XХIII неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Чуваш ли гласа на Бог?

Случва ли ви се да попитате някого „Как си?“, а после да не чувате какво ви отговаря? Или изобщо да не слушаме за какво говори събеседникът ни, учителят по време на урока или свещеникът в днешната проповед? Интересно е, че имаме работещи сетива, а често гледаме, без да виждаме, и слушаме, без да чуваме.

Когато четем Библията и Евангелието, нагласата и усещанията ни са съвсем различни от тези, които пробужда у нас всеки роман, историческа книга или летопис, защото инстинктивно разбираме, че акцентът в Божието Слово не е нито в хронологията, нито в художествената стойност, нито в емоциите, които се раждат в нас, докато преживяваме описаните събития, а в това да погледнем на разказаното с вяра.

Тази неделя слушаме Евангелски откъс, който е доста „изрязан“ и изваден от контекста, а също и без някакво  изненадващо заключение, което на пръв прочит да прикове вниманието ни.

Любопитно е, че този откъс е единственото място в Новия Завет, в което се споменава „глухия и заеклив“: „И доведоха при Него глухия и заеклив и Го молеха да възложи на Него ръка.“

В Стария Завет същият се споменава отново само веднъж в „Книгата на пророк Исаия“ с думите, които откриваме в днешното Първо четиво: „Тогава ще се отворят очите на слепи и ушите на глухи ще се отпушат; тогава хромият ще скочи като елени езикът на немия ще пее, защото води ще бликнат в пустинята и потоци – в степите.“

Изключителна надежда поражда в нас тази ярка картина на победа и възстановяване, но въпреки това тук става въпрос не само за оздравяване на външните белези, но и за вътрешно изцеление, така както се случва и с добре познатите ни съдби на прокажения и на жената, страдала дванадесет години от кръвотечение.

На разказа от днешното Евангелие сме склонни да поглеждаме първоначално по-скоро като странични наблюдатели, преценявайки, че се отнася за някой друг, който има подобен недъг, но задълбоченият прочит пренасочва мислите ни обратно към нас самите.

Модерният начин на живот често заглушава в сърцата ни думите на Исус, а съвременното общество не се заслушва прекомерно в гласа на Църквата, защото не желае да се „обременява“ с ограничения.

Физическата глухота не означава сама по себе си духовна, но липсата на духовни сетива ни довежда куп проблеми като пристрастявания, агресия, алчност и в крайна сметка депресия и отчаяние.

Човешката душа е толкова уязвима и ранима, че често лесно става и ранена. Психолозите използват медицински термини като фрустрация, за да обозначат белезите от преживяни в миналото разочарования, които неминуемо присъстват във всеки един живот, но каквато и да е съдбата ни, общото между всички ни е, че търсим отговори на множество въпроси, преследвайки до сетния си дъх един и същи стремеж – да бъдем щастливи.

Ние най-вероятно нямаме такъв недъг като героя от днешното Евангелие, но това не означава, че не се нуждаем отчаяно от Исус, защото сигурно страдаме от друга физическа слабост или ако се радваме на отлично здраве, просто понякога „боледуваме“ заради неспособността си да чуем Бога и да видим присъствието Му в живота ни.

Всички, които днес сме прекрачили прага на този храм, сме се озовали тук, точно на това място, защото сме призовани, защото сме търсили и вероятно защото сме намерили истинската радост в живота – да познаем Христос, а после сме разбрали, че Той е ключът, който отваря всяка врата, зад която дълго сме били заключени и притиснати
от тежестта на своите собствени грехове и страхове.

Радостта да се докоснеш до Божието милосърдие и изцеление се превръща в толкова изобилен извор на сили и благодат, че дори когато преживяваме сътресения, благодарение на Неговата небесна подкрепа, успяваме да преодоляваме и преживяваме всяка болка и слабост.

За да бъдем страдащи, не е нужно да имаме недостатък или дефект или да сме притеснени, защото ни измъчва тежка болест. Достатъчно е да сме прекалено заети, за да чуем Божия глас и за да се радваме
на всичко онова, което Небесният ни Баща ни е дал. Понякога проблемите така превземат съзнанието ни, че сетивата ни спират да работят и не чуваме нищо от онова, което ни казва Исус, а забързаният делник ловко и умело отвлича вниманието ни от истински важните ценности.

Колко пъти сме претоварени с работа и едва се прибираме, преуморени в хубавия дом, който сме създали, без да ни остава възможност да му се насладим, или вниманието ни е насочено и изцяло съсредоточено върху това да спечелим пари, за да осигурим добро бъдеще на децата си, че не ни остава време, в което да общуваме с тях. Скоростта, с която препускаме в дните си, е толкова висока, че бързо достигаме края им.

Само че Исус идва в тишина и не може да ни говори, ако ние не сме достатъчно тихи, за да чуем думите Му, и не може да излекува глухотата ни към живота, ако в сърцето ни постоянно бушуват пожари, сътресения и урагани. Трябва поне за малко да спрем и да останем безмълвни, за да чуем собствените си молитви и да усетим Духа на Бога.

Затова е толкова важно да пазим духовните си сетива и да се борим да побеждаваме слабостите си, като ги изчистваме със силата на покаянието.

Нека се опитаме да видим Божията правда и да открием радостта в по-простите човешки неща и нека живеем живота си свободно и по начин, по който и за другите да е видно, че нашата вяра ни дава различен шанс и перспектива!

Последно променен на Събота, 08 Септември 2018 18:15