XIII неделя през годината PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Станете!

„Талита куми!“ – „Момиче, на тебе казвам, стани!“ Трудно си представяме по-тежък момент в живота от този, в който наш близък лежи на смъртно легло и е на път да премине. Силната тревожност  и болката неминуемо пораждат у нас въпрос, който настоятелно отправяме към Бога – защо?

За съжаление, ние не сме в правото си да „държим сметка“ на Създателя, дори когато мислим, че някой млад и невинен като момичето от днешното Евангелие преживява незаслужено страдание. Ако въпросът защо има отговор, който да може да удовлетвори нашата логика, то този отговор знае и може да ни даде само Бог.

Нашият разум и нашата справедливост са различни от Божиите, поради което сме лишени от основание, позволяващо ни да бъдем дръзки, защото често сетивата и умът ни са замъглени просто
„по човешки“.

Много от събитията в заобикалящия ни свят и в нашия живот остават неразбираеми, поне до определен момент, защото въпреки че често сме склонни да надценяваме способностите си, гледайки, всъщност ние виждаме, сякаш в изкривено огледало. Не ни е дадено да разбираме всичко, но Бог дари света и нас с надежда и познание, които изтриват всяка сълза.

Дъщерята на един от началниците на синагогата – Иаир е на смъртно легло, докато Исус стига до дома им, вече е мъртва, но Той казва: „Талита куми!“ – „Момиче, на тебе казвам, стани!“

Един от най-вълнуващите моменти в Евангелието, който буквално разпалва пламъка на надеждата в нас, че с Исус и чрез Него нищо не е загубено, краят не е край и смъртта е просто сън.

Всички преживяваме несъвършенствата на живота, когато сърцето ни е разбито от покруса и мъка или падаме в изкушение в плен на греха, но Бог създаде света като едно прекрасно място и имаше чудесен план. Книгата „Битие“ ни разказва как всичко се променя с първия грях, извършен от Адам и Ева, а Първото четиво от днешната неделя ни припомня: „Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие. Ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта и я изпитват онези, които са от неговия дял.“

Колко жалко и тъжно щеше да бъде, ако всичко бе свършило в мига на това първо човешко греховно падение, но нашият Бог на любовта има силата да обръща всичко към добро и от самото начало има лекарство, дори срещу смъртта. Името Му е Исус и Той е отговорът срещу всяка тревога и грях. Той е и лекът, който потушава и най-силната и пареща болка на разбитите и съкрушени сърца.

Исус иска да ни освободи от греха и нашите несъвършенства, иска и да изцели раните ни. Ще Му позволим ли да облекчи страданието и да ни „съживи“ от смъртта на греховността, депресията, разочарованията и отчаянието, които понякога ни обземат.

Търсим ли го като другата жена от днешното Евангелие, страдала дванадесет години от кръвотечение, и искаме ли да се докоснем до дрехата Му, защото вярваме че Той може да ни изцели?

Тези две големи чудеса, за които си спомняме днес, ни насърчават да се радваме на живота, който ни дава Бог, при това без да чакаме вечността, а още сега, в нашето настояще, а също ни учат, че ако имаме проблем, можем с вяра да търсим Христовата подкрепа.

Исус се обърна към болната жена с думите: „Дъще, твоята вяра те спаси; иди си с мир и бъди здрава от болестта си!“, но преди това Той я притесни с въпроса, зададен силно на глас: „Кой се докосна до Мене?“.

Всъщност целта му е друга – да я изправи публично, да я посочи, защото ще я даде за пример. Освен това до този момент тя е възприемана от обществото като нечиста, не е имала съпруг, защото се е смятало, че който я докосне, също ще бъде нечист, и за времето на своето заболяване – цели дванадесет години, дори не е имала право да стъпи в храма.

Сега Христос публично обявява, че вече е здрава и „чиста“, и както направи с прокажения – чрез забраненото докосване, Той я изцели три пъти – физически, духовно и социално.

Двама от „героите“ в днешното Евангелие се приближават към Исус и се обръщат към Него със силна вяра. И ние можем да Го доближим в молитвите си или докато прелистваме страниците
на Библията, четейки личното писмо на Бога до всеки един от нас, написано с много любов.

Можем да приближим Христос и в тайнствата, които получаваме в Църквата, и това е безценен дар.

Четивото от Второто послание  на свети Павел Апостол до коринтяни, ни насърчава да се радваме на даденото ни богатство и благодат: „Защото вие знаете милостта на нашия Господ Исус Христос, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.“

Не са само болестите, които ни съкрушават. Можем да достигнем предела на отчаянието, падайки духом – психологически и емоционално, или когато някой силно ни е наранил.

Всички носим своя кръст, но имаме познание, което може и трябва да ни изправя дори когато „по човешки“ ситуацията ни изглежда безнадеждна! Чувате ли Гласа Му? „Талита куми!“ – „Момиче, на тебе казвам, стани!“.

Исус се обръща с тези думи и към нас: „Станете! Не проспивайте живота си! Станете и вярвайте, вярвайте с цялото си сърце и разум, защото всеки ден се случват чудеса!

Poprawiony: sobota, 30 czerwca 2018 20:50