XVI неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Ако имаме Исус, имаме всичко

Дали Бог чува молитвите ни? Едва ли имаме съмнения, защото сме сигурни, но как реагираме, когато не получаваме от Него онова, което търсим? Обзема ли ни отчаяние, когато плановете ни не се реализират и мечтите ни не се сбъдват, или Му се доверяваме напълно? Достатъчна ли ни е любовта на Бога и благодатта на спасението, дадена ни чрез Христос?

Каквото и да се случва в живота ни, ние, вярващите християни, имаме на Кого да разчитаме. Поне имаме Исус! А ако имаме Исус, имаме всичко! „Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.“ Красивият двадесет и трети псалм, който всички обичаме! Интересно е, че той е написан векове преди да се роди Христос, но когато се молим, изричайки думите му, без съмнение, мислим само за Него.

В съдържанието на тези думи се крие огромна сила. Ако се прокрадват съмнения в мислите ни или преживяваме тревоги, дори когато вървим в „долината на смъртната сянка“, трябва да помним, че имаме Пастир, Който с благостта и милостта си подкрепя душите ни и ни води – на злачни пасбища или край тихи води.

Какво означава да бъдеш пастир – професия, оставаща далече в периферията на мислите на модерни хора като нас? Да създадеш стопанство, да го обезпечиш с фураж и храна, с пасища с подходящ климат и изложение и да полагаш още много грижи за стадото си.

В Първото четиво от пророк Йеремия чуваме, че Бог е разочарован от водачите на Своето стадо. По това време в Израел и съседните общества било прието царете да бъдат наричани пастири, понеже най-важното им задължение е да се грижат за народа си. Към царете на Израел имало още по-големи очаквания да бъдат не просто владетели и монарси, а загрижени пастири, чиито действия са изключително сериозни и отговорни, понеже тяхното управление е от името на Бога.

За съжаление, малко от царете на Израел са доблестни мъже на честта и по-често не полагали усилия да водят хората по пътя на вярата.

В края на това четиво Бог дава обещание да издигне мъдър и силен цар: „Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще въздигна на Давид праведна Младочка, и ще се възцари Цар, който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята. В негови дни Юда ще се спаси, а Израил ще живее безопасно; и ето – Неговото име, с което ще го наричат: „Господ наше оправдание“.

Христос дойде на земята и изпълни ролята на Добрия Пастир. Днешното Евангелие според Марко ни припомня Неговата загриженост: „Исус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.“

Казвайки, че народът няма водач, Той има предвид не само водач, който притежава лидерски качества, но и такъв, който да ги пази от беди, защото стадо без водач означава също, че то е в опасност, докато се лута без цел и посока.

Приликата между хората, живели във времето на пророк Йеремия, и това на Исус, както и в наши дни е разочарованието от настоящия модел на управление, а разликата е очевидна – от времето на Исус до ден-днешен, всички можем да заявим, че ние „поне имаме Исус“, а в тези думи се крие невидима сила, защото ако имаме Исус, имаме всичко, дори и да нямаме нищо, защото сам Исус е всичко!

Когато някой ден си тръгнем от този свят, няма да вземем нищо със себе си освен вярата си в Христос, обичта към светците, които ни подкрепят по пътя, молитвите, които сме изрекли, и добрите ни дела.

„Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая!“ Искаме ли да имаме такъв Пастир? Колкото повече Исус присъства в дните ни, толкова повече „от нищо не ще се нуждаем“. Това означава да имаме Пастир, в Който не просто вярваме, а Който познаваме лично и е наш приятел, такъв, с Когото прекарваме поне пет или десет минути от времето си на ден в молитва, която не изричаме по задължение, а заради това, че ни изпълва с радост и мир. И тогава животът ни повече няма да бъде същият! И как би могъл да бъде същият, след като вече сме познали Исус?

Ако имаме Исус, имаме всичко, дори и да нямаме нищо, защото сам Исус е всичко!

Последно променен на Неделя, 29 Юли 2018 00:07