III постна неделя - C PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Въпросът за теодицея

Мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Или мислите ли, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?“

Изумително е колко еднакъв е светът вчера, днес и утре.

Години и векове минават, а едни и същи събития се повтарят. Ако на мястото, на което живеем, „кулата“ на спокойствието и мирното съществуване засега не е паднала, то със сигурност друга близка или далечна точка се превръща в огнен ад на страданието.

Тези дни с тъга и чувство на съпричастност слушаме за жертвите на урагана Идаи в Мозамбик, Зимбабве и Малави или за град Крайстчърч в Нова Зеландия с терористичната атака, но след известно време те няма да бъдат актуални и на дневен ред в новинарските емисии ще влязат нови бедствия и катастрофи.

Нелечима болест, загуба на близък, изпадане в несъстоятелност, изоставеност, безутешност и мъка – ежедневно се сблъскваме с какви ли не тежки истории и съдби, защото всеки носи белега на личната си болка. Често срещаме бездомни просяци, а друг път потънали в богатство самотници.

Такива разкази с богато съдържание на събития и герои, описващи бурни житейски водовъртежи с противоположни течения и неспокойни води, приличат на малки романи за откраднатия човешки мир, щастие и радост.

Достатъчно е да прочетем няколко произведения, лишени от юношески дух и весел смях, написани от автора, наречен живот, в които трагедията не е художествена измислица, а страховита реалност, за да започнем съвсем логично да мислим и да се чудим справедлив ли е Бог и въздава ли към нас според делата ни?

Тези, които повдигат този въпрос с подразбиращ се отговор, едва ли могат да бъдат обвинени. Те представляват обичайната, или поне позната гледна точка, която казва, че има причина за човешкото страдание и то обикновено е свързано с нещо лошо в миналото от живота на „пострадалия“ човек.

И няма как да имаме друго предположение, след като живеем във вселена на награди и наказания. Този начин на мислене се отразява и в самата Библия. Да си припомним за праведния Йов, претърпял големи загуби, губейки семейство, собственост и здраве. Тези, които го познават мислят, че трябва да е направил нещо нередно, за да заслужи страданието си.

В Новия Завет, срещайки слепец, учениците на Исус Го питат: „Рави, кой съгреши, този човек или родителите му, че се е родил сляп?“.

За съжаление, този въпрос продължава да бъде актуален и днес.

В днешното Евангелие Исус дава отговор на отправения към Него въпрос, че пострадалите галилейци не са по-лоши грешници от останалите. И добавя към отговора си една илюстрация, позовавайки се на инцидент, който се случва в Йерусалим. Осемнадесет души загиват, когато върху тях пада кула. Тези хора не са по-неморални или недостойни от другите. Произшествието е случайност. Всеки, който се случва на грешното място в неподходящо време, може да бъде жертва на инцидент.

Въпросът за Божията справедливост (теодицея) продължава да вълнува света с ненамаляваща сила. Да мислим, че човешкото страдание се дължи на Божие наказание за греха по причина на някакъв известен или неизвестен недостатък или тайна злоупотреба, е колкото нелепо и просто, толкова и познато и общоприето.

Всъщност това е едно от най-широко разпространените богословски твърдения, което съществува в народното мислене на хора, които сами по себе си не са теолози, а вярващи „за всеки случай“, намерили сладникаво и бързодействащо лекарство, което обяснява болестта и смъртта.

Разбира се, има случаи, в които причината и следствието могат да бъдат установени между определено рисково поведение и последствията от него. И да, в Библията има пасажи, които говорят за грях, водещ до божествено наказание, но това не е проблем във всички случаи и не може да бъде обобщение.

Идеята, че страданието като цяло се дължи на лични греховни дела е въпросът, който трябва да бъде разгледан, и при Йов, както и в учението на Исус тази идея не издържа достоверност.

И за двата случая в днешното Евангелие Исус не казва, че невинни хора страдат случайно, така че и вие, макар и невинни, можете да очаквате да страдате, а нещо съвсем различно.

Той посочва две истории, които са два примера за човешка трагедия, за да изговори и изрази съвсем друго: „Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички ще загинете!“.

Притчата за безплодното дърво, която следва, също е много интересна, защото на пръв поглед изглежда, че носи посланието на осъждането, но завършва с нотка на благодат.

Земеделецът е засадил в лозето си смоковница и времето да събере от него смокини е дошло. Само че дървото се оказва безплодно, при това за трета поредна година, и господарят решава, че е време да бъде отсечено.

Лозарят обаче моли за търпение, за още една година, в която той ще обкопае почвата и ще насипе с тор, и може би следващия път дървото ще даде плод. И тогава няма да има нужда да бъде заменено от ново дърво, на което ще му трябват няколко години, за да даде плодове. Така че има основателна причина да се даде шанс на това дърво, но от друга страна, ако не даде плод и в следващата година, тогава може да се отсече.

Изводът от притчата е, че Бог е търпелив и това дава на слушателите на Исус, а за щастие и на нас, време за покаяние, което все пак има ограничение.

При всички случаи обаче историята за неплодната смоковница ни позволява да погледнем в по-голяма перспектива и малко по-спокойно към Божия съд и Божията благодат.

Божията милост и благодат със сигурност са по-големи от Божието осъждане и наказание. И как би могло да бъде другояче, след като Божественото търпение е просто друг израз на Божията любов и благодат.

Затова всеки ден за нас е нов шанс, който ни дава възможност да се покаем и да дадем плод вследствие на това покаяние, който да се изразява в добри дела, за които пред нас стоят безкрайни възможности, но винаги започващи с вяра, любов, търпение, щедрост и мир.

Last Updated on Sunday, 31 March 2019 19:51