XХIV неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

"."

Веднъж един учител влязъл в класната стая и казал на учениците си, че ще имат контролно, и им раздал по един бял лист с голяма черна точка по средата. Задачата била да представят според своя поглед онова, което виждат, и тогава всички започнали старателно да пишат за голямата, но все пак малка на фона на белия лист черна точка, пренебрегвайки огромното празно бяло поле, което я заобикаляло.

Много пъти и в нашия живот се случва да се фокусираме в такава подобна малка черна точка пред очите ни, докато търсим Божията подкрепа в ежедневните ни нужди и преследваме „големия успех“ и, за съжаление, този принципно естествен човешки стремеж към просперитет понякога ни изпраща на грешен път, като ни кара
да „мислим не за това, що е Божие, а що е човеческо“.

Учениците заедно с Исус обикалят из селата на Кесария Филипова и вече са прекарали доста време с Него, но все още не Го познават и затова Той отправя въпрос към тях: „А вие за кого ме мислите?“

Думите на Петър: „Ти Си Христос“, бързо ни ободряват, донасяйки със себе си свеж полъх на ведрина и силна вяра и в този момент в нас натежава усещането, че Петър е изключителен модел за подражание, и той наистина е, но ще се превърне в такъв на по-късен етап.

Следващите думи на Исус препращат разговора в далечната и обратна на славата посока – към страданието и кръста, през които Той пръв ще премине, а после ще завещае и на нас: „Който иска да ме следва, нека се отрече от себе си, вземе кръста си и ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си, заради Мене и Евангелието, ще я спаси!“

Учениците са шокирани, а нашата реакция не е по-различна. Тези думи не просто ни жегват, а ни карат да се чувстваме уязвими и слаби.

Не иска ли Бог твърде много от нас? Та кой доброволно би се подложил на страдание?

Вероятно не мечтаем да вземем кръста си и да преживяваме дните си в агония, но трябва да помним, че и тежките моменти на страх, болка и скръб в живота ни са като малка черна точка на белия фон
на вечността, изпълнена с щастие и съвършена радост.

Всички земни богатства и победи, колкото и да са велики, и с каквато и удовлетвореност и гордост да ни изпълват, събрани заедно, също са точно толкова големи, колкото една малка черна точка върху белия лист, който Бог ни е предоставил, докато всеки ден решаваме задачата на живота.

Във Второто четиво днес, което е откъс  от посланието на апостол Яков, намираме ключ към това, как да решим правилно тази задача: „Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“.

„Ако един брат или сестра са голи и нямат дневна храна, а някой от вас им рече: „Идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък не им даде, що е потребно за тялото, каква полза?“

Тези думи ни подканват, ако сме заможни, да бъдем и състрадателни. Бог не изисква от нас да се стремим към бедност, а да бъдем „бедни духом“ и не да бъдем незаинтересовани и безотговорни към работата и делничните си ангажименти, а напротив – Той често възнаграждава усилията ни.

Ако пък не разполагаме охолно с блага, също не сме забравени, нито пък отхвърлени, защото се родихме като деца на най-богатия Баща и всички сме наследници на това богатство.

Ако Бог Отец сътвори планините, колко ли по-голям е от тях, и ако създаде океаните, колко ли по-обширен е от тях? Той, Който е Алфа и Омега и няма начало, нито край, е изворът  на живота и всяка радост в него.

Ние сме хора, слаби по човешки, и се страхуваме от кръстното страдание и предпочитаме да си представяме в мислите Исус на хълма на Преображението, но не и на Голгота. Иска ни се да се докоснем до неимоверната Божия слава, но пътят, който ни отвежда към нея, ни плаши.

Днес Исус ни задава същия въпрос, с който преди повече от две хиляди години се обърна към учениците Си: „А вие за Кого Ме мислите?“

Много пъти сме в състояние да отговорим бързо като Петър, изричайки думите: „Ти Си Христос“, и това не е малко, имайки предвид, че „едни Го мислят за Йоан Кръстител, други за Илия, трети пък за един от пророците“, само че познанието, че Исус е Христос, е едва началото на нашата собствена история на спасението.

Когато Исус заговори за страданието, Петър и другите ученици първоначално отхвърлиха думите Му, но по-късно, след Петдесетница, след Рождението на Църквата, в „Деяния на апостолите“ ние ги видяхме изцяло променени и преобразени.

В днешното Евангелие те не са готови да пострадат заради Исус, но след това претърпяха гонения и мъчителна жестокост и се увенчаха с ореола на светостта.

Независимо дали днес сме щастливи, или преживяваме „бедствие“, не бива да забравяме, че Бог не иска да ни погуби, а да ни спаси.

Христос се превърна в жертвен агнец за нас, затова можем смело да Го молим: Исусе мой, Спасителю мой, „Ти Си Христос“, помилвай ме, прости ми и ме подкрепи да нося своя кръст заедно с Теб!

Често се молим за Божия благодат, но за какво ни е нужна? Търсим ли благодат, която се изразява в притежанията, които получаваме даром от Отца, и благословение за материалното ни благоденствие?

Бог е милостив, благословение е всичко, което имаме, но по-важно е какво търсим на първо място в живота си – благодат като синоним на благосъстояние, или Благодат като проявление на Божието богатство и сила в нас, които да ни изпълват с Дух на истинска любов, милосърдие, състрадание и топлина, защото: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а няма дела?“.

Последно променен на Събота, 15 Септември 2018 21:18