XVIII неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Бог се грижи за нас!

Съвсем скоро Исус извърши истинско чудо пред очите на множеството, като нахрани хиляди души с „пет ечемични хляба и две риби“, но съмнението отново е близо и обзема човешките сърца: „Каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме?“

От миналите дни, в които Той вървеше по прашните пътища на Израел, проповядваше, изцеляваше и вършеше невиждани чудеса, та до днес нищо не се е променило. Ние сме точно като хората, които Го срещаха и познаваха наяве. Изглеждаме различно, предрешени според модата и декора на времето, в което ни е отредено да живеем, но всъщност сме същите – тъкмо когато сме имали лична среща с Исус и въпреки че сме познали присъствието Му в живота си, в нас пак се раждат недоверие и подозрения.

Много пъти вярата ни, дори и силна, се изравнява с двоуменето и съмненията. Колкото и невъзможни епизоди да сме преживявали и колкото и трудни житейски битки да сме печелили с подкрепата на Бога, с времето забравяме, сякаш нищо не е било. А спомняме ли си как смирено и плахо просехме Божията помощ в молитвите си в миговете на страх и притеснение и какви щедри обещания давахме, само и само Бог да ни помогне и този път?

А Исус? Кой е Той за нас и за какво Го търсим? И в днешното Евангелие тълпата е по следите Му, но когато Го намират, Той им отговаря с думите: „Дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще Ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.“

Интересно е развитието и промяната, което тълпата ще претърпи в този съвсем кратък евангелски откъс. В началото авторът – Свети Йоан използва глагола „дири“ в отрицателен смисъл, защото Исус наистина бяга от нея.

Освен това, когато народът Го намира, се обръща към Него с думата „Рави“, притежаваща силата и значението на учител, понеже народът Го възприема като онзи, който познава и поучава закона. За съжаление, хората продължават да не разбират посланието, което Бог отправя към тях, а именно, че Новият Завет се сключва не на основание на „спазването на закона“, а на приемането на Неговата любов.

И тогава започва диалог с „глухите“. Христос ни призовава да станем „хляб“ и знак за другите, а ние често искаме да се сдобием с повече от „безплатния насъщен дар“. Споменът за изобилието на кошовете, пълни с храна, внушава толкова много нови надежди. Точно такъв Цар е нужен на Израел и на всички нас: ако сме болни – да ни излекува, ако сме гладни – да ни нахрани, ако ни дебне опасност – да ни спаси.

И затова Исус бяга. Малко от тези, които Го слушаха въодушевено, докато разказваше за Божието Царство и най-важната заповед за любовта и чистите сърца, сега искат да чуят отново за тях. По-важно се оказва, че ядоха и се наситиха и затова търсят още знамения и личби – първо здравето, храната и успеха в живота, а после може и да послушаме внимателно някоя интересна и философска проповед.

Без съмнение, макар и често да се определяме с думите вярващи, религиозни или набожни, ние нормално сме и светски хора. Да участваме в тържества и събития, със сигурност е сред любимите преживявания на повечето от нас. Всички ценим добрата компания, обичаме приятелското общуване, социалните връзки и, разбира се, хубавата храна.

Да не говорим, че в съвременния свят, в който живеем, темата за здравословното хранене неизменно присъства ежедневно в живота ни. Имаме на разположение обширна информация и често противоречащи си една на друга теории. Много сентенции се използват, за да се постави акцент върху важността на това, с което се храним: „Човек е това, което яде!“ или „Здрав дух в здраво тяло!“

Добрият хранителен режим „храни тялото“ и във всяка от тези теории вероятно има доза истина, само че възможностите на тленната храна са ограничени до това да нахрани физически телата ни.

Повечето от нас не познават глада в онази тежка форма като например в дни на война, не живеем в оскъдица и сериозни лишения, не сме и бездомни. Бог се грижи за първичните ни нужди по невидим начин, Неговият благослов ни пази и напътства, но днес Исус се обръща към всички ни с думи, които са отговор и разсейват всяко съмнение, което ни връща в миналото: „Истина, истина ви казвам не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето, защото Божият хляб е Онзи, който слиза от небето и дава живот на света.“

А има ли нещо по-скъпо и важно от истинския живот, който може да ни предложи само Бог? И затова Христос дойде на земята, за да ни научи кои са истинските ценности и как да се сдобием с тях.

Когато в семейството на една брачна двойка се роди дете, родителите първо го внасят в своята обител, после го обдаряват с много любов, а с времето му разкриват все повече от семейните традиции и тайни.

Бог постъпва с нас по същия начин. Той ни припознава като избрания народ, като членове на Своята обител и в любов ни разкрива тайните си. А ние, колкото повече навлизаме в тайната на Божествения живот, толкова повече Му благодарим и желаем да обичаме и отвръщаме със същата любов.

Небесният ни Баща непрекъснато се грижи за нас, нека и ние се погрижим за някой друг! И какво друго ни остава, освен да обърнем погледа си към небето и да кажем: „Господи, давай ни всякога тоя хляб!“ Финалът на днешното Евангелие е и кулминацията, върховата точка, към която всички сме се устремили, защото докато в началото хората се обръщаха към Исус с „Рави“, „Учителю“, сега вече Го наричат „Господи“, понеже разбраха, че „Той е хлябът на живота и който дохожда при Него, няма да огладнее, и който вярва в Него, няма никога да ожаднее!“

Последно променен на Събота, 04 Август 2018 21:20