II постна неделя - C PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Тавор и Голгота

Преди Миналата неделя мислено вървяхме заедно с Исус през „пустинята на изкушенията“, а днес Евангелието ни пренася на хълма Тавор, където е Неговото славно Преображение. Няколко седмици по-късно ще се изкачим и на хълма Голгота, за да съпреживеем за пореден път страданията Му, а после отново с изпълнени с радост и щастие сърца ще празнуваме и Възкресението Му като окончателен триумф и победа над греха и смъртта.

Често се случва, докато размишляваме върху Преображението и преживяванията на тримата ученици с Исус на хълма Тавор, без да искаме да започнем да се надяваме, че и ние ще преживеем присъствието на Бога по толкова разтърсващ начин.

Сигурно познаваме християни, които прекарват цялото си време в желание и мечти за подобно силно изживяване с Бога, а след време остават разочаровани, защото тези проблясъци на Божията слава са изключително редки както за обикновения, така и за необикновения християнин.

Дали това е истинското послание на Преображението, че всеки един от нас, изкачвайки се на планинския връх, ще срещне Бог, който ще се яви във вид на светлина, светкавица или гръмотевица? Едва ли. Много по-вероятно е смисълът на това събитие да е скрит в намерението на Отца да разкрие по необикновен начин на учениците, а и на нас, кой е Христос в действителност.

Исус взима със Себе си Петър, Яков и Йоан, за да се молят с Него. Достигайки до върха на планината обаче те изпадат в дълбок сън. Интересно е, че има още едно място, на което Исус взима същите ученици, за да се молят заедно с Него, и те отново заспиват и това се случва в Гетсиманската градина.

Този сън едва ли е случаен и най-вероятно разкрива неспособността или по-точно затруднението на учениците и на всички нас на определен етап от живота си да разберем историята на собственото си спасение.

Какво всъщност се случва на хълма на Преображението?

На върха на планината Тавор се разкрива божествеността на Христос. Тримата ученици се събуждат от силна светлина от ослепителния външен вид на Исус, описан в Словото с дума, която се използва за лъчение със силата
на светкавица.

И пак същата алегория – Петър, Яков и Йоан се пробуждат от своето невежество, за да видят светлината на Спасителя, а в Гетсиманската градина завесата на тайната още повече се повдига пред човечеството.

Фактът, че и в двата случая учениците изпадат в дълбок сън, говори за трудността, която по човешки изпитваме не в разбирането и дори в проумяването, а в приемането на най-дълбоката тринитарна мистерия, скрита в сърцето на нашата вяра триединността на Бога, Който е Отец, Син и Свети Дух.

Любопитно сравнение е, че пред олтара в православните църкви е поставен иконостас с така наречените „царски двери“, които се отварят само в определени моменти, за да могат присъстващите да видят отвъд него.

По същия начин и на нас, които, макар и да сме сигурни, че Бог Го има, че присъства и че е близо до нас, понякога ключови събития и преживявания ни помагат да видим тайната, която е скрита отвъд завесата, иконостаса или затворените двери. И въпреки че всички вече сме срещнали и познали Бога в собствения си живот, може да се окаже, че дори сме стигнали до върха на планината, но сме изпаднали в дълбок сън като учениците или преживяваме трудности и изпитания, които ни пречат да видим Божията слава в нейната пълнота.

Преобразяването на Исус отново е заради нас, за да успеем да видим Бога по различен начин, още по-отблизо и в друга по-силна и ярка светлина, което невинаги се случва поради нашето силно желание и усилия, а преди всичко поради желанието на Бога да се приближи към нас и да ни разкрие същността си.

Какво ще стане обаче, ако наистина видим Господа в цялата Му слава? Със сигурност ще бъдем объркани и ужасени точно както Петър, Яков и Йоан.

Когато те се събуждат от съня си, разпознават, че Исус говори с двамата велики пророци Моисей и Илия, които отдавна са мъртви, това насочва мислите им към реалността на възкресението като форма на живота след смъртта.

