XХVI неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Пета глава

Кратка книга, написана само в пет глави, разказва: Глава първа: Докато минавах за първи път по една непозната улица, паднах в голяма и дълбока дупка. Почувствах се безпомощен, но вината не беше моя. Отне ми цяла вечност, за да изляза от там.

Глава втора: Вървя по същата улица, на която преди време паднах в голямата и дълбока дупка. Внимавам да не падна отново, но не успявам и се озовавам на същото дъно. Не мога да повярвам, че пак се озовах там, но не е моя вина. Отне ми дълго време, за да се измъкна.

Глава трета: Отново съм на злополучната улица, знам къде е дупката, но без да искам и дори не знам как се случи, паднах в нея и този път е по моя вина. Поне успях да се измъкна веднага.

Глава четвърта: Минавам по улицата, на която няколко пъти падах в голямата и дълбока дупка и сега внимателно я заобикалям.

Глава пета: Вървя по друга улица…

Звучи ли ви познато? Един и същи път и същата грешка, и пак стария грях, с който не мога да се преборя, а така добре знам какво ме изкушава. Наясно сме, че има битка, която водим в живота си до сетния ни дъх и тя е между доброто и злото, но осъзнаваме ли, че тази битка е на „живот и смърт“ и че в края на броените ни земни дни ще чуем думите „Ти си мой“ и те ще бъдат изречени или от Исус, или от сатаната.

Нашият Спасител Христос устоя на всяко изкушение и вече спечели тази битка на Кръста за нас, но наш остава изборът дали да приемем Неговата слава и да изживеем живота си в ореола на това изкупление.

Винаги трябва да помним, че силата на Христовата свръхпобеда над греха и смъртта може да се превърне и в нашата най-голяма сила.

В Евангелието от предишните две недели слушахме думите на Исус, с които Той ни призова „да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да служим“. Кръстът обаче не е равен само на страдание, защото преди да бъде страдание, той е любов и тази любов, която извира от недрата му, побеждава и най-голямата мъка и болка, и най-дълбоката скръб и отчаяние. Отричането от себе си означава служение, но също и стремеж всеки ден, все повече
да отхвърлям вехтия човек – егоиста и грешника в мен, и едновременно с това да израствам духовно. 

Сигурно ни е познато усещането, че Бог докосва сърцето ни и че Неговата близост ни изцелява. Познаваме и уюта в душата, който се ражда от присъствието Му в нас.

И от друга страна, въпреки че редовно ходим на църква, четем Словото, молим се и се изповядваме, е възможно понякога лодката на земното ни плаване да ни е отвеждала далече от брега на вярата и пристана
на Божието милосърдие, а после неочаквано да се озоваваме на другия полюс на чувствата, където витае неверие и усещане за студенина и пустота.

В днешното Евангелие Исус ни дава точен отговор на тези сериозни въпроси и, без съмнение, разбираме, че за да бъдем истински щастливи, трябва да сме и истински свободни от греха, и Бог изисква от нас пълно съдействие и себеотдаване.             Никаква толерантност към греха не е допустима. Стряскащите думи, които Исус използва метафорично: „отрежи“, „отсечи“, „извади“, са хипербола, преувеличение, което е било характерно за речта в Палестина по онова време, но те не просто ни плашат, защото пораждат усещане за страх в нас, а са и предупреждение за това, че какъвто и корен на злото да е останал в нас като грубост, самонадеяност, похот, алчност, егоизъм, пристрастеност и какво ли още не, трябва веднага да бъде изкоренен.

Само категоричното и твърдо решение да се противопоставим на злото и греха може да ни накара, ако веднъж сме минавали по улица, за която вече знаем, че има голяма дупка, следващия път да променим маршрута си и да минем по друга, а това невинаги е лесно.

Модерните представи на съвременното общество много често възпитават фалшиви норми за толерантност и тази представа е възможно да повлияе и на нас, заблуждавайки ни, че има грехове, които са „допустими“.

Истината е, че борбата с греха е на „живот и смърт“ и за да я спечелим, трябва да я водим с всички сили, помнейки, че не сме сами, а имаме и Помощник. За да се сдобием с пълна и изобилна благодат, ни е нужен Светият Дух и упование в Този, Който вече извоюва за нас свръхпобедата над греха и смъртта.

Не бива обаче да мислим, че редовното ходене на църква ни дава огромна преднина. Светият Дух не е запазена марка за тесен кръг от хора или някоя  специална общност.

В Първото четиво днес чухме, че „Бог взима от  духа, който бе върху Моисей и даде на седемдесетте старейшини… и те наченаха да пророкуват, но сетне престанаха. Двама от мъжете Елдад и Медад бяха останали в стана, но и върху тях беше слязъл духът и те бяха между записаните, нищо че не бяха излезли при скинията.“

Елдад и Медад не са при скинията и никой не знае защо, но и те получават даровете на Духа, понеже такава е Божията воля.

И връщайки се отново в самото начало на днешното Евангелие, чуваме Йоан да казва на Исус: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое Име изгонваше бесове, а не върви след нас и му запретихме.“

В този момент учениците смятат, че който не е в такава близост и обкръжение на Исус като тях, няма как да получи същите дарове. Интересно е, че този, който не е апостол в пълния смисъл на думата, лесно може да бъде изключен и от нас в представата ни за заслужени блага, дори само заради отсъствието му в нашата общност.

Но Бог не изключва никого и оставя вратите на храма винаги отворени: „… който не е против вас, той е за вас“, а каква ще бъде съдбата му, никой от нас не знае. Само едно е сигурно – Милосърдният ни и Любящ Баща го очаква така, както и нас.

Не съществуват „католически“ морални ценности и „католически“ норми за добро, защото съществува универсално добро и стойности, които ние сме възприели, опознавайки науката на Католическата църква, която известява и универсалната Божия истина. Затова и най-важното ни призвание е да се потрудим да покажем на света, че живеем тази универсална истина, оставайки винаги на страната на доброто и от страната на тези, които го вършат.

Последно променен на Събота, 29 Септември 2018 20:02