XX Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Имаш ли огън в себе си?

Какво е огънят за вас? Вероятно символ на топлина и уют, но, от друга страна, може да бъде и заплаха и стихия. Когато видим знака на Макдоналдс или логото на BMW, на Кока Кола или на Гугъл, веднага разпознаваме запазената им марка и правим бърза асоциация с бургер и пържени картофки, с луксозна кола, с освежаваща напитка или океан от информация.

Но коя е запазената марка за нас християните? Без съмнение, това е кръстът. Той е най-големият и най-разпознаваемият християнски символ в света, който често виждаме отвън на здания и паметници или закачен вътре на стените на домове, църкви и обществени сгради, или като бижу върху шията на хора с вяра или без вяра.

Връзката между кръста и огъня е ключова и в Библията, и в днешните четива. Много често огънят е символ на съда и осъждането, но в по-голямата част от препратките огънят се използва, за да илюстрира Божието присъствие. Спомняме си, че Бог говори с Мойсей при горящия храст и чрез огъня разкрива присъствието си. После Бог извежда израилтяните през нощта с огнен стълб, докато те скитат през пустинята към обещаната земя. След това Бог слиза на планината Синай отново „в огън, а в Новия Завет Йоан Кръстител предрича, че Спасителят ще се кръсти „с Дух Светий и с огън. Помним, разбира се, и огнените езици, които надвисват над учениците на Петдесетница, когато те отново стават символ на Божието присъствие.

Исус днес ни говори, че идва, за да донесе огън в света – не буквално, – а имайки предвид Божието присъствие, което невинаги ще ни изпълва с мир, а понякога ще ни изправя в трудни ситуации на сблъсъци.

Днешните четива не са от най-радостните, но и животът невинаги е радостен. Още в самото начало Литургията на словото ни връща шестстотин години преди Христа, когато вавилонците атакуват Йерусалим, а Йеремия, един от най-великите пророци на всички времена, който укорявал народа заради идолопоклонничеството и го поучавал в благочестие, бил предаден в ръцете на цар Седекия.

Тези, които желаели смъртта му, го обвинявали в предателство за това, че пророкувал, че Божият гняв ще се излее върху юдеите и скоро ще ги нападне силен народ, който ще опустоши земите им и ще разруши укрепените им градове.

Цар Седекия първоначално издава заповед Йеремия да бъде хвърлен в яма, за да умре, но по-късно променя решението си и изпраща „тридесет човека, за да го извлекат от ямата преди да е умрял“.

Човекът е добър и благочестив, но претърпява нещастие и то точно заради своята обич и преданост към Бога. И тук неминуемо в нас се поражда въпрос. Защо Бог изоставя най-верните си хора в беда и в ръцете на врага? В крайна сметка Йеремия е освободен и спасен.

Естествено е и дори инстинктивно в нашия живот да се опитваме да избегнем страданието за себе си и да търсим помощ и подкрепа от нашия небесен Баща. Вътрешният ни мир лесно може да бъде унищожен от събития като войни, влошено здраве, несъгласие с някого, когото обичаме.

От друга страна, следването на Исус ще направи живота ни по-лесен, защото присъствието и любовта Му винаги ще ни утешават в дни на изпитания и ще ни изпълват с мир.

Само че в днешното Евангелие думите Му не звучат така успокояващо и нежно, а по-скоро като предупреждение за сътресенията, които очакват онези, които ще изберат да Го следват.

Огън дойдох да туря на земята и как бих искал да беше вече пламнал.“

Христос идва с ясната цел да донесе Божието царство на земята – защото Божието царство можеше вече да бъде установено, но не е. Огънят, който Исус носи със себе си, е огън на надеждата и любовта. Но защо тогава той ще бъде повод за раздяла, а не за мир?

Защото внасянето на небесния огън на земята и правенето на нещо добро веднага ще се противопостави на злото. Исус казва: „С кръщение трябва да се кръстя, и колко ми е мъка, докато се свърши това!“. Кръщението означава да се потопим напълно под водата, но в крайна сметка то няма да ни избави от нашата телесна смърт.

Нека не бъдем наивни и глупави да мислим, че дяволът не съществува. Всеки опит за добро се атакува по един или друг начин от силите на злото. Обърнете внимание и в Евангелието днес, че опитите да се прави добро автоматично ще предизвикат разделение. Исус казва, че „отсега петима в една къща ще бъде разделени“.

Трима срещу двама и двама срещу трима. Петте в къщата са бащата, майката, синът, дъщерята и снахата. Е, може да е и по-лошо, например четирима срещу един и един срещу четирима, и всички знаем кой е този горкичък, нали? Снахата, разбира се!

Интересно е да се отбележи, че Евангелието днес не заявява, че единството е най-високата цел, а внасянето на огън на земята. Да се застъпим за това, което е правилно, да се борим за справедливостта, да защитим истината, са по-високи цели от единството, а работата за тези цели понякога ще предизвика разделение. И затова Исус казва, че идва, за да донесе огън на земята и Божието царство. Резултатът и последствията от това Му действие са, че Той получи кръщение на бедствието, разпъването на кръста и разделението.

Има много драматични исторически примери за внасяне на огън и кръщение със страданието заради борба със злото. Но има и ежедневни примери, които са много по-близо до нас. Нека помислим за огъня в родителите, които се борят, за да направят най-доброто за своите семейства, какви пожари се разпалват у дома между родители и деца в стремежа даден проблем да бъде разрешен.

Всички ние имаме някакъв огън в нас, изразяващ се в желанието да направим нещо добро за хората около нас. Може би някои от нас имат повече, други по-малко, защото се страхуват от кръщението със страдание или от последствията на разделението.

Възможно е и половината от огъня в света да не дойде, защото хората не искат да излизат от зоната си на комфорт и да се придържат към онова, което им е неприятно в името на мира. Днешното Евангелие поставя огъня на земята като по-висша цел, отколкото мира.

А вие? Имате ли огън в себе си? Какво е огънят за вас? Вероятно символ на топлина и уют, но, от друга страна, може да бъде и заплаха и стихия.

Щом днес дойдохме да чуем и приемем Исус, значи сме напълно готови да получим изгарящото, вълнуващо и динамично присъствие на Бога в живота си. Този огън ще ни освети и ще ни даде сила да изгорим всичко, което замърсява живота ни, а после ще ни направи способни да привличаме нови последователи. Това е Божият огън и Неговото присъствие.

Last Updated on Tuesday, 22 October 2019 21:42