В израз на своята религиозност и желание да се поклони на Бога експресивният Петър веднага решава, че трябва да направи нещо сенници за тях тримата, за да запази онова, което вижда, защото моментът е изключително славен.

Ако трябва да направим паралел с нашето време, Петър иска да увековечи мига по начина, по който ние сега можем да направим снимка.

Има голяма вероятност, ако това се случи на нас, първото нещо, което ще поискаме да бъде селфи за спомен, което ще е още по-добре да публикуваме в социалните мрежи, за да разберат всички в каква величествена компания се движим.

И ако това сравнение ни звучи смешно или нелепо, има отговор в Словото, в което евангелист Лука коментира думите на Петър по следния начин: „без да знаеше що говори“, защото в момента, в който Петър предлага да направи тези сенници, облак се спуска от небето заедно с Божия глас.

Тази намеса на Отца наистина е „по спешност“, тъй като в своето незнание Петър, без да осъзнава какво казва и прави, придава еднакво значение на Моисей, Илия и Исус, но Исус е самият образ на Бога и Той не е равностоен на тях.

И тук е скрита още една интересна завръзка. За евреите Моисей представлява Закона, а Илия пророците, така че това, което се случва на планината Тавор, е визуално представяне на онова, което Исус казва в Евангелието на Матей: Не мислете, че дойдох да премахна закона или пророците. Не съм дошъл да ги премахна, а да ги изпълня“.

На върха на планината Тавор Петър, Яков и Йоан получават откровение за това кой наистина е Исус и разбират, че Той не е просто добър учител, а Въплътеният Бог.

А после какво? Толкова е хубаво да виждаме преобразения Исус, а не окървавеното Му Тяло на Голгота, и колкото и да сме наясно какво следва след Преображението, пак се чудим не можеше ли наистина Исус да остане на хълма на славата под един от трите сенници, които Петър предлага да направи за Него заедно с Моисей и Илия? И нямаше ли друг възможен сценарий с по-малко болка и без проливане на кръв?

В предстоящите дни все повече ще размишляваме за Възкръсналия, Възнесен и Прославен Христос, пазейки образа Му реален в нашето съзнание, докато смирено пътуваме към радостта на Възкресението.

По-важно е, че независимо дали днес сме на хълма Тавор, или на хълма Голгота, ние помним и пазим завета и обещанието на Бога към нас! „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш! Толкова ще бъдат твоите потомци.“

Кой не би искал да чуе такива думи за себе си? Това е благословението, завета и обещанието на Бог към Авраам, което чухме в първото четиво в откъс от книгата Битие. Обещава му и земя. И Бог, за разлика от нас, изпълнява Своите обещания!

В днешната история от Битие, Авраам също заспива дълбоко в ужасяващия мрак, когато Бог изпълнява завета, преминавайки като дим и огнен пламък между разполовените трупове на подготвените за жертвоприношение животни според старозаветната традиция.

Важно е да подчертаем, че Авраам не заслужава този завет заради безспорна и безукорна вяра. През годините той многократно преживява колебания и съмнения как Бог ще изпълни „своята част“, понеже чака дълго време и все още няма деца и в мислите му непрекъснато се поражда мнителност и скептицизъм.

И именно по тази причина още тогава чрез сключения завет и изпълнените обещания Бог показва не само на Авраам, но и на нас, че е готов на саможертва, за да отговори на въпросите, които ни терзаят, да успокои страховете и съмненията, които ни измъчват, и да ни доведе до мир.

С други думи, Словото днес отново ни насърчава и обгръща със свята надежда за щастие и блаженство. Бог беше до Авраам заради и въпреки съмненията, въпросите и недоверието му на моменти и е до нас заради и въпреки нашите въпроси, колебания, страх и опасения.

И Бог се яви преобразен в слава пред Петър, Яков и Йоан заради и въпреки незнанието и умората им, а днес се явява и пред нас, за да усили и укрепи вярата ни, докато вървим по пътя към Неговите светли и добри обещания!

Last Updated on Sunday, 17 March 2019 20:50