XXII Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Заедно на масата

Семействата често се събират заедно на вечеря. Сред духа и атмосферата на забързания ден, семейните вечери са не само срещи за хранене, но и време за общуване, в което хората, живеещи под един покрив, заедно градят духовните си ценности, а после ги съзиждат като здрави камъни в основите и стените на домашната си църква.

На масата обсъждаме решения, които са важни за нашето настояще и бъдеще, но обикновено, събрани около трапезата, се опитваме да отдъхнем от натоварения ритъм и да наваксаме пропуснатата близост през деня, смеем се и се забавляваме, споделяме истории и впечатления от преживяните събития, а заедно с разменените мисли и думи, неусетно си подаряваме и мигове на обич и топлина, които по-късно се превръщат в едни от най-сладките ни спомени.

Поглеждайки паралелно в Новия Завет и конкретно в Евангелието на Лука, разбираме, че Исус също обича събиранията по време на хранене. За разлика от аскетичния наставник Йоан Кръстител, който „нито хляб яде, нито вино пие“, Исус не е така „строг“ и ни представя храненето и като знаково за живота, и като празник.

Евангелските примери за това са многобройни – блудният син, който остава гладен, се връща „за хляб“ при баща си, и от друга страна, самият баща, който в чест на своя син нарежда „да донесат най-угоеното теле, за да ядат и да се веселят“; мъртвата дъщеря на началника на синагогата, която Той съживява, а след това „заповяда да ѝ дадат да яде“; после, когато Христос
се явява след възкресението си, също „яде пред тях“. Освен всичко, разбира се, Той ежедневно се моли преди хранене и благославя храната с благодарност.

В евангелската история, която слушаме днес, Исус е на банкет и разказва „притча за храненето, докато гостува в дома на един от фарисейските началници и е в компанията на други видни представители на тяхната прослойка.

Такава среща може да ни изглежда малко изненадваща, но след като успеем да се освободим от изцяло негативните си впечатления за тази група, превърнала се в нарицателно име за фалшива набожност и лицемерие и се запознаем с тяхното влияние като религиозни водачи върху много от хората, живели във времето на първи век, присъствието на Исус в тяхната среда става по-разбираемо.

Исус и друг път е седял на една трапеза с фарисеи и тогава сме чували как те отправят забележки към него за това, че „яде и пие с митари и грешници“, както и обвиненията, че учениците му осигуряват храна в събота. Само че цялото Христово учение е насочено към това да ни научи, че грижата за физическите нужди на другите е изключително важна част от служението.

За да поизсветлим образа на фарисеите обаче, много важно е да отбележим, че не всички са еднакви, спомняйки си, че някои от тях, водени от желанието си да помогнат на Исус, го предупреждават за плановете на Ирод да го убие.

Връщайки се и към спомена за сватбата в Кана Галилейска, където Господ извършва първото си чудо, като преобрази водата във вино, Той ни показва, че не е безразличен към старанието и желанието ни да организираме празниците си подобаващо и отговарящо на хубавия повод.

Днес, поглеждайки конкретно към кратката история, която евангелист Лука ни представя, разбираме, че тук Исус има за цел да привлече вниманието ни другаде, и в случая не се интересува от храната сама по себе си, а от състава на присъстващите на банкета.

Като добавим, че размишленията ни тръгват от контекста на живота в първи век, разбираме, че Той ни предава една история не само за хранене, за „ядене и пиене“, но и история за честта и този е смисълът на нейното необичайно съдържание и послание.

В далечното минало време, в което действието се развива, трябва
да имаме предвид, че това е среда, в която доминира
културата на честта и срама“ и избягването на публичния срам е от изключително значение. И това не е просто неудобство, защото общественият срам е имал осезаеми последствия за опозорените.

На противоположния край съвсем естествено, достолепно и гордо стои публичната чест. Затова Исус говори как всеки търси „местата на честта“ по време на важни събрания, но насърчава своите последователи да заемат „по-задните“ позиции, завършвайки с мощния духовен принцип, че „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат“.

После насочва вниманието си към домакина с препоръката, че за да стане блажен; вместо да кани онези, от които може да има ползи – приятели, братя, роднини, богати съседи, трябва да покани „бедните, маломощните, хромите и слепите“, или с една дума – уязвимите.

