XIV Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

На добър час и лек път!

В сезона на летните отпуски планирахте ли своята почивка? В България ли ще летувате, или ще попътувате зад граница на културен или религиозен туризъм? Имате ли резервирана ваканция за престой на място, което ви е любимо край морския бряг, в курорт с минерални извори или в планината?

В сезона на летните отпуски планирахте ли своята почивка? В България ли ще летувате, или ще попътувате зад граница на културен или религиозен туризъм? Имате ли резервирана ваканция за престой на място, което ви е любимо край морския бряг, в курорт с минерални извори или в планината?

Обикновено нашето ежедневие е разчертано по график, но дори и времето ни за отдих е строго подредено. Накъдето и да сме се запътили, към някой град с разточително старинно наследство и архитектурно богатство, което дръзко надхвърля и най-смелите ни очаквания и мечти, или може би ни се иска да избягаме далече от шума на тълпата, към сърцето и прохладата на хълмове, приютили в шепите си рехави или гъсти гори, сред самотата на пустини и гранитни скали, край реки и водопади, в недрата на планината из живописни пещери.

За да стигнем до избраната дестинация, имаме и закупен двупосочен билет и старателно приготвяме багажа си, препълвайки куфарите и чантите си, започвайки от дрехите, предвидени за предстоящите горещи дни и тези за прохладните вечери, аксесоарите, обувките и няколкото чифта сандали, които за всеки случай набързо сме опаковали.

Разбира се, отпътувайки, не бива да забравяме и дебитната и кредитната си карта, за да сме спокойни, че и парите ще ни бъдат достатъчни. Тръгвайки на път, в желанието си да бъдем добре подготвени и да разполагаме с всичко необходимо, често прекаляваме и още преди да сме се прибрали у дома, вече знаем, че сме носили със себе си доста излишен товар.

В състояние ли сме изобщо да си представим, че е възможна такава ситуация – на път, без пари и кредитни карти, без багаж и храна и дори без обувки?

„Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща и никого по пътя не поздравявайте!“

Това са думите от днешното Евангелие, които свети Лука ни предава.

Без съмнение, Исус възлага на седемдесетте ученици важна мисия, изпращайки ги в различни посоки на света, без да им пожелае лек път и без да им обещае спокойствие, а напротив, в цялата тази сигурна несигурност ги предупреждава да очакват трудности и опасности, защото ще бъдат като „агнета сред вълци“.

Христовите ученици трябва да пътуват с лекота в сърцата, при това лишени от всички удобства, и да не губят от времето си в празни разговори и приказки, а да продължават напред.

Как ли е въздействала срещата с Исус на живо? Щом сме в църквата днес, вече сме разбрали от собствения си опит, че Бог определено докосва по дълбок начин.

Но що за треньор е бил, за да събере в отбора си тази голяма група мъже, на които да предаде силата да бъдат водени от един напълно непознат досега висш и духовен мотив?

Освен че е важна мисията, която им възлага, тя е и неотложна: „жетвата е голяма, работниците малко“, така че няма време за събиране на провизии за тяхното пътуване. Те потеглят без пари, запаси и дори без сандали.

С празни ръце и пълни с доверие към Бога сърца, те ще тръгнат на път с единствената надежда, че Той ще посрещне нуждите им в тяхното служение.

Какво да кажем? Тук можем единствено да замълчим, прекланяйки се пред този подвиг на светостта.

А какво ги очаква после? Христовите ученици трябва да приемат всеки дом, който бе отворен за тях и да благословят това домакинство, молейки Божият мир да почива върху него, имайки право на храна, но не и на лукс.

Има ли такива смелчаци днес? Приемали ли сте странници в дома си, прекрачвали прага ви с думите: „Мир на тая къща!“? Гостоприемно ли се отнасяте към такива гости, споделяйки храната на вашето семейство с тях, които в замяна не могат да ви дадат нищо, освен благословия.

А какво се случва с нас след такава среща? Изпълнени ли сме с повече мир? Всеки път, когато срещнем Бога в молитва, трябва да имаме повече мир, а след това да бъдем и по-възвишени. Ако бързо губим мира си, трябва да преразгледаме начина, по който се молим.

Когато Исус разпраща седемдесетте по двама, Той ги подготвя за факта, че не всеки ще приеме посланието им за мир и не всеки ще ги приветства с добре дошли.

И ние имаме избор да приемем или отхвърлим пратениците на Исус и предложението Му за мир, да приемем или отхвърлим поканата за живот и възгледа Му за любовта.

Когато чуете някого да казва, че да отиде на меса в неделя не е важно, а как ще се отнасяме към другите, християнски и с доброта, за съжаление, с тъга може да разберете, че този човек все още не е срещнал Исус, защото, ако беше, неделята не би била бреме за него, а радост и благословия.

Да бъдем християни, означава, че сме последователи на Христос, а не просто симпатични и усмихнати добряци.

Има голяма разлика между това да си добродетелен и да бъдеш християнин. Християнинът има близко приятелство с Исус и мирът и любовта се изливат от сърцето му със силата на поток от добродетели, защото черпи от непресъхващите извори с жива вода от недрата на Бога.

Всички се нуждаем от повече смелост и кураж във вярата и от повече Исус в сърцата си. Но откъде да вземем от Него още днес? Той е тук, на олтара, където хлябът става Неговото тяло и виното става Неговата кръв.

Близостта ни с Исус всяка неделя ни довежда в църквата и ни наси мир, защото ние не сме просто съвкупност от органи, а тяло и душа и никога няма да бъдем напълно щастливи, ако нямаме Бога в живота си.

Свети Августин казва: „Ти си ни направил за себе си, Господи, и сърцата ни са неспокойни, докато не почиват в Тебе.

Идването в неделя не църква не е участие в културно събитие и не е привилегия за никого от нас, защото Божият дом е отворен за всеки. Както и Исус не е бреме за никого, а благословение, така че, на онези, които казват, че вършат добро и без Него, можем да отговорим, че ще вършат много повече добро, ако в живота си имат повече от Исус.

Има хора, които ще отхвърлят предложението на Бога за живота и любовта, но нека не забравяме, че не е важно какво ще прави другият, а какво ще правя аз.

Ако отхвърлим предложението на Исус за мир и любов, ние със сигурност няма да намерим мир никъде по света, колкото и далече да се опитваме да избягаме. Единствената ни надежда за мир е мирът на Христос. „Мир ви оставям, моят мир ви давам, но не така, както светът ви дава!“

В сезона на летните отпуски стягате ли багажа си? Поогледайте още веднъж онова, което сте взели със себе си! Изхвърлете ненужния товар!

Нека тежестта в ръцете ви да е по-малка от пълнотата в сърцата ви!

На добър час и лек път!

Last Updated on Tuesday, 16 July 2019 18:51