XIX Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Нашето ДНК

Възможно ли е да видим паяжина в тъмна стая? А възможно ли е да почувстваме Божието присъствие, когато душата ни е скована в капана на чувства като страх, тревожност и смут или усещане за вина и греховност?

Много често свидетелствата ни, че Бог ни е посетил, се отнасят за събития в живота ни, които са драматични, но друг път се случва да усетим Неговото присъствие в мигове на съзерцание и тишина.

В наши дни депресията се е превърнала в модерно заболяване, проявата на което се изразява в лека или по-тежка душевна унилост, а съвременната психология е богата на термини, определящи всякакви състояния на кризи – криза в брака, криза на идентичността, криза на половото самоопределяне, криза на средната възраст.

Всички тези състояния не засягат пряко физическото здраве на тялото, а се изразяват в загубата на доверие или разруха на ценностната ни система.

Понякога Бог може да дойде неочаквано по начини, които съвсем не сме предвиждали. Странно е, но когато осъзнаваме своята греховност и слабости, имаме чувството, че сме изоставени от Отца, а всъщност точно в такъв момент сме били посетени от Него.

Свети Йоан от Кръста казва, че причината за такъв дискомфорт е, че Бог наводнява душата и че когато светлината не свети, не можем да видим и паяжината, а когато Божията светлина и провидението ни озарят, тогава всичко у нас става видимо: и силните ни черти, и нашите слабости.

Понякога Бог ни поднася горчивото лекарство на осъзнатата ни греховност, но точно то може да се окаже необходимият лек, който да ни помогне да станем по-добри.Вероятно звучи нелепо, но Бог ни посещава неочаквано и когато болезнени неща от минало ни, за които сме мислели, че вече са изцелени, отново изплуват в съзнанието ни. Тогава пред нас стоят две възможности: да се опитаме да избягаме от болката на спомените, които внезапно
ни връхлитат, или да получим благодатта на още повече изцеление от Бога и свобода от тежкия товар на раменете си.

Ако само беше възможно общуването с Бога да бъде по-лесно за нас, като да вдигнем телефона, да наберем неговия номер и да Му разкажем болките и терзанията си?

От друга страна, защо Бог не направи опит да се свърже с нас и да разбере как сме? Колко радостни ще бъдем да попитаме: „Ти ли си, Татко? Благодаря Ти, че се интересуваш от мен!“

Всъщност Бог комуникира с нас всеки ден, без изключение. Въпросът е, дали ние искаме да чуем и послушаме гласа Му? Неговият сигнал се излъчва на земята в продължение на двадесет и четири часа в денонощието. Само трябва да настроим радиото си на станцията, на която се предава Неговата честота.

Бог общува с нас постоянно, ако сме положили усилия да запалим светилниците на вярата в душите си и имаме желание да поддържаме жива светлината им, точно както ни учат думите от днешното Евангелие.

Днес Исус казва: „винаги трябва да бъдете готови, защото Човешкият Син идва в един час, който не очаквате.

Какво означава това? Да, Той ще се върне на земята и ние се подготвяме за тази среща, но Исус и сега иска да ни посети.

Готови ли сме гостоприемно да Го посрещнем в сърцето си, да чуем Словото Му, да признаем грешките си, да изпълним заръките Му? Бог ни приближава и общува с нас по неочаквани начини, но дали ние сме достатъчно отворени към Него?

Познаваме волята на Христос, наясно сме какво иска от нас, но как да преборим умората и да запазим пламъка в светилниците си и да Го дочакаме будни?

Добър отговор днес можем да намерим във второто четиво от посланието на свети апостол Павел до евреите и този отговор е кратък и еднозначен, измерен в смисъла и тежестта на една-единствена дума – вяра.

„С вяра Авраам, бидейки призован, тръгна, без да знае къде отива. С вяра Авраам се пресели в обетованата земя. Чрез вяра и сама Сарра, бидейки неплодна, доби сила да зачене и въпреки възрастта си роди. С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаак, защото мислеше, че Бог е силен и от мъртви да го възкреси, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.“

Чрез вяра ние станахме осиновени от Бога и само по пътя на вярата споделяме едно и също наследство с Христос. Вярата е като ДНК, която идентифицира хора от едно и също потекло. Тя е доказателство, че сме наследници на един и същ Баща – Бог Отец, който се разкри напълно в Христос. И затова чрез вярата си в Христос и ние станахме Божии деца.

Днес и псалмистът ни възвисява: „Блажен онзи народ, който Бог си е избрал за наследие“. Дано осъзнаваме ясно колко висока позиция в „йерархията“ е тази, да бъдеш частица от Божия народ.

Това осъзнаване ще премахне всички пречки в живота ни, които ни отдалечават от Бога. Ето защо днес Църквата ни напомня за нашето законно място в небето. Тя ни насърчава да ценим и да се възползваме напълно от тази позиция.

Към днешна дата ние вече очакваме Христос да се завърне на земята и думите Му, които слушаме в днешното Евангелие, са прекрасно насърчение за нас: „Не бой се, малко стадо, понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството“.

А после продължава: „Продайте си имотите и дайте милостиня..., пригответе си съкровище на небесата... Да бъде кръстът ви препасан и светилниците запалени.“

И тук достигаме до кулминацията. Всичко можем и сме в състояние да изпълним и да останем будни в очакване на Господаря, но само ако вярваме!

Възкресението на Исус стои като един исторически проблем, без значение как ние гледаме на него. Много съвременни учени го поставят под съмнение и отричат чудесата на Христос.

Ако ние обаче не вярваме във възкресението, тогава ще ни бъде много трудно да приемем всичко, което Исус ни казва. Ако не е възкръснал от мъртвите, защо да се тревожим за онова, което изисква от нас?

И въпросът не е допада ли ни Неговото учение, а дали Той наистина възкръсна от мъртвите, защото ако е вярно, това означава, че не можем да живеем живота си така, както искаме според собствените си егоистични правила и закони, но от друга страна, означава също и че не трябва да се страхуваме от нищо.

И пак се връщаме в началната точка и към единствения изход, който ни отвежда към спасение – вярата: „живата представа за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда!“


Last Updated on Saturday, 17 August 2019 12:32