XIII Неделя през годината PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Колко струва вярата?

Колко струва да бъдеш последовател на Христос? А негов апостол? Ако основавахте палестинска компания преди две хиляди години, бихте ли поставили Исус начело на маркетинга или в отдела за подбор на човешки ресурси, или по-скоро бързо бихте решили, че подходът Му не е добър и практичен?

Мислите ли, че ако Исус беше обучен как се прави бизнес, Той щеше да действа различно, например да наеме най-подготвените кадри, с които да развие дейността си, да я популяризира с мощна рекламна кампания, а после да продаде новосъздаденото от Него религиозно дружество с възможно най-голяма печалба?

Като се замислим, не можеше ли да наблегне на ползите и облагите от съвместната работа с Него, вместо да рисува картина на трудности и ограничения?

Със сигурност можеше да акцентира и върху приключението на ученичеството и неограничените възможности за развитие, които очакваха апостолите да променят света, при това в продължение на векове.

Но Исус не призова да Го следват, защото ще създаде международна компания с огромен потенциал за инвестиции и развитие, в която в Негово име ще се случват чудеса, а последователите Му ще пропътуват целия свят и всеки ден ше се усъвършенстват, трупайки богат опит.

Не! Исус никога не изполва този подход, а вместо това представяше делото на ученичеството като свързано с тежки избори на самоотрицание по стръмния път на жертвоготовността.

Но тогава критериите за Божието царство не са същите критерии, които ние всеки ден използваме и търсим, когато искаме да изградим организация, та макар и в самата Църква.

Често ни се иска да ни бъде по-лесно, затова много повече ни харесва да говорим за благословенията, с които Бог ни дарява, отколкото за трудностите да следваме Христос.

Днешното Евангелие дава конкретен и съвсем ясен отговор за това колко ще ни струва да следваме Христос и каква е цената, която трябва да платим?

Дали мислим за вярата си по този „нелеп“ начин, или очакваме да се сдобием с дивиденти вследствие на нейната употреба?

Днес думите на Исус, които слушаме, са категорични, че да бъдеш Христов последовател или апостол, не е въпрос на интерес, хоби, мода или социален начин на живот, а се отнася до дълбочината на ученичеството.

Първо, Исус нямаше абсолютно никаква земна сигурност и ако трябва да следваме стъпките му, и ние трябва да сме готови да се откажем от всякакви претенции към сигурността.

Не мислите ли, че това е ужасна несправедливост и чиста доза ирония?

Лисиците имат дупки и птиците небесни гнезда, но Син Човечески няма де глава да подслони“.

Онзи, който е подредил звездите в космоса и е Царят на славата, не притежава нито къща, нито дори подслон и няма никаква земна сигурност и дори бе погребан в заемна гробница.

Разбира се, това не означава, че трябва да раздаваме всичките си притежания, а само че не трябва да виждаме сигурността си в тях, а в отношенията ни с Бога. Само че това не е толкова лесно и приятно, колкото звучи, а истинско предизвикателство.

Лесно е да кажем на думи, че разчитаме на Бога, но вярно ли е наистина? Дали начинът, по който подреждаме и живеем живота си в действителност, отразява такава убеденост?

Днешният евангелски пасаж ни призовава към сериозна оценка на нашите приоритети и размисъл къде намираме своята сигурност. Обикновено много добре знаем как да действаме в дадена ситуация и Божията воля не е трудно разбираема за нас, но често хитруваме под предлог, че не я разбираме, защото ни се струва непосилна за изпълнение.

Днес е само един от поредицата дни, в които Бог ни призовава да вършим Неговата воля и Исус ни казва, че иска да Го последваме, при това без „да се обръщаме назад“.

От решаващо значение е този, който ще тръгне след Него, да може да подсигури разходите си за това пътуване, знаейки, че колкото по-сериозен ученик ще бъде, толкова по-скъпа цена може да плати.

Възможно е и ние да мислим, че следването на Исус има елемент на голямо вълнение и приключение. Всички сме чували за изцеленията и за съживяването на мъртвите и силно сме се впечатлявали от начина, по който Исус се изправя срещу хората, които са на власт, но това не е цялата история.

Когато Исус казва: „Следвай ме!“, и чува отговор: „Господи, нека първо отида и погреба баща си, Той отвръща: Остави мъртвите да погребат собствените си мъртви.

Този отговор изглежда малко прекален. Все пак разумно е човек да погребе баща си, но защо Исус не допуска дори и това.

Безспорно се сблъскваме с трудна част от Писанието, за която трябва да имаме предвид, че траурът в еврейската култура е продължавал доста дълго и ритуалите, свързани с него, са били в продължение на поне една година.

От друга страна, има интерпретация, която се приема за по-вероятна, че бащата на мъжа все още е жив и всъщност той казва на Исус: „Имам семейни отговорности, не мога да изоставя баща си в старост, и когато той умре и аз се освободя от този ангажимент, тогава ще те последвам, т.е. възможно е човекът да е искал да забави ученичеството заради обстоятелствата в неговото семейство в дадения момент.

Каквато и да е била ситуацията, ние разбираме какво казва Исус, но ни е трудно да го чуем.

Когато Бог ни призовава към дадена мисия в живота, Неговият призив е преди всичко и въпреки всичко, и ако трябва да избираме между земните отговорности и отговорностите към Божието царството, то стремежът към вечността трябва да е на първо място.

Това не означава да не обръщаме дължимото внимание на семействата си и да се откажем в името на Исус от всички задължения, да намразим близките ни, които не одобряват, че днес сме тук, в Църквата, защото, както ни учи Евангелието, всичко трябва да вършим с любов и от любов и само чрез нея и по начина, по който живеем сега, доказваме Христови ли сме и дали Бог е на първо място в нашия живот?

А какво да кажем за другия, който иска да отиде и да се сбогува със семейството си преди да тръгне след Христос?

Тези думи, макар и звучащи сериозно, не са съвсем еднозначни, защото може да изразяват съжаление за онова, което последвалият Бога ще загуби, ако реши да живее живот на ученичество.

Сравнявайки отношението на този човек с това на Петър, Яков и Йоан, които веднага пуснаха мрежите си и последваха Исус, лесно ще открием разликите.

Ако искаме да следваме Исус, не, ако наистина искаме да следваме Исус, няма връщане назад даже и с поглед зад гърба.

Може и да не е много удобно да четем такъв анализ, но в крайна сметка, това е единствената истина за християнското ученичество и тя е, че то ни струва всичко, защото ние нямаме земна сигурност, нито земни връзки, по-силни от тази с Бога в нашето призвание да следваме Исус!

Така че, пресметнете колко струва вярата ви и каква е цената да следвате Исус и ако решите, че си струва, дерзайте и не поглеждайте назад!

Poprawiony: wtorek, 16 lipca 2019 18:42