Рождество Христово 2018 PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Eлате да се поклоним!

Имате ли любима библейска история? Всеки от нас е намерил нещо за себе си някъде сред евангелските разкази на Новия Завет и притчите, с които Исус ни предава учението и любовта си.


Докато Бог докосва сърцето ни по чуден и необикновен начин, може би се уподобяваме с някои от героите, които Спасителят среща по земния си път, или откриваме събития, които пренасяме като реални паралели в живота си.

Прелистваме страниците на „Книга на книгите“, слушаме и препрочитаме многократно разказите за добрия самарянин, за богатия и бедния Лазар, за посятото семе, за безплодната смоковница, за блудния син, за благоразумния и лошия слуга, за десетте мъдри и петте неразумни девици, за имането, за изгубената овца, за митаря и фарисея, за съкровището и търговеца, за брачния пир на царския син, за талантите и още много и причината да правим това е, че имаме нужда от Христос!

Често търсим отговори на много сложни въпроси в живота си, гонейки щастието, което вятърът на суетата открадва пред очите ни, когато за пореден път се оказваме пленници, заплетени в мрежата на собствените си празни познания и егоистични интереси.

А всъщност е толкова лесно да бъдем щастливи. Ние просто се нуждаем от Исус, пред чийто образ изпадаме в умиление и обожание, и копнеем за мира Му, жадуваме да отпием от изворите на Милосърдието Му и гладни чакаме да нахрани до насита духа ни.

Покрити с робата на греховната си същност, предадена ни по наследство, осъзнаваме, че се нуждаем от Исус, понякога отчайващо се нуждаем от Него.

Имаме нужда от Исус, защото през целия си живот оставаме „безнадеждни“ търсачи на любов. А кой по-добре от Него познава любовта, след като се предаде доброволно, оставяйки се в оковите на страданието и смъртта само заради нас. Никой не може да направи това, което Христос извърши в съвършения си подвиг на човеколюбие, и затова и ние искаме да се докоснем до силата на Неговата любов. А колко пъти в този свят на отчужденост имаме нужда от Бог, Който е не само силен, но и загрижен за нас и съдбата ни:  „И космите на главата на всички ни са преброени“.

Науката днес е толкова напреднала, но ни казва, че имаме между сто и сто и петдесет хиляди косми на главата си, от които ежедневно падат петдесет или сто, а на тяхно място се появяват нови. И този Баща има милиарди деца по света, но на всички знае имената и броя на космите на главата.

Точно от такъв Бог имаме нужда, който не само ни обича, но и ни познава, а кой по-добре от Исус знае колко са ударите на сърцето ни, нали и в Него е биело човешко сърце? И кой по-добре от Него знае радостите и скърбите ни, какви са мислите в съзнанието ни и защо понякога сълзи изгарят очите ни? И отговорът е: само Този, който е познал човешката душа, защото я е носил!

Ние също имаме своя отговор към Бога и затова сме тук в навечерието на празника на Рождество Христово и утре ще дойдем отново, за да се поклоним пред любовта Му.

Тържествено честваме спомена за Рождението на Христос и идваме, за да отдадем първи чест на Богомладенеца, роден в ясли, когото обикнахме от първия миг, в който чухме чудната приказка за най-ценното дете!

Тишината и светостта на тази нощ ни изпълват с надежда, но можем ли да си представим колко много са изгубили скептиците, които не вярват във Въплъщението на Христос и слизането Му на земята? Какво ли празнуват днес? Има едно послание, което всеки от нас може да отнесе към тях и да запази за себе си.

Човекът, с когото ще ви запозная, е скромен, добър и достоен, щедър и грижовен към семейството си, но той просто не вярва във Въплъщението и Рождението на Христос, а и беше твърде честен, за да се представя по друг начин. Той просто не можеше да приеме историята за Исус, за това, че Бог дойде на Земята като човек:

- Наистина съжалявам, че ви притеснявам, каза той на жена си, но тази вечер няма да дойда с вас в църквата, защото ще се чувствам като лицемер. – И така, той остана у дома си, докато другите тръгнаха за празничната литургия в полунощ.

Малко след като семейството потегли с колата, започна обилен снеговалеж. Той се приближи до прозореца, за да гледа как снежинките бързо покриват земята, а после се върна на уютното място близо до камината и продължи да чете вестника си. Минути по-късно чу силен звук, който се повтори.


Last Updated on Saturday, 29 December 2018 19:55