XVII неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Бoг винаги ще ни дава толкова, колкото ние нужно

Обичате ли дъждовното време, когато сте у дома, в уютна обстановка, заедно със своите близки? А лекият шум от ударите на капките по перваза, който ни навява едновременно сантиментални и носталгични мисли?

Напоследък често вали, но понякога дъждът, който идва със сила, ни плаши. Пороите предизвикват наводнения, превръщат улиците в реки и нанасят щети. И въпреки това, колкото и едри капки да падат от небето, моретата и океаните са готови да ги погълнат така, сякаш нищо не е било.

Нашият живот прилича на тези капки дъжд, понякога отронващи се бавно и тихо, а друг път идващи и отминаващи със силата на стихия. Какъвто и да е пътят им – кратък или дълъг, всички завършват в обятията на големия океан на вечността, в който потъват с лекота и се изгубват.

Бог ни създаде с любов, вдъхвайки ни от Своето дихание, но не само за да се радваме на днешния ден, а за да бъдем щастливи с Него във вечността.

Кои сме ние? Каква е целта ни? Какъв е смисълът на живота ни? Да постигнем голям успех, да спечелим повече пари, да сбъднем мечтите си, да се сдобием с всичко, което искаме? Чувстваме ли се понякога ограничени в кръговрата на делничното ежедневие, свързано с обичайните действия като ядене, работа, сън и отново същото на следващия ден?

Ако сме отегчени или дори сме изгубили смисъл, вероятно сме се озовали в тривиална житейска бъркотия и преживяваме труден момент.

Всички искаме повече от живота и търсим там и където вярваме, че ще намерим според целите си. Богатството и луксът, кариерата и дори образованието, обаче могат да заситят всеки глад, но не и жаждата за спасение, която изпитва душата. И в този смисъл „животът“ може да ни предложи и даде много, но само Бог има специална и неустоима оферта за нас. Като Негови обичани синове и дъщери, Той ни дарява с живот в славата и неизменността на вечността.

Нужна ни е вяра, за да видим и разберем кои всъщност сме ние. Нужна ни е вяра, за да не се изгубим сред лъжливи и модерни идеологии, по които светът буквално е „полудял“. Трябва ни вяра, за да не живеем повърхностен живот, а да бъдем истински щастливи деца на Бога, които знаят, че бъдещето, което ги очаква, е блестящо, каквито и да са настоящите и следващите ни дни. Нужна ни е вяра, за да проумеем, че бяхме откупени с пролятата кръв на Исус, защото сме безкрайно скъпи и ценни за Бога, и ако наистина тази е нашата реалност, животът ни ще бъде изпълнен с радост.

Контрастът между мъгливите изкушения на все по-абсурдната съвременна култура и истинското щастие, с което Бог ни дарява, е толкова силен, че обясненията стават излишни.

В днешното Евангелие от Йоан виждаме същия контраст. Подир Исус вече върви множество народ, което е видяло чудесата на изцерение над болните, но сега се задава нов проблем. Тълпата е гладна, а няма храна. „На тях не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки по малко“, казва Филип. Учениците разсъждават нормално според човешката логика и никой от присъстващите не може да види отвъд петте ечемични хляба и двете риби, и както обикновено правим и ние, всички поставят ограничения на очакванията си. Само че за Исус няма граница и няма лимит: „Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му казва: тук у едно момченце има пет ечемични хляба и две риби…“ А Исус отговаря: „Накарайте човеците да насядат! А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди…“

А сега не виждаме ли себе си на същата зелена ливада сред множеството, което се храни с преумножените хлябове и риба? Не чуваме ли как устните ни изричат същите думи: „… ала що е това за толкова души?...“

Наистина имаме право, нали живеем в постоянен стрес и толкова пъти сме в беда. Мислите ни често са обременени с въпроса: как ще решим този пореден проблем? Пред нас стоят голям брой цели, зададени са сериозни стандарти. Още в училище първите тревоги започват с притеснението ще успеем ли да поправим двойката, която вчера ни написаха, ще завършим ли с добър успех, ще влезем ли в елитна гимназия? А после, докато завършваме елитната гимназия с отличие, вече отново сме под напрежение дали ще ни приемат в желания университет в най-обещаващата специалност? И нищо не свършва дотук – идва ред на хубавата работа, перспективната връзка, успешния брак, раждането на здраво дете, изгодния кредит за покупка на жилище и така до край.

Само че колко пъти преживяваме силни тревоги и безпокойство, по цели нощи не спим, а накрая разбираме, че е било излишно?

И отново можем да си зададем същите въпроси: Кои сме ние? Каква е целта ни? Какъв е смисълът на живота ни?

За нас, вярващите, е ясно, че Божията ръка е над всичко, Тази, която ни храни така, както храни и врабците по покрива ни.

Днес Исус ни поучава, че Бог винаги ще ни дава толкова, колкото ни е нужно. Нека не поставяме лимити пред Него в живота си и не Го ограничаваме с жалките си и бедни очаквания, защото това, което Той може да ни предложи, всъщност е всичко – безкрайни възможности и живот вечен.

Обичате ли дъждовното време? Дори и отговорът ви да е не, погледнете с усмивка към капките дъжд, които се отронват бавно и тихо и даже към тези, които идват и отминават със силата на стихия, и си спомнете, че какъвто и да е пътят им – кратък или дълъг, всички завършват в обятията на големия океан на вечността, в който ще потънат с лекота и ще се изгубят от лицето на земята.

Последно променен на Неделя, 29 Юли 2018 00:14