Кръщение Господне PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Ремък на обущата

Колко от присъстващите на днешната неделна литургия в църквата са кръстени? Вероятно всички или почти всички. А колко от нас си спомнят своето кръщение? Може би не много.

Да получим Светото кръщение като деца, не би имало голяма стойност и значение, ако днес, като зрели възрастни хора, не сме в състояние да оценим този акт и да му придадем смисъл, показвайки с живота и действията си, че сме кръстени в Католическата църква и че решението, което някога родителите ни са взели за нас, е и наш личен избор и неслучайно по време на великденското бдение всяка година подновяваме кръщелните си обети на глас, потвърждавайки онова, което родителите ни някога са пожелали за нас, довеждайки ни в храма.

Сигурно понякога се чудим дали е правилно човек да бъде кръстен като малко дете и не е ли това старозаветен обичай, припомняйки си, че Исус, Който се ражда  в еврейско семейство, е въведен в храма на четиридесетия ден. Евангелието също ни разказва, че хората, които се кръщават при свети Йоан, са с ясното съзнание, че се покайват за греховете си.

Всичко това е вярно, но на първо място трябва да подчертаем, че ние приемаме тайнството кръщение именно като завещание от Новия Завет, защото Исус ни показа този пример.

Когато приемаме съзнателно кръщението, ние заявяваме желанието си да „видим Божието царство и да се родим свише“ и същото намерение изразяваме за децата си, когато ги водим в църквата, защото Исус ни каза, че трябва да се „родим от вода и Дух, за да влезем в Божието царство“.

Освен това преди Възнесението Си Божият Син установи това тайнство, оставяйки тази заповед на Своите ученици с думите: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“.

Днешното Евангелие, което ни е добре познато, започва с думи, които ни разказват, че „народът очаква Месията“ и причината за това осъзнаване е, че хората са разбрали, че се нуждаят от опрощение на греховете си и че то вече не се случва чрез жертвоприношенията в храма, а с промяна в живота.

По това време свети Йоан е вече известен, но както знаем, той не се поддава на главозамайване и не използва момента, за да се увенчае със слава, а бърза да разкрие пред хората истинския Месия, „Който е по-силният и Комуто не е достоен да развърже ремъка на обущата…“

Замисляли ли сте се над този израз? В еврейската традиция, ако жена остане вдовица и няма мъжка рожба, деверът й има задължение да я „забремени“, но ако това е невъзможно, следващият според роднинската и правна връзка трябва да направи това. И тогава той отива при девера и развързва ремъка на обущата му като символичен жест, че неговото право сега му принадлежи по закон.

Затова значението на тези думи на Йоан е израз не просто на уважение, а на преклонение към Христос и ясен знак към хората, че Той е този, Който ще даде плодовете на святост и благодат.

Исус е Този, Който ни научи не само на това, но и на всички останали тайнства, всяко от които действа и работи в нас с „удължен“ ефект.

Самият акт на кръщението в никакъв случай не може да бъде възприеман като някаква магическа формула, изречена от свещеника, която веднъж и завинаги ни умива и ни освобождава от първородния грях, нито пък е гаранция за живот в небето, защото както тайнството брак или свещенство, така и кръщението трябва да се живее всеки ден и затова нашето сътрудничество с Бога е толкова важно – да живеем според вярата си, да приемаме волята Му, да се молим.

И днес евангелистът свети Лука ни казва, че Исус се е молел след като Йоан Го кръщава, т.е. това е само началото.

По време на кръщението свещеникът призовава Светия Дух да слезе върху нас и ние наистина сме докоснати с истински свято помазание, но това не означава, че можем да възприемаме Светия Дух като даденост и затова всеки ден трябва да Го каним и да Го приемаме, така както ежедневно молим Бог Отец да ни напътства и Господ Исус Христос да царува в живота ни.

Спомняйки си мига, в който Исус прие Светото кръщение от свети Йоан, „небето се отвори и Дух Свети като гълъб слезе върху Него и чу се глас от небето, който казваше: Ти Си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Светият Дух произхожда от Отца и Сина, но Исус, приближавайки се към нас, като слезе на земята, ни показа как действа Духа и как чрез Него Божията любов се проявява с пълна сила.

По време на кръщението същото се случва и с нас, и ние сме обявявани за възлюбени синове и дъщери, защото в този момент пред нас се отваря вратата на спасението и вечния живот, но дали ще успеем да влезем през нея, житейският ни път и нашите избори ще предопределят.

Кръщението на Исус в река Йордан най-ясно изразява и намерението, което Той следва през целия Си живот и което ще Го отведе до пожертвованието на Кръста в името на нашето спасение.

Вероятно понякога се питаме защо е необходимо Единственият роден без грях на земята да се кръщава, поемайки чужда вина, а отговорът е, за да можем ние да изживеем дните си заедно с Него, приемайки кръщението всеки ден с намерението да отхвърлим завинаги греха и приемайки тази възможност като начало на нов живот, защото най-големият смисъл на кръщението е, че заедно с него получаваме и силата на Христовото Възкресение!

Poprawiony: wtorek, 22 stycznia 2019 13:39