II обикновена неделя - C PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

„Направете каквото ви каже!“

Често размишляваме върху сватбата в Кана, особено след като през 2001 година папа Йоан Павел II добавя това събитие като втора светла тайна към Светата броеница.

Вероятно неведнъж сме се замисляли каква изключителна чест и привилегия е за тези младоженци, че Исус избира точно тяхното сватбено тържество, за да извърши първото от „поредицата“ чудеса, на които хората ще станат свидетели.

Наистина, изключително е Неговото присъствие на това тържество, но това непрекъснато се случва и с нас, защото Бог ни дарява дори с по-голямо благословение в тайнството Евхаристия, когато подхранваме духа си, приемайки Тялото и Кръвта Му под формата на хляб и вино.

В онези далечни времена сватбите са продължавали дълго, не само ден, а понякога дори и цяла седмица, и можем да си представим колко голям би бил срамът, ако виното свърши, защото сватба без вино не е сватба. В този момент, когато Мария се обръща към Исус с думите: „Вино нямат“, тя се застъпва и моли Господ да промени ситуацията, но не само защото вижда, че има проблем, а и защото знае кой е нейният Син.

И отново всичко се повтаря, защото така, както някога тя се намесва в Кана, сега се моли в небето и се застъпва пред Бога за нас.

В крайна сметка Исус ще изпълни онова, за което го моли Мария, и ще превърне не капка или две, а много литри вода във вино.

Майчинството на Мария по реда на благодатта, с която бе надарена, продължава непрекъснато през целия ѝ живот – от съгласието, от нейното първо „да“, което тя лоялно дава при Благовещението и поддържа, без да се колебае дори под Кръста на своя Син.

Взета в небето, Мария не изоставя спасителната си служба, но с многократното си ходатайство продължава да изпросва за нас дарбите на вечното спасение.

С майчина загриженост и милост тя се грижи за братята на нейния Син, за всички нас, които все още пътуваме по земята, заобиколени от опасности и трудности, докато не бъдем въведени в благословения дом на Отца.

Затова и ние не спираме да призоваваме Богородица в молитвите си, наричайки я с най-нежни имена.

След ходатайството на Мария много хора остават озадачени от отговора на Исус: „Какво имаш ти с Мене, жено? Часът ми още не е дошъл.“

Възможно е понякога дори да си мислим, че Исус е груб или неуважителен към майка си, но много от думите и посланията в Евангелието на Йоан имат скрито второ значение, смисъл и символика.

Това изречение буди съмнение единствено когато се изважда от контекста и не е случайно продължението: „часът ми още не е дошъл“, т.е. не е този моментът на Неговото пълно разкриване.

Освен всичко към тази привидна „дистанция“ трябва да прибавим и съдържанието на безкрайните напразни тревоги и безпокойства, с които понякога прекалено много сами се обременяваме, без да са чак толкова важни, но най-вече Христос ясно ни показва и не само тук, а с целия Си живот, че слезе на земята, на първо място, за да изпълни волята на Отца.

Съществено е да споменем и факта, че това не е единственото време, когато Исус се обръща към Мария, наричайки я „жено“. Втория път това се случва, когато Той умира на кръста и казва: „Жено, ето твоят Син“, а на Йоан: „Ето, твоята майка“, и ние сме съвсем сигурни, че тогава Исус не проявява неуважение към нея, а напротив – посочва я като духовна майка на всички нас, благодарение на Божия план за спасение, чрез който Мария стана новата Ева.

„Направете каквото ви каже!“ са нейните думи след отговора на Сина ѝ и ние отново се прекланяме пред пълното ѝ доверие в Бога, и затова тя е модел за нас като християни и можем смело да я молим да ни помогне да направим „каквото ни каже“ Исус.

Но да се върнем към сватбата в Кана Галилейска, където Той бе поканен и присъства освен с Майка Си, но и със своите ученици.

Може би сме малко изненадани и се чудим, че Исус е решил да присъства на толкова весел празник. На сватбата се яде и пие, играе се и се пее. Няма повод за проповядване на Евангелието и за миг се замисляме не е ли за Исус присъствието Му там само загуба на време?

На пръв поглед, това не е събитие с духовно съдържание. Но Исус – Светията на светиите – казва същото, което и първите страници на Библията, а именно, че всичко, което Бог е създал, е добро.

Бог създаде храната и напитките, танца и песента. Бог е Този, Който дава на хората способността да обичат. Бог дава тялото на човека и го облича в мъжки или женски образ и Той дарява човека с добро време, в което да благодари за Неговите дарове.

Сега и ние сме на сватбата в Кана Галилейска. Оказва се, че е Божий дар, когато сме щастливи. Господ е с нас винаги, когато се събираме по хубави поводи и се благославяме един друг в мир и щастие и преживяваме и най-малките радости.

Всичко е от Бога! И днес Мария ни казва, както на слугите на сватбата в Кана Гаилейска: „Направете, каквото ви каже!“.

Да добавим – дори и да изглежда ненужно, невъзможно или трудно! Когато Господ ни казва да прощаваме, трябва да простим, друг път, когато ни казва да вземем кръста си и да вървим след него, пак трябва да го правим с вяра и надежда, защото Този, който ни призовава, е вярващ.

Когато чуваме, че Исус Христос ни казва, че човек не живее само за хляб, ние винаги ще можем да поставим царството на небето и неговата праведност, на първо място, защото всеки ден се борим за насъщния хляб, който да нахрани телата ни, но се молим и гладуваме за небесния хляб, който ни дава живот вечен.

Каквото и да каже Господ, ние ще го направим, точно като тези слуги, които не виждаха и не разбираха, но напълниха делвите с вода, нищо че изглеждаше невъзможно и безполезно.

И ние искаме да бъдем като тях – да изпълним Божията воля въпреки всичко и тогава ще опитаме най-доброто вино и Господното благословение и в предстоящите дни и години, и в следващия век на вечността!

Poprawiony: wtorek, 22 stycznia 2019 13:46