VII обикновена неделя - C ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Да обичаме, както Бог обича

„Вам, които слушате, казвам: Обичайте враговете си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте ония, които ви кълнат, молете се за ония, които ви пакостят. На този, който те удари по страната, обърни и другата, а на онзи, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата…“

Днешният евангелски пасаж е особено тежък и мъчен за разбиране, не защото не сме в състояние да проумеем неговото основание, съдържание и стойност, а защото е труден за изпълнение.

Този откъс от Евангелието на Лука поражда поредица от въпроси, които бързо ни скандализират, и започваме спешно да търсим отговори, които да успокоят разбушувалата ни се съвест.

Имат ли значение тези думи в нашия живот, придаваме ли им смисъл, като ги прилагаме, или са просто израз, недостижим  на практика в реалността?

Факт е, че живеем в свят на насилие, измами, престъпления и терористични атаки срещу невинни хора, и никак не ни се иска да се примирим с тази картина. Не трябва ли да се отмъщава за всичко това?

Замисляме ли се колко често съвременното общество не просто парадира и търси правата си, но буквално „крещи“, ако не бъде чуто за поредното си изискване, при това всеки според своята визия за демокрация, права и справедливост.

И тогава как и къде на практика се вписват думите на Исус?

Да обърнем внимание как започва пасажът от Евангелието на Лука, който си припомняме днес: „Вам, които слушате, казвам…“

Ами да, случва се понякога да не чуваме събеседника си в разговора. Причините могат да бъдат различни – умора, досада и отегчение, незаинтересованост, самоувереност, че всичко знаем и разбира се, нежелание да слушаме.

За да разберем какво наистина ни казва Исус, трябва да оставим настрана предразсъдъците си и всички онези предположения и „знания за живота и справедливостта“, които имаме.

Днешният евангелски откъс ни кара да реагираме емоционално. Може да почувстваме, че да следваме учението на Христос е нещо, което е изцяло извън възможностите ни, че изисква огромна самодисциплина и сила на волята и че само ще насърчи хората да се държат още по-зле с нас.

Старият Завет е някак по-близо до човешката ни логика, много по-лесно е да мислим, че омразата към злодейците е правилното отношение.

Само че Исус ни учи на нещо съвсем ново, разширявайки територията на любовта към врага и преследващия.

Това е ядрото на учението на Христос, това е и което Той самият практикува. Златното правило, което често се изразява като „Не правете на другите това, което не бихте искали да направят на вас“, тук се изразява безкрайно положително.

За да обичаме другите като себе си, трябва да преодолеем първото голямо препятствие и това парадоксално е представата ни за любовта. За нас това е много емоционална дума, която предполага привързаност и интимност.

За да „обичаме“, често смятаме, че трябва да бъдем влюбени, но Исус не ни казва да бъдем влюбени в нашите врагове. Той дори не ни казва да ги харесваме. Гръцкият глагол, който използва Евангелието, е агапао, от който идва съществителното агапе – специален вид любов, която се изразява в позитивно отношение към другите хора и към пожелаването на тяхното благополучие.

Това всъщност е и любовта, която Бог изпитва към нас. Бог обича безкрайно всеки човек без изключение и желае пълно благополучие за всички ни. Възможно е в момента да не Му отвърнем със същото, да отхвърлим или пренебрегнем любовта Му, но Той продължава да ни обичас неотслабваща сила като бащата в историята на блудния син, който чака момчето му да се върне и продължава да го обича дори в най-лошите му моменти
на разврат и деградация.

Същото се случва и с хората, които приковават Исус на кръста. Той се моли за тях да им бъде простено, да достигнат до осъзнаването на това, което правят.

А кои са нашите „врагове“? Има ли хора, които мразим и на които искаме да отмъстим и навредим, защото са били враждебни към нас и са ни наранили?

Истината, която днес ни казва Исус, освен че е много различна от модерните учения за личен просперитет, изисква решителност, твърдост и безкомпромисност. За съжаление, може да се окаже, че години наред ходим на църква и слушаме Божието Слово, но не сме го приели със сърцето си и не го следваме с действията си, дори и да изглежда по друг начин.

Външният ни облик привидно говори за нашата „набожност“ и гради репутацията ни пред околните, но невидимият ни вътрешен свят, изразяващ се
в мислите и намеренията ни, емоциите и добрата воля, е този, който е истинската ни репутация пред Бога.

Ако искаме да бъдем Христови, не можем да си позволим да мразим нито един човек на планетата, и вместо да подхранваме желанието си да „унищожим“ когото и да било, трябва да се опитаме да го обърнем, най-малкото, молейки сеза него.

Това е въпрос на виждане от висотата и достойнството на Онзи, Който понесе върху себе си подигравките и неимоверния гняв и жестокост на врага.

Да обичаме, както Бог обича, е да се съсредоточим повече върху тези, с които животът ни среща. Можем да направим това само ако имаме силно вътрешно чувство за сигурност и добро самовъзприятие. Тогава няма да бъдем и твърде притеснени за това, което хората говорят за нас или правят с нас, и ще можем да насочим вниманието си много  пострадало вътре в него и го подтиква към такова поведение.

Като насочваме мислите си към добро, неусетно побеждаваме злото.

И не е ли това най-доброто решение на проблема? Понякога е възможно да имаме належаща нужда да върнем мира в живота си, а какъв по-надежден начин има от прошката, чрез която едновременно започва процес на изцеление в мен, „в моя враг“ и във всички, които стоят около и помежду нас.

Да следваме Исус и да Му подражаваме в любовта не е въпрос на укрепване на нашата воля да направим нещо много трудно, а да променим конвенционалното си мислене на най-дълбоко ниво и да погледнем отношенията си от различен ъгъл.

В онези далечни времена, в които ни връщат прашните пътища на историята, бедните имат само две дрехи и ако врагът им вземе едната, а те му дадат и другата, остават напълно голи! Но смисълът на това „оголване“ е, че човекът, изпълнен с Христовия дух, няма какво да губи, защото, воден от Светия Дух и Божията благодат, знае, че животът се състои в това, което можем да дадем, а не в това, което ще получим, и натрупаните активи на раздадената любов ще се умножават обратно в сметката, която тук, на земята, ежедневно трупаме за едно бъдещо вечно агапе!

Последно променен на Събота, 23 Февруари 2019 13:22