XIХ неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Който яде от този хляб, ще живее вовеки!

Розата често е наричана кралицата на цветята, а нежният ѝ и благоуханен образ се е превърнал в земния символ на вдъхновението и любовта. И въпреки това понякога присъствието ѝ не е предпочитано в букети или лорални композиции заради острите бодли, които покриват стъблата ѝ. Има два начина, по които можем да възприемем нейната красота – със съжаление и разочарование, че има бодли, или с радост, че бодлите имат рози.

Розата често е наричана кралицата на цветята, а нежният ѝ и благоуханен образ се е превърнал в земния символ на вдъхновението и любовта. И въпреки това понякога присъствието ѝ не е предпочитано в букети или лорални композиции заради острите бодли, които покриват стъблата ѝ. Има два начина, по които можем да възприемем нейната красота – със съжаление и разочарование, че има бодли, или с радост, че бодлите имат рози.

И целият ни живот се пречупва през призмата на този семпъл мироглед, защото до голяма степен нашето поведение и отношение определят какво ще бъде и светоусещането ни.

Денят може да започне с негодувание колко сме изтормозени, че трябва да отидем на работа, или с ентусиазъм, че ни предстои да изпълним част от отговорностите си и да бъдем полезни на себе си и на близките си.

Утрото на домакинята може да започне с отегчение за купищата неизмити чинии или с благодарност заради изобилието от храна, която е била споделена предната вечер заедно със скъпи гости. И можем да благодарим на Бог за мръсното пране, понеже имаме толкова много хубави дрехи да носим, или за неоправените легла, които ни чакат, защото през нощта ни осигуриха спокоен и сладък сън. Можем да благодарим дори за разваления хладилник или старата ни кола, защото ни служиха добре през годините.

Това не е поведението на юдеите, за които слушаме в днешното Евангелие, което е продължение на Евангелията от предишните две недели и ни припомня как продължава разговорът им с Исус.

Докато Той отправя към тях своето послание като Месия и ги призовава да усилят вярата си, те търсят още от „безплатния хляб“ и затова намират и извинения, и оправдания, приемайки със съмнения и Него, и онова, което им казва. В отговор на думите Му: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“, те започват да се питат: „Не този ли е Исус, Йосифовият син, чийто баща и майка познаваме?“ А Исус им отвръща: „Не роптайте помежду си! Никой не може да дойде при Мене, ако не Го привлече Отец, Който ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.“

Важен акцент тук е поставен на думата роптаене, носеща смисъла на мърморене и оплакване, хленчене, възмущение и недоволство.

Тези хора просто не познават наистина Исус, защото ако Го познаваха, нямаше да се оплакват и мърморят помежду си, а щяха да имат силата да се радват и да бъдат щастливи. И това не е поредната идеология, която увенчава със слава „позитивното мислене“, а въпрос на вяра, че вървейки сред трудности и съмнения, можем да благодарим на Бога за всичко, което имаме, броейки благословенията Му в живота ни и виждайки Неговото присъствие и подкрепа.

И сега можем сами да попитаме себе си: мислим ли, че Бог чува молитвите ни? Този въпрос веднага ражда в мислите ни първо тишина, а после милион отговори, понеже докосва нашите точно милион желания. Вероятно само за седмица всеки от нас може да промени мнението си в зависимост от това какви събития ще преживее.

Има дни, в които странстването ни на земята преминава в приятната компания на щастието и късмета, когато здравето, силата и красотата ни са в разцвет, но после неизменно идват и такива, в които сивотата става не само оттенък в косите ни, но бавно и усърдно започва да трие ярките цветове на радостта и жизнеността ни, запълвайки с все по-пепеляви и бледи нюанси картината на нашето ежедневие. И тогава животът пред очите ни се променя от модерна цветна фотография в черно-бял спомен на състарена от безмилостния ход на времето снимка.

Пътят към Бога на всички ни е различен. Много от нас са получили Тайнството Кръщение веднага след раждането си, но има хора, които припознават Божието присъствие в своя живот едва когато са достигнали зряла или дори преклонна възраст. В която и група да попадаме, вероятно сме преживявали моменти и на близост, и на отчуждаване от Бога.

В предишните две недели Исус предначерта пътя, по който трябва да вървим, и ни показа, че ако изберем да Го следваме, в живота ни ще ни съпътстват различни чудеса – от изцеления до засищане на глада в мигове на недоимък и така, докато се докоснем до наградата, за която копнеем, до топлата прегръдка на вечността, където всяко жадуване и глад ще се наситят с мир: „Аз съм хлябът на живота, който дохожда при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.“

Кога за последно изпитахме глад или дори жажда? Обикновено храната и водата, а и още един куп удобства са на наше разположение и ние, които сме свикнали с тях, не просто сме наситени с блага, а дори сме преситени, но вместо всичко това да ни е само от полза, ние често се чувстваме уморени и търсим начини да намерим почивка, бягайки в курорти, хотели, спа центрове и вили в гори и планини.

Разбира се, ние не се съмняваме, че Бог съществува, защото сме вярващи християни, които редовно идват на Църква и познават доктрината ѝ, учението за вярата, тайнствата, общението на светците, но спомняме ли си всеки ден, че без Исус няма да получим нито насита, нито покой.

В първото четиво днес чуваме как Бог помага на Илия, давайки му сили от небето, за да продължи пътуването си: „И ето Ангел се докосна до него и му каза: „Стани и яж!“ Илия погледна и ето до възглавието му печена питка и стомна вода.“ А беше толкова отчаян и изморен, че искаше да умре. Когато пред нас стоят проблеми за разрешаване – ситуация, която не е изключение в живота ни, можем да се обърнем за помощ към Отца и най-вероятно Той ще ни изправи на крака, дори и силите ни да са отслабнали до краен предел.

Днес Исус ни казва същото: „Станете и яжте!“, но с думите „Аз съм хлябът на живота… и който яде от този хляб, ще живее вовеки!“

Не е ли това достатъчно добра причина и повод за благодарност и радост, а не за „роптаене“?

Днешният ден едва сега започва и очаква неговият скулптор да извае формите му и затова нека не се оплакваме, ако навън вали, а да се насладим на зелената трева, която ще се роди след дъжда, и нека сърцата ни се изпълват с радост, когато поглеждаме към розите на бодливия храст, защото бодлите им наистина са украсени с прелестен, неподправен и изящен цвят!

Последно променен на Понеделник, 27 Август 2018 07:29