Послание на Светия Отец ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Ден за Молитва

Послание на Светия Отец за Световния Ден на Молитва за опазване на Сътворението - 1ви септември  2018 година

Скъпи братя и сестри!

В този Ден за Молитва, аз желая преди всичко да благодаря на Господ за дара на общия дом и за всички хора с добра воля, които действат, за да го опазим. Аз също съм признателен за многобройните проекти  за насърчаване проучването и опазването на екосистемите, за положените усилия за развитие на едно по-устойчиво селско стопанство и по-отговорно изхранване, за различните образователни, духовни и литургични инициативи, които ангажират много християни в цял свят за опазване на Сътворението.

Трябва да си признаем: че не съумяхме да се погрижим за Сътворението по отговорен начин. Ситуацията на околната среда в глобален мащаб, както и на много конкретни места не може да се счита за задоволителна. С основание се усеща необходимостта от обновена и свята връзка между човечеството и Сътворението, убеждението е, че само едно истинско и цялостно виждане на човека ще ни позволи да се погрижим  по-добре за нашата планета  в полза на сегашното и идващото поколение, защото  «няма екология без адекватна антропология» (Енциклика Laudato si', т. 118).

В този Световен Ден на Молитва за опазване на Сътворението, който Католическата църква чества  от няколко години, в единение с православните братя и сестри и с присъединяването на други Църкви и християнски Общности, аз бих искал да спра вашето внимание върху въпроса за водата, един толкова прост  и същевременно ценен елемент, до който за съжаление достъпът е много труден или дори невъзможен за много хора.  И все пак  «достъпът  до  чиста питейна  вода е основно и универсално човешко право, насъщно  за оцеляването  на хората и следователно е условие за упражняването на останалите човешки права. Нашият свят има дълбок  социален дълг към бедните, лишени от  достъп до питейна вода, защото по този начин  се отрича  правото на живот вкоренено в тяхното неотменимо достойнство» (ibid, т. 30).

Водата ни кани да размишляваме за нашия произход. Човешкото тяло е съставено от голяма част вода, много цивилизации в историята са родени близо до големи водни източници, които бележат тяхната идентичност. Изображението използвано в началото на книгата Битие, където се казва, че в началото Дух Божий «се носеше над водата» (1, 2), е значимо.

Мислейки за нейната основна роля в Сътворението и в развитието на човека усещам нужда да благодаря на Бог за ''сестра вода'', простичка и полезна както нищо друго за живота на планетата. Именно за това да се погрижим за източниците и водните басейни е спешна необходимост. Днес повече от всякога се нуждаем от далновидност, която да премине отвъд непосредственото (виж Laudato si', т. 36), отвъд « утилитарния начин, според който ефективността и производителността имат за цел единствено нашето лично благо.» (ibid, т. 159). Трябва  по най-бързия начин съвместните проекти и конкретните действия да вземат предвид  факта,  че всяка приватизация на природното  благо  вода в ущърб на човешкото право за достъп до нея е неприемлива.

За нас християните водата представлява основен елемент за пречистване и за живот. Мисълта веднага се отправя към Кръщението, тайнството на нашето прераждане. Водата осветена от Свети Дух е материя, чрез която Бог ни съживява и обновява, това е извор благословен с живот, който никога не умира. Кръщението представлява също за християните от различните вероизповедания неминуема реална отправна точка за живот в едно все по-истинско братство по пътя към пълното единство. Исус по време на своята мисия обеща вода, която ще утоли за винаги жаждата на човека (виж Йн 4, 14) и обеща: «Който е жаден, да дойде при Мене и да пие» (Йн 7, 37). Да отидем при Исус и да утолим жаждата си означава да се срещнем лично с Господ, като черпим от Неговото Слово смисъл за живот. Нека силно прозвучат  в нас тези думи, които Той произнесе върху Кръста: «Жаден съм » (Йн 19, 38) ! Господ още иска да утоли Своята жажда, Той е жаден за любов. Той ни моли да Му дадем да пие чрез многото хора, които са жадни  днес, за да ни каже след това: «Жаден бях, и Ме напоихте» (Мт 25, 35). Да напоим в глобален мащаб не означава само отделни лични действия за милосърдна любов, но и конкретен избор и постоянен ангажимент за гарантиране основното благо  вода за всички.

Бих искал също така да разгледам въпросите за моретата и океаните. Трябва да благодарим на Твореца за внушителния и великолепен дар на необятните води и за всичко,  което те съдържат (виж Бит 1, 20-21 ; Пс 145, 6), и да Го възхвалим, че облече земята в океани  (виж Пс 103, 6). Нека насочим мислите си към необятните пространства на моретата, в непрекъснато движение, и разбира се  в известен смисъл това  е повод да помислим за Бог, Който непрекъснато съпровожда Неговото Сътворение, като му дава да върви напред, като го поддържа в съществуването му.  (виж Свети Йоан-Павел II, Катехеза, 7 май 1986г.).

Да се грижим всеки ден за това безценно благо днес представлява неминуема отговорност, истинско и присъщо предизвикателство: трябва ни истинско сътрудничество между хората с добра воля, за да си съдействат делото на Твореца да продължи. За съжаление толкова много усилия са сведени до нищо,  поради липса на регламенти и ефективен контрол, касаещи най-вече  защитата  на  морските зони на отвъд националните територии (виж Laudato si', т. 174).  Ние не можем да позволим моретата и океаните да се покрият с инертни пространства на плаваща пластмаса. Поради същата тази неотложност ние сме призовани  да   се ангажираме активно, като се молим така, че сякаш всичко зависи от Божието провидение и действаме така сякаш  всичко зависи  от нас.

Нека се молим водите да не бъдат знак за разделение между народите, а знак за среща на човешката общност. Да се молим да бъдат  спасени  тези, които рискуват живота си по вълните в търсене на по-добро бъдеще. Да поискаме от Господ и от тези, които изпълняват висши политически функции  да направят така че най-деликатните въпроси на нашето време, тези които са обвързани с миграцията, с климатичните промени, с правото всички да се ползват от основни блага, да бъдат посрещнати отговорно и ясно с поглед към бъдещето, с великодушие и  в духа на сътрудничеството, особено сред страните, които разполагат с най-много средства. Да се молим за тези, които са се посветили на апостолата на морето, за тези които помагат да се размишлява по проблемите касаещи морските екосистеми, за тези които допринасят в разработката и прилагането на международните норми касаещи морета, които са в състояние да закрилят хората, страните, благата и природните ресурси – мисля си например за фауната и флората, за рибните пасажи, както и за  кораловите рифове  (виж ibid., т. 41) или за морското дъно – и за гаранцията за интегрално развитие в перспектива на общото благо за цялото човешко семейство, а не за отделни интереси. Нека си спомним за тези, които действат за опазването на морските зони, за закрилата на океаните и тяхното биоразнообразие, като изпълняват тази  отговорна задача с чест.

И накрая нека да имаме предвид младите поколения и да се молим  за тях да израснат  в познанието и в респект към общия дом с желание  да се грижат за основното благо водата в полза на всички. Моето желание е християнските общности да допринасят все повече и по-конкретно,  за да може светът да се ползва от  този основен ресурс с отговорното опазване на получените дарове от Твореца и особено на водоизточниците, моретата и океаните.

От Ватикана на 1ви септември  2018г.

Последно променен на Неделя, 02 Септември 2018 07:29