А сега нека съберем сили, за да кажем това възможно най-категорично и си признаем: ние не вярваме на Исус по този въпрос, защото доста често откровено игнорираме Неговото учение. И проблемът не е в неразбирането, защото идеята му е съвсем ясно формулирана. И причината не е в това, че нямаме ресурси, защото разполагаме и с дом, и с храна. Истината е, че когато слушаме или четем думите, с които Исус ни казва как да се отнасяме към уязвимите, отговаряме съвсем кратко и бързо: „Не“.

И ние организираме важни по значимост събития – чествания, тържества и банкети, и те не минават без почерпка. И подхождаме към тях с особено голямо старание, избирайки с внимание, първо, мястото, на което ще организираме събитието, после менюто, което ще бъде поднесено, а след това и списъка с гостите, който предпочитаме да бъде колкото се може по-богат на уважавани, заможни и почетни личности.

Но когато става дума за библейското учение за уязвимите, то също е съвсем ясно, при това е и доста „обемисто“.

Какво ни казва Словото? Без съмнение, Бог има голяма грижа
за уязвимите и тя е изключителна, и ако ние следваме онова, на което ни учи, ще разширим до безкрайност контура, който очертава границите на милосърдието ни.

Списъкът в Библията с мисли и обещания към страдащите е доста дълъг и засяга всеки, който е беден, слаб, болен, потиснат, сирак, вдовица или чужденец. И колкото и да изброяваме, с тези примери не се изчерпва болката, покриваща лицето на земята.

Всеки от нас преценява за себе си, прави ли достатъчно, за да помогне на някой в нужда, или сме прекалено заети, за да търсим най-доброто за себе си?

Да бъдем снизходителни, е заповед, която идва още от Стария Завет, докато Бог дава законите на Израел. Още тогава Той казва на богатите да не събират реколтата до краищата на полетата си, а да ги оставят на бедните, за да получат и те нещо за ядене. И още тогава Той казва на своя народ, че трябва да се отнасят с чужденеца като към свой, по същия начин, по който биха се отнасяли към израилтяните. Бог казва и че когато богатите използват силата си, за да експлоатират бедните, Той ще вижда и ще бъде на страната на бедните.

Можем да помислим по тези въпроси: какъв е нашият отговор към учението на Исус; приемаме ли го или имаме някои малки възражения?

Може би възражението ни е лично, защото не искаме да се тревожим за никого, освен за себе си. И имаме свободата и правото да постъпваме така, но трябва да знаем, че това ни поставя в опозиция на Бога.

Или може би възражението ни е финансово, защото не искаме да харчим парите си за други хора, които и без друго не са ни достатъчно близки. И имаме свободата и правото да постъпваме така, но това означава, че се противопоставяме на Бога.

Или може би възражението ни е социално, защото смятаме, че всеки сам трябва да се справя с трудностите. И имаме право да мислим така, но и това ни поставя в опозиция на Бога.

А може би възражението ни е политическо, защото такъв е начинът, по който мисли нашата партия. Имаме право да мислим така, но отново действаме срещу Бога.

Думите на Христос, изречени в средата и културта на далечния първи век, отекват към нас и до днес и остават предизвикателство, което имаме свободата и правото да приемем или да отхвърлим с възражения.

Има вероятност и все още да не ни харесва определението кой е нашият ближен – изпадналият в беда, и все още да сме склонни да отхвърляме цели групи от хора, понеже са бежанци, бедняци, зависими или от всяка друга категория, която не ни е достатъчно позната и близка.

Но ако се случи някой домашен да попадне в такава група на уязвимите, нещата стават доста лични. Хората могат да изхвърлят всички зависими, докато някой в ​​семейството им не се пристрасти. Тогава светът вече не е толкова спретнато и чисто място, но в този момент се появяват и съчувствие и притеснение, каквито не е имало преди.

И накрая, нека помислим още днес, без да отлагаме, познаваме ли някой от групата на уязвимите, за да го поканим на обяд? Със сигурност познаваме един. Името му е Исус.

Last Updated on Tuesday, 22 October 2019 21:59