XХII неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Има ли пилот на борда на твоя живот?

Страхувате ли се да летите със самолет? Вероятно не, но обикновено, преди да се качим на борда, ни минава през ума мисълта: „Ами, ако нещо се обърка…“

Десет хиляди метра надморска височина над Атлантическия океан, самолетът е Боинг 707, а полетът – от Париж до Лос Анджелис. Пилотът капитан тъкмо си отдъхва, че най-страшното е отминало, след като малко след излитането са преминали през силен насрещен вятър и сега вече са се издигнали над идващата буря.

Капитанът тъкмо става от мястото си, когато изведнъж светлините в пилотската кабина угасват и той се озовава на пода или поне така си мисли, защото всъщност е прилепен към тавана. Боингът се е обърнал надолу и пада към земята. Вторият пилот е в безсъзнание.

С неимоверни усилия капитанът успява да се изправи и връща контрола над полета. Само още няколко секунди и самолетът щял да се разбие в океана. Целият инцидент продължава едва няколко минути.

Какво се случва? Докато вторият пилот разучава картата, не забелязва, че сигналната синя лампичка светва като предупреждение, че автопилотът се е изключил.

Обикновено полетът ни минава съвсем безпроблемно, но въпреки това тайно си отдъхваме, когато кацаме на летището, а след това бързо забравяме за преминалата „опасност“ и продължаваме пътя си целеустремено.

Животът ни обаче понякога много прилича на аварийния сюжет от днешния разказ, особено когато изцяло се преобръща и ние дори не се озоваваме на пода, а на тавана. Паника, тревога и страх ни сковават, но често след кратка борба с Божията помощ връщаме контрола и се изправяме на крака.

Има моменти, в които чувстваме, че краят е близо и че буквално ще се „разбием“, но Бог ни избавя от опасността, като ни помага да овладеем ситуацията. И не само. Той ни дава индикатор, подобен на този в пилотската кабина, за да направлява посоката на живота ни и да ни предпазва от сътресения и удари и този индикатор са Неговите заповеди.

Миналата неделя в Евангелието чухме, че за мнозина думите на Исус са „тежки“ и те „се върнаха назад и вече не ходеха с Него“.

От самото Сътворение на света Бог ни дава възможност да бъдем свободни в изборите, които правим. Всеки ден решаваме дали да останем при Него, или да си тръгнем, но дори и когато Му обръщаме гръб, Той не ни изоставя. Ние може и да Го предадем, но Той нас никога не изоставя.

Първото четиво поставя силен акцент върху това да следваме Бога, за да бъдем истински щастливи, защото Неговите заповеди не са ограничения, а дар, който ни помага да се радваме на живота, без непрекъснато да губим смисъла и посоката: „И тъй, Израиле, слушай наредбите и законите, които Аз днес ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи и да отидете да наследите онази земя, която Господ Бог на вашите отци ви дава…“

И тези заповеди са не само подарък, но и начин на живот, който е осезаем за другите: „Защото в това е вашата мъдрост и вашият разум пред очите на народите“.

В края четивото от книгата „Второзаконие“ ни въздейства още по-силно: „И има ли някой велик народ и такива справедливи наредби и закони, както целият този закон, който ви предлагам днес?“

Именно сред тези редове е скрита сърцевината на нашата вяра, защото ако искаме да бъдем добри последователи на Христос, трябва да бъдем и разпознаваеми за останалите хора, при това не само с белега на думи, жестове или религиозни практики, а с действия и дела: „Бъдете изпълнители на Словото, а не само слушатели, мамещи себе си!“

В днешното Евангелие Исус не ни говори с някоя от любимите ни притчи, а директно и без да заобикаля неудобни критерии, задава в съзнанието ни нови стандарти. Книжниците и фарисеите отправят с упрек въпрос към Него: „Защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? Той им отговори и рече:Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: „Тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето Му стои далеч от Мене. Ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, заповеди човешки.“

В тези думи липсва риторично сравнение и няма скрит алегоричен смисъл или тайна. Възможно е и да ни „ужилят“, и да ни успокоят.

Няма място за заблуди, Бог ни познава, дори по-добре отколкото ние самите познаваме себе си, и ни обича точно такива, каквито сме, заедно с несъвършенствата, които се опитваме да прикрием зад красивата външна обвивка и фасадата на добрите жестове и маниери, с които неведнъж се украсяваме в желанието ни да изглеждаме благочестиви пред другите.

Понякога забравяме, че нашият Небесен Баща преди всичко е милостив и в Неговото милосърдие трябва да се стремим да Му подражаваме.

Идвайки редовно на Църква, вече познаваме Словото и реда на Литургията, участваме в различни молитви и набожности, но тази ни просветеност не бива да ни подвежда, че сме нещо повече
от останалите, най-малкото заради това, че колкото повече знаем, толкова повече Бог ще изисква от нас.

Днес Исус много ясно ни казва, че да мислим, че сме вярващи и религиозни, или да се определяме като добри християни, може да се окаже съвсем различно от това в действителност да живеем като такива.

Страхувате ли се да летите със самолет? Дори и отговорът ви да е не, истината е, че откакто напуснахме градината на Едем, често ни връхлитат урагани от злини и страхове, но Бог ни е дал индикатор, подобен на този в пилотската кабина, и радар, с които да преодоляваме своите болки и усещането, че всеки момент ще се разбием.

Да Му се доверим, означава да допуснем да действа в живота ни и да следваме Неговите заповеди. Сега Исус ни издига на нивото, което стои по-високо от ритуалите – това на сърцето, защото ако не го изчистим и освободим от злото, което го осквернява, няма значение нито какво ще ядем, нито дали сме си „умили ръцете“ преди да го направим!

Последно променен на Неделя, 02 Септември 2018 04:45