XV Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Лекарство на любовта

Макар и пораснали деца, винаги ще обичаме приказките и ще се радваме на щастливия им край. Познати са ни много истории за победата над злото в света и за хора, които са извършили добро и са получили неочаквана награда. Но сред всички тях има една приказка за любовта, от колекцията с онези вечни истории, които грижливо пазим в спомените си заедно с изненадата и вълнението, предизвикали в нас.

Сигурно често чуваме сентенцията, че за любовта няма граници, само че границите, които има предвид тази светска мъдрост, не са тези, до които ние искаме да се докоснем.

Една история, родена преди векове в италианския фолклор, ни пренася в старинен замък, където в мрак и безнадеждност живеел омагьосан принц, орисан от зла вещица с тежка съдба.

Дните на самотника минавали бавно, докато в един ден в замъка му не се появила млада девойка на име Бел, дошла да спаси баща си от смъртната заплаха, която го грозяла, заради една откъсната от градината му роза.

Съвсем неочаквано, оставайки сама с него, красавицата започнала да разбира, че зад коравосърдечната и грозна външност на неговия образ е скрита голяма добрина, а след това, завладяна от все по-топли чувства, попаднала в плен на любовта.

Една целувка и един малък жест на топлина променили звяра и го превърнали обратно в красивия принц, който някога е бил.

Кой би си помислил, че такава развръзка е възможна? Невероятно е, но там, където се ражда любовта, наистина се случват чудеса!

Толкова много думи, стихове, песни и приказки са посветени на любовта. И има ли по-прекрасно и вълнуващо чувство от нея? Любовта, идваща от сърцето ни, нежно обгръща тези, към които е насочена, правейки ги по-добри и щастливи. Със силата на любовта всеки ден можем да влияем на хората, които срещаме, и да променяме света.

Всички сме изпадали в трудни ситуации и лесно можем да си представим как е изглеждал човекът, който на път от Йерусалим за Йерихон е бил нападнат и оставен полумъртъв на земята.

Няколко души минават покрай него, сякаш не го забелязват, и само един се приближава и превързва раните му, изливайки елей и вино върху тях.

Какъв ли ще да е този свещеник, за да мине от другата страна на пътя и да остави бедния човек да лежи на пътя ранен? И този левит не е по-добър от него, нали? А те трябвало да бъдат свети хора! Как може да постъпят толкова лошо?

Склонни сме с лекота да забелязваме чуждите грешки от километри и без далекоглед дори, но дали така внимателно се вглеждаме в собствените си действия? Всички ще кажем: що за хора биха подминали ранен на пътя, но ако днес пред нас видим лежащ и окървавен дрипльо, ще се осмелим ли да го приближим, или ще го подминем, преценявайки, че сигурно е стар пропаднал пияница?

По времето на Исус имало толкова много свещеници, че за да служат в храма, те трябвало дълго да чакат да дойде техният ред. Всички мъжки потомци на Аарон, брата на Моисей били свещеници. Те били от Левиевото племе, а тези от Левиевото племе, които не били потомци на Аарон и не станали свещеници, били левити и също служители в храма.

Защо един еврейски свещеник ще мине от другата страна на пътя, след като разбойниците оставят бедния човек полумъртъв? Не е оправдание, но ако в онези дни еврейски свещеник докосне труп, той се счита за нечист и за известно време не може да служи в храма. Когато преценим колко дълго му се е наложило да чака, за да започне да изпълнява длъжността си, можем и по-ясно да разберем нежеланието му да се доближи и провери дали човекът е все още жив или мъртъв.

Много често се случва да изригваме лава от думи на критика и осъждане, без да познаваме докрай обстоятелствата в дадена ситуация, при това охотно забравяйки, че позицията на прекия участник е съвсем различна от тази на страничния наблюдател.

Добрият самарянин, име превърнало се в нарицателно за притекъл се на помощ човек, е този, който със своите грижи дава и от любовта си, лекувайки физическата болка, но и психологическата и емоционална рана на пострадалия, изцелявайки и душевните му рани.

В този момент раненият със сигурност е загубил не само физическото си здраве, но и доверието си в хората.

Да бъдеш добър самарянин и да дадеш лекарството на любовта, единственото, което лекува, не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Винаги е било трудно да помогнеш на някой друг и винаги е било много по-лесно да осъдим и критикуваме останалите колко недостойни са в своите действия.

Нашето възмущение бързо се разпалва от постъпките на героите в началото на притчата и веднага сме готови да им дадем лоша оценка, но по-притеснителното е, че и в реалния живот действаме по подобен начин.

Днешното Евангелие поставя този въпрос към нас. Правим ли ние нещо, за да лекуваме раните на хората, или предимно получаваме помощ от другите?

Би било чудесно да погледнем назад в живота си и да кажем, че наистина сме помогнали на някой да се изправи в труден момент.

Винаги можем да бъдем по-добри, затова Исус ни дава тази притча за любовта, но не тази, която предизвиква пърхане на пеперуди в стомаха, а такава, която прави чудеса, изцелява рани и недъзи и по тялото и в душата и има силата да преобрази и лошия в добър, и слабия в силен, и звяра в красив принц.

Последно променен на Вторник, 16 Юли 2019 18:53