IV постна неделя - C PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Бащата, който излиза и търси

Притчата, която чухме в днешното Евангелие, е толкова добре позната и често цитирана от нас история, че вероятно си мислим, че тя няма какво ново да ни предложи или да ни изненада.

Възможно е, но дори и така да е, доброто й познаване ще ни помогне Божието Слово да оживее с нова сила в нас. Не е случайност и това, че си припомняме този разказ в дните на Великия пост, когато повече от всякога е време да изпитаме и успокоим съвестта си.

Една история за двама братя и техния баща, озаглавявана най-често като „Притчата за блудния син“, оставя у нас впечатление, че разказът и поуката от него се отнасят за „провинилия“ се малък брат, който пожелал да получи своя дял от бащиното наследство, за да замине за далечна страна. Както неведнъж се случва и в реалния живот, той пропилява всичко, което получава даром. Знаем и какво се случва после, за терзанията, които го спохождат, и за покаянието, което го отвежда обратно към дома.

Трябва да признаем, че този развой на събитията е много лесно възприемлив за нашето съзнание, защото всеки един от нас, ако не в настоящия момент, то вероятно в минало време е имал усещането, че изиграва тази роля в спектакъла на собствената си действителност.

Обикновено, когато четем или слушаме притчата за блудния син, вниманието ни е буквално приковано върху героя, който лесно определяме като „отрицателен“, а другите двама остават на заден план.

Свикнали със стила на познати художествени и екранизирани сюжети, разкриващи сложнии драматични връзки и противоречия, бързо поделяме братята на един добър и един лош, защото тази версия удобно се подрежда в мислите ни и ние без усилие я приемаме.

За да не бъде преценката ни обаче субективна, е нужно да се задълбочим още и да погледнем цялостно петнадесетата глава от Евангелието на Лука, за да не изваждаме притчата от контекста, в който в действителност тя е предадена.

Евангелистът започва разказа с думите: „Приближаваха се към Исус всички митари и грешници, за да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.

В така обрисуваната ситуация ние сме сигурни, че около Исус има две групи хора – от една страна, митарите и грешниците, а от друга, онези, които „не са грешници“ – книжниците и фарисеите, открито критикуващи Го за това, че допуска и приема до себе си „недостойни“.

А сега, ако погледнем внимателно от друг ъгъл, макар и да не е изрично пояснено, можем да приемем, че Исус разказва тази притча, адресирайки посланието й на първо място към фарисеите и книжниците.

Не е изненада за нас и не за първи път Исус е в компанията на грешници, защото те търсят близостта Му, но това, което е неочаквано, е, че сега Той се опитва да се доближи до онези, които определят себе си като благоприлични и привидно изглеждат такива.

Всъщност в този момент Исус разказва три притчи – за изгубената овца, за изгубената монета и за изгубения син.

В първите две истории главните герои са ясни: човекът, който е загубил една от овците си и тръгва да я търси, и жената, която е загубила сребърната си монета, но от тях следва, че главният герой в третата история е бащата, в чието лице ние ще познаем Бога – щедрият и добър Баща, от Когото всички търсим и получаваме даром благата в живота си.

Освен всичко, с което разполагаме, Бог ни дава и свободна воля да правим добри или лоши избори и, макар и неохотно, ни оставя да тръгнем към „далечната страна“ на порока и греха.

За щастие, идва време блудният син да се завърне у дома, макар и уязвен и с дълбоки белези в душата си, болезнени като живи и отворени парещи рани, все още тлеещи от спомена за разпуснатия живот и натежалите грехове, откраднали пропуснатите мигове на радост и чиста любов.

Задълбоченият анализ на притчата събужда интересни размисли у нас за това, колко добъре добрият герой и колко лош е лошият? Важно е да не се изгубим след последния обрат в историята, предадена ни от Лука.

Блудният син е изгубен, но е и намерен. Той е като грешниците в притчата за изгубената овца, които Исус търси.

От друга страна, големият брат – послушният и верен син е този, който все още е извън дома и извън празника, неспособен да отговори на любовта на баща си.

Бащата излиза да търси верния син точно както излиза да посрещне блудния син, но отговорът на всеки един от тях към него е различен.

Единият се завръща у дома с обръщениетоТатко“: „съгреших пред небето и пред тебе“, а послушният: „ето, аз толкова години ти служа и никога твоя заповед не престъпих, и мене никога дори козле не си дал“.

Големият брат смята, че за да бъдеш добър, означава просто да спазваш заповедите и правилата, които обаче, изпълнявани без любов, се превръщат в ограничения, натежаващи в живота със силата на робство.

За съжаление, живеейки в бащината си къща, той никога не я превръща в свой дом. И стои близо до баща си, но остава далече от него, като се дистанцира и от брат си, говорейки за него с думите: за този твой син.

Оказва се, че и двамата братя не познават добре баща си. Този, който се е провинил, се завръща, без да е сигурен, но надявайки се на бащината милост дотолкова, че да бъде приет обратно като наемник, а верният се ядосва на милосърдието и обичта към другия, който в неговите очи не ги заслужава, защото изглежда недостоен.

Може и да сме си мислели, че Божието Слово днес приканва блудните синове да се завърнат, признавайки падението си, но то приканва нас да погледнем към себе си – към тези, които редовно сме тук, на неделната литургия, в желанието си да „спазим закона“, чувствайки се горди, че превъзхождаме онези, които остават навън.

И не е критика, но, погледнато от този ъгъл, трябва да признаем, че малко ни боли и се чувстваме леко обидени, когато някой, когото на ум или на глас оценяваме като недостоен, понякога, вместо „наказание“, получава „незаслужено“ опрощение и награда.

Може би забравяме, че все някога и ние сме губили вярната посока, превръщайки се в разпътни и „блудни“ синове, отпивайки от чашата на порочността и греха, а после, докато за кратко сме усещали сладникавия и мимолетен привкус между устните си, още преглъщайки, едва сме понасяли горчилката на изпитата отровна измама.

И не е повод за обида и недоволство, а за радост, че Бог обича по равно и блудните, и верните си синове и се приближава и търси всеки, който е благоприличен и достоен и който е „паднал и непристоен“, защото Неговата оценка и отсъждане не е по човешки.

Положението ни в обществото, маниерите, привидната набожност и репутацията са второстепенни белези, но Бог не гледа на лице, а вижда в дълбините на нашето сърце – там, където са изворите на добродетелите и живота, а ако някой от тях е пресъхнал, грижливо ще започне да ги напоява с нова надежда от Своята благодат, при това дотогава, докато и болките отшумят и всички рани напълно завехнат.

Last Updated on Sunday, 31 March 2019 20:00