Тялото Христово 2018 PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Амин

Амин, Амин, Амин...

От незапомнени времена желанието за познание за света и Създателя на вселената остават неизменни и затова в миналото са измисляни поверия, ритуали и религиозни обреди в знак на почит към различни идоли и богове. Така се родили не само добре познатите ни легенди от Древна Гърция, но и африканската, китайската, римската, скандинавската, славянската, както и много други предхристиянски митологии, чрез които хората изразявали представата си за действителността и „божествения“ живот на онези свръхестествени същества, за които вярвали, че управляват живота им.

Докато много народи изповядвали политеистични религии, еврейският изповядвал вяра в един-единствен Бог, за Когото дори и не искали да помислят, че е възможно да притежава човешки черти или облик, а основният знак на тяхната вяра било съзнанието, че Бог им се явява, като говори на народа им чрез пророците.

Затова в първото четиво из книгата „Второзаконие“ днес слушаме: „Разпитай за предишните времена, които са били преди тебе, от оня ден, когато Бог сътвори човека на земята и от единия край на небето до другия; бивало ли е нещо такова като това велико дело или чувало ли се е подобно на него? Чувал ли е народ гласа на Бога, Който да говори изсред огъня, както ти си чувал и останал ли е жив?“

Това звучи наистина невероятно. В продължение на векове хората се опитват някак да се приближат до Бога и божествения произход, да разкрият същността и закономерностите на природата, създавайки една или друга представа за сътворението на света и влиянието на различни сили в човешкото битие, а сега самият Бог се приближава към тях, за да им обяви Своите тайни и помисли, Своите закони, но най-вече Своята любов, доброта и човеколюбие. Бог пръв се обръща към човека и показва обичта Си, а това прави народа, комуто проговаря, избран и удостоен с особено голяма чест. Бог се явява на Израел като Яхве, като Този, Който е, за да Го познаят, за да им покаже какво очаква от тях, но и за да им разкрие, че ще бъде с тях докрай в любовта Си и във великите дела, които ще извърши: „Или опитвал ли се е някой друг бог да отиде и да си вземе народ изсред друг народ чрез порази, личби и чудеса..., както направи за вас Господ, Бог ваш, в Египет пред твоите очи?“

Днес избраните сме ние – наследниците на това явяване –и заповедите, които Бог някога даде на избрания народ. Сега Моисей, който отправи тези думи към народа, говори на нас: „… пази  наредбите и заповедите Му, за да бъде добро за вас и синовете ви…“

Сто пъти повече обаче ние сме наследници на спасителното дело и обещанията на въплътения Божий Син – Христос, защото в Него ни е обявена цялата истина чрез Духа и отново чрез Духа сме просветлени в нея, а чрез това просветление навлизаме в тайнатана божествения живот, ставайки способни да изповядаме вярата си в Триединния Бог.

Тази тайна сама по себе си не би била важна, ако задоволяваше напълно нашето човешко желание за познанието на абсолютната й същност, но преди всичко тя ни помага да благодарим на Бог Отец, Който ни създаде, на Бог Син, Който ни откупи, и на Светия Дух, Който ни посвещава и въвежда в божествената обител, в която отново влизаме чрез Христос - Този, Който ни разкрива тайната и ни спаси, и в Чието Име можем да просим всяко благо от Отца. Този кръговрат е нескончаем, той няма начало и няма край.

Тази е тайната, която осъзнаваме всеки ден все повече и все по-дълбоко в сърцата си и, подобно на единайсетте ученици от днешното Евангелие, вървим по пътя си и „изкачваме планината в Галилея“, защото „чухме“ онова, което Исус ни заповяда. А там, на планината, „едни от тях като Го видяха и Му се поклониха, някои се усъмниха“, но „Той се приближи и им рече: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги научите да пазят всичко, що съм ви заповядал...“

Ние, хората, често търсим своята принадлежност и избираме да бъдем част от семейства, общности и общества заради вродената ни силна потребност от обич, взаимност и споделяне, която изпитваме, но онова, към което Бог ни призовава, превъзхожда всеки земен дар, защото е покана към нас да се превърнем в частица от Неговата божествена същност и обител, а именно пребъдвайки в Светата Троица, като вярваме, живеем, черпим и даряваме с пълни шепи от непресъхващия извор на Неговата безгранична любов.

Last Updated on Saturday, 09 June 2018 13:57