XV неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Апостолите – служители на хората!

Има ли сред нас някой, който никога не е ходил на лекар? Едва ли. Когато преживяваме физическо страдание, бързаме да получим рецепта с лекарство, което да ни донесе облекчение. Поне веднъж в живота ни, тръгвайки на дълъг път, колата ни се е разваляла, а някой, който може да ни помогне, точно в този момент ни приближава. Божието присъствие и подкрепа остават невидими, но са точно толкова големи и осезаеми, колкото е и Божието сърце.

Стремим се да подсигурим материалните си нужди, а здравето често е най-големият ни приоритет. Понякога се свестяваме и отрезняваме от опиата на голата си егоцентричност, осъзнавайки, че усилията ни не са достатъчни, а успехът, който имаме, не е само наша заслуга, защото непрекъснато получаваме помощ, при това
по всевъзможни начини, дори и без да я търсим.

Нашият Баща познава нуждите ни и действието Му винаги е било и е много по-изумително в начина, по който се грижи за благото ни и духовното ни укрепване, като ни подсигурява със служението на други хора, които ни помагат да следваме пътя на вярата.

През вековете Бог призовава много пророци като Амос от първото четиво да проповядват Словото Му в света, независимо каква ще бъде реакцията на хората към тях и как ще ги приемат. Небесният ни Баща е загрижен за човечеството много повече от нас самите и по невидими пътища продължава да се грижи за нас, дори когато съвсем сме забравили, че можем да разчитаме на Него.

В първото четиво пророк Амос е призован да остави настоящата
си работа и да проповядва в Израел. Той предупреждава еврейския народ да живее според завета и да се отвърне от лошите си пътища. Действието се развива в средата на осми век преди Христа. Амос е отхвърлен и от хората, и от еврейския свещеник Амасия, но въпреки това настоява, че това не е негов избор, а решение на Бог да го изпрати от Юдея в Израел: „Но Господ ме взе от овците и ми рече: Иди, пророкувай при моя народ Израил!“

Години по-късно предупрежденията на скромния овчар и земеделец се сбъдват и през 722 г. пр. Хр. започват набези срещу Израел и страната  губи голяма част от територията и народа си.

Ние живеем във времето на Новия Завет и Бог продължава да се грижи за духовните ни нужди чрез хора, които са ръкоположени чрез тайнството свещенство.

В днешното Евангелие според Марко Исус изпраща дванадесетте апостоли да проповядват и изцеляват. От Свое Име Той привлича най-обикновени хора, точно като нас, да се посветят на служение към други. Изпраща апостолите мисионери по двама още преди времето на Тайната вечеря, когато ще ги обяви за първите свещеници на Новия Завет. Исус наставлява Своите ученици да водят прост живот и ги предупреждава, че може да бъдат отхвърлени.

Защо някой да отхвърля Думите на Бога, след като те са думи на живот, които само могат да направят живота ни по-добър? Защото понякога са остри като кама и раздират душата ни, докато разголват мислите, тайните и емоциите, които са скрити в нея.

Божието Слово е огледалото, в което можем да видим своите слабости да прозират зад красивия образ, който ежедневно се опитваме да си изградим в очите на обществото и в нашите собствени. Това огледало отразява светлината, с която блестим, но и разкрива онези несъвършенства, заради които животът ни не е съвсем такъв, какъвто ни се иска да бъде.

В служението си апостолите проповядват покаяние, прогонват бесове и изцеляват, помазвайки с елей. Виждаме, че това са все чудеса, които самият Исус върши, а това означава, че поради Божията загриженост към нас Спасителят разшири и предаде Своето служение на други хора, които познаваме днес в лицето на нашите епископи – наследници на апостолите и братята, които им помагат.

Нашето призвание е да се оставим Божието Слово да променя не само хода на живота ни, но и нас самите. Бог ни дава правото да избираме дали да позволим на Словото Му да действа в сърцата ни и да ни формира, или да го отричаме с делата си, дали да се вслушваме в нашите духовни водачи, или да ги отхвърляме с критики и хули.

Първото четиво и днешното Евангелие ни приканват към покаяние. Ако си мислим, че нямаме грехове, сърцата ни със сигурност са изпълнени с гордост, но ако погледнем със смирение дълбоко в дебрите на душите си, ще осъзнаем нашата бедност и окаяност пред Бога, а също и крещящата ни нужда от изкупление, изцеление и спасение.

Дванадесетте ще бъдат ръкоположени в нощта на Тайната вечеря, но Исус вече ги приканва да служат на нашите духовни нужди по същия начин, по който ще действат и в бъдеще, изпълнявайки волята Му.

Бог призовава всички ни към служение и готовност да бъдем отхвърлени или неприети, а изборът ще приемем ли това служение, остава свободен за нас.

Вероятно не минава и ден, в който да не мислим за проблемите в света, за които често се питаме, защо изобщо съществуват. А отговорът отново е скрит в самите нас, защото въпреки че не можем да живеем без Бога и животът ни е безличен без Него, ние често не обръщаме достатъчно внимание на думите Му и затова още сме далече от съвършенството и пълнотата на образа по Негово подобие, за който сме предопределени.

Последно променен на Сряда, 18 Юли 2018 04:55