XХI неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Алесандро

На датата шести юли в литургичния календар ненатрапчиво стои името на една от най-младите канонизирани светици - италианска девица и мъченица, която рядко споменаваме – Мария Горети.

Мария се ражда през 1890г. в малко градче Кориналдо, разположено в района Марке в близост до Анкона и израства в бедно семейство, което изкарва прехраната си със земеделие. През 1899г. баща й Луиджи Горети сключва договор за работа на юг от Рим в стопанството на заможната фамилия Серенели. Семейството се премества да живее там, но много скоро след това, той заболява от малария и умира.

Мария остава да живее заедно с майка си, сестра си и братята си в дома на своите работодатели, където едва деветгодишна,  слугува, докато близките й работят на полето.

През месец юни на 1892г. синът на г-н Серенели – Алесандро започва да й създава неприятности, като все повече я притеснява, отнасяйки се неуважително и свойски с нея. Малкото момиче не желае да тревожи майка си и допуска грешка, като не споделя своя проблем.

Месец по-късно двадесет годишният Алесандро решава, че повече няма да търпи да бъде отхвърлян и се опитва със сила да привлече момичето в спалнята си. Тя, обаче започва да вика с висок глас: “Не! Това е грях! Бог не иска това!“. Тогава младежът в пристъп на ярост я наръгва четиринайсет пъти с нож.

Мария е превозена по спешност в близката лечебница в град Нетуно с линейка, теглена от коне. По пътя разказва какво се е случило. Когато пристига в болницата, претърпява хирургична интервенция, продължила двадесет часа без анестезия, по време на която прощава на своя насилник и дълго се моли за него. На следващия ден - шести юли, умира, няколко месеца преди да е навършила дванайсет години.

За злодеянието, което извършва, Алесандро е осъден на трийсет години каторга и тежък физически труд. След шест години, прекарани в тъмната килия, той изпада в състояние на тежко отчаяние и депресия,
но една нощ Мария му се явява в килията. На лицето й е изписана усмивка, а образът й е обкръжен от лилии, символизиращи чистотата.

В този момент животът на Алесандро тръгва в нова посока. Съвсем неочаквано той започва да усеща за първи път душевен мир. Когато излиза от затвора, веднага отива да посети майката на Мария – Асунта Горети и да я помоли за прошка. Придружава я на Рождественската меса, където сред всички присъстващи се покайва, молейки Бога и общността да му простят. След това е приет на работа като градинар в един капуцински манастир, където остава за дълго.

През 1947г. Мария Горети е беатифицирана и майка й присъства на нейната беатификация. Три години по-късно през месец юни на 1950-та година папа Пий XII я канонизира, като я обявява за светица и мъченица пред петстотин- хилядна тълпа. Майка й отново присъства на това събитие заедно с четирите си деца. Интересен остава фактът, че за първи път в историята на Църквата майка присъства на канонизация на своето дете. Алесандро също е сред присъстващите.

Какво се случва с него след това? През месец май на 1970г той умира, но остава писмо, написано девет години по-рано, което си заслужава да бъде прочетено отново: „Аз съм почти на 80 години и съм на път да напусна този свят. Когато спомените ме връщат назад в изминалите години на моята младост, винаги си спомням, че избрах лош път, който ме доведе до разруха. Поведението ми бе повлияно от медиите и подтикнато от лошия пример на много от младежите, с които дружах. Допуснах огромна грешка, защото не мислех и не разсъждавах, увлякох се от лошия им пример.

Познавах и други добри и посветени на Бога младежи, но ги пренебрегвах, защото бяха скучни и безинтересни за мен. Агресията и арогантността все повече ме заслепяваха и едва двайсет годишен
ме тласнаха към жестоко престъпление, което рани самия мен повече дори и от онова, което причиних на жертвата си.

Престъпление от страст – години наред не можах да забравя онова, което извърших. Мария Горети е името на тази, която нараних и която е моят добър Ангел, който Бог ми изпрати чрез провидение, за да ме спаси.

Думите й на прошка към мен - нейният убиец, завинаги остават в сърцето ми. Тя се молеше и застъпваше за мен в небето. Малката Мария е моя защитница и светлина в моя живот. Благодарение на нейното небесно застъпничество оцелях през годините в затвора, а когато излязох, искрено се опитах да живея по нов начин.

Братята от ордена на Свети Франциск – капуцините от Марке ме приеха с ангелско милосърдие да остана и служа при тях в продължение на двадесет и четири години. Сега се надявам на Божието милосърдие и че скоро ще мога да прегърна моят Ангел пазител и нейната майка.

Надявам се това писмо да даде добър урок на младите хора да внимават и най-вече, с всички сили да избягват злото, и да се стараят да следват добри пътища в живота си.

Вярвам, че Църквата като учител на религията е единствената, която ни дава „предписания“, които са добрите насоки, от които се нуждаем в живота, осигуряващи ни истинска подкрепа и безопасно преминаване през трудни обстоятелства, не само, когато сме на път да сгрешим, но и тогава, когато дните ни са изпълнени с болка.“

Тази история е историята на Мария Горети, но можем да я отнесем към думите на Исус от днешното Евангелие: „Духът е който животвори, плътта нищо не ползува.“

Алесандро беше влюбен в Мария, но плати висока цена за това, че не подходи с търпение към любимата си и не искаше да чака до брака.

Какво прави мъжа мъж? Превъзходството на физическата сила, с която е надарен от Бога? Това което е мъжествено, е уважението към жената. Във време, в което въздържанието преди брака се приема за остаряла морална ценност, жените също трябва да помнят това, защото е сигурно, че истинската любов е търпелива и чака.

Бог създаде хората като два различни пола, които да се допълват един друг и сексуалното общуване, не за задоволяване на похот и страсти, а за споделяне и укрепване на връзката и любовта между тях.

Съвременната култура все по-често възпитава култ към тялото, но какво ще се случи с него, когато стрелките на биологичния ни часовник отброят и последния си удар? Тялото и плътта умират – мигновено и безвъзвратно.

И затова Исус ни казва: „Духът е който животвори, плътта нищо не ползува.“ Чувайки тези думи, „мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.“ И все пак други останаха, а Той ги попита: „Да не искате и вие да си отидете?“ Симон Петър Му отговори:„Господи, при Кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот? И ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът Божий.“

А ние от кои ще бъдем – от тези, които остават или от онези, които ще си тръгнат? Струва ли ни се, че Бог поставя тежки ограничения пред нас?

За съжаление, не рядко за греховете на плътта плащаме най-високата цена – престъпление от страст или прелюбодеяние, което дълго не можем да си простим, или дори „нежелана“ бременност, за която ще съжаляваме, че сме прекъснали, докато сме живи. Подвеждащо е да мислим, че можем да извършим нещо лошо, а после да се върнем в изходно положение и в началната точка.

Греховните действия могат да бъдат много опасни, защото последствията, с които ни бележат остават дълбоки и трудно зарастващи рани в душите ни.

Но за щастие, имаме безценно послание на любовта и днес с вяра изрекохме тези думи като отговор към Псалма: „Вкусете и вижте колко благ е Господ!“, а ако познавате някой, който не е сред присъстващите тук, но има спешна нужда да ги чуе, не се колебайте да ги споделите, защото все пак има надежда, която и ние сме познали и тя е, че: „Господ избавя душите на рабите Си и никой от онези, които се на Него уповават, няма да загине“!

Последно променен на Понеделник, 27 Август 2018 10:47