XI неделя през годината PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Сънапово зърно

Имало едно време три огромни кули. Те живеели весело и щастливо, радвали се на вниманието на хората и били приятелки помежду си, но понякога спорели коя е най-красивата от тях.

- Художници от цял свят ме рисуват, снимките ми често са в най-четените списания, построена съм от осемнайсет хиляди парчета, висока съм 314 м,  целият свят ме познава, при това съм символът на Париж, а Париж е столица на Франция – казала Айфеловата кула.

- И какво от това? Защо си толкова наперена? И мен ме има в учебници и списания, и аз съм столичанка, и дори съм по-висока от теб – 360 м, при това произхождам от Берлин, а Берлин е столица на Германия – отвърнала Берлинската кула.

- Е, като ще се хвалим, мили дами, и аз съм от столица, при това не откъде да е, а от Москва, и също съм изключителна, а на всичкото отгоре съм много по-висока от вас – цели 540 м – казала Останкинската кула…

Тази приказка не свършва дотук, но вероятно вече ни кара да се усмихваме, навеждайки ни на мисълта за суетата и човешкото желание за превъзходство.

Миналата неделя си припомнихме историята на падението на Адам и Ева и как отровното семе на греха попада в човешките сърца и от тогава до ден-днешен се предава на всяко поколение. Много са примерите на злодеяния, братоубийства и поквара от сътворението на света до днес. От гордост или надменност ние, хората, често искаме да приличаме на богове, създавайки нещо неповторимо, като например да построим кула, която да стига чак до небето, както се случва и във Вавилон. Посятото семе на злото от сатаната понякога заглушава и най-хубавите дарове, с които Бог ни дарява, а именно добрите помисли и радостта.

А виждали ли сте синапено семе? Толкова малка по размери билка, с такава мощна сила – една от най-дълго използваните и високо ценена от човека заради оздравителните си свойства.

На няколко места в Библията Исус споменава това чудодейно растение, говорейки, че вяра колкото синапено зърно може да извърши невиждани чудеса, дори да „премести планина“ или че Царството Божие прилича „както кога човек хвърли семе в земята и спи, и става нощем и денем, а как пониква и расте семето, той не знае.“

Божието Царство – колко сила, възвишеност и могъщество се съдържат в тези две думи, подредени една до друга. Царството на Бога обаче едва ли има аналог, който нашите представи могат да обрисуват.

Не е тайна, че ние, хората, харесваме да обличаме думите във величие, и понеже небесният ни Баща ни познава добре, в лицето на Сина Си Той ни приближи и проговори на разбираем за нас език, като често ни предава смисъла и истината, използвайки парадоксални изрази, притчи и метафори, които винаги носят със себе си доза загадъчност, която не позволява тайната да бъде разкрита докрай. Въпреки богатството, което съдържат и емоциите, които извикват в нас, Христовите притчи винаги остават незавършени или по-точно с отворен край, като покана към всеки един от нас не само да размисли над вярата си, но и да добави към вътрешния си устрем познание за Бога и принадлежността си към Него, обогатявайки своя духовен живот.

Има и по-малки семена на земята, но синапеното е най-малкото от всички, които са били познати в земите на Юдея. Тази илюстрация в днешното Евангелие насочва мислите ни към първите наченки и зората на Църквата, за посятото семе  на Божието Слово, но също и за действието на Светия Дух в сърцата на хората, в чиито души семето пониква.

В началото Христовата Църква е общност от малък брой последователи, събрани около апостолите, но въпреки преследването и гоненията през вековете, колкото повече времето запълва страниците на историята, толкова повече Тя изненадващо расте и се разпространява по целия свят.

От друга страна, сравнявайки Божието Царство с посятото синапено семе в земята, Исус пресъздава много силен и дори парадоксален контраст на представата ни за действителното управление на Бога. Едно малко семе, едва уловимо с поглед, всъщност съдържа в себе си огромен потенциал и сила и докато спим нощем и ставаме денем, за наше изумление, то израства съвсем неусетно.

Общото и в двата случая е, че присъства елемент на изненада за нас, понеже не знаем как семето расте и как малкото се превръща в голямо.

И в нас са посяти две семена – семето на вярата и семето на първородния грях. Ако не положим усилия, семето на греха ще расте бурно като плевел в сърцата ни. Другото семе расте тихо и едва-едва в началото, но после дава обилни плодове.

Ще позволим ли на Бог да ни изненада, да присъства в нас и да действа чрез нас, ще отговорим ли на призива Му за вечността, ще допуснем ли тихото, но силно присъствие на Божието Царство да изпълни сърцата ни с изобилна и плодородна реколта от благодат и добродетели, или ще градим в себе си кули, които се съревновават помежду си със земните си върхове?

Вероятно отговорът ни на този въпрос не може да бъде еднозначен, но усилията се възнаграждават, както ни казва и апостол Павел във Второто четиво: „Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки заслуженото според доброто или злото, което е извършил в тялото си.“

Днес ние прославяме Бога за цялото Му величие и мъдрост и ако ясно чуваме гласа Му, можем да Го доближим с доверие, без да се страхуваме, позволявайки Му да ни научи на най-възвишените тайни на живота и едновременно с това да Го молим да остане с нас, докато вървим по еднопосочните и тесни, криволичещи пътеки на вярата, които единствени ще ни изведат на брега на вечността!

Poprawiony: poniedziałek, 18 czerwca 2018 03:58