца, а ние, които все още сме тук и усещаме присъствието Му в Словото, Тайнствата и Духа, продължаваме да Го търсим и едновременно с това да очакваме повторното Му завръщане, когато отново ще дойде със слава и Царството Му няма да има край!

Poprawiony: środa, 16 maja 2018 07:10