XXIII Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Следвай ме!

Наближава краят на летния сезон и навсякъде около нас виждаме реклами за атрактивни намаления и разпродажби. Нов месец, нови придобивки. В много магазини ни очакват отстъпки до седемдесет процента от редовната цена при това за качествени маркови дрехи с оригинален дизайн.

Сега е моментът да се възползваме от ексклузивните оферти и да пазаруваме изгодно, за да се облечем модерно с най-добрите модели на световноизвестни брандове и марки, които обикновено не можем да си позволим, защото са твърде скъпи и недостъпни за нас.

Слушайки днешното Евангелие обаче, изглежда, че Исус не е в крак нито с модата, нито със света, в който живеем. Думите, с които Той се обръща към хората, откровено ни плашат, понеже ни говорят за ужасната цена, която се налага да платим, ако решим да го следваме.

„Намрази баща си и майка си, та дори и самия си живот, за да бъдеш Мой ученик, или всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик!“

Тежки думи. Всичко ли е наред с Исус? Какво става с Него?

Трябва ли да мразим близките си и да се отричаме от това, което имаме? Никак не ни се иска да се отказваме от притежанията си, даже и за още си мечтаем. Вероятно има някаква грешка и логично обяснение на нещата. И така до безкрайност можем да продължим да недоволстваме и да мърморим.

Само че Бог е Бог. И понеже е Бог, не е задължен да се доказва пред нас. Той е оставил достатъчно доказателства в сътворението на света, за да знаят всички, че има Бог. Теорията, че първият едноклетъчен организъм, просто случайно е възникнал сам по себе си, не е научен факт. Законите на природата са толкова надеждни, че никой не се събужда с мисълта, че луната и земята ще се сринат, а отстоянието на слънцето до нас е точно такова, че животът на планетата ни да бъде възможен.

Сложността на устройството на тялото ни също показва дизайн и цел на Създател. Случайност или не? Всеки си има мнение по въпроса, но голям брой учени са категорични, че тези „добри обстоятелства“ са плод на интелект.

И все пак нашето общество се страхува да се противопостави категорично на теорията на еволюцията, защото не искаме да изглеждаме неинтелигентни, нищо, че в крайна сметка, никой все още не е обяснил простия принцип, ако сме произлезли от маймуни, защо все още има маймуни, които са маймуни, или поне една маймуна в последните хилядолетия не се е превърнала в човек.

И така, ние нямаме този проблем, че не вярваме в Бога. Сигурни сме, че Той съществува и затова идваме на църква днес.

Само че, разбира се, имаме друг проблем и той е, че нашата гордост ни казва, че Божието Слово може да бъде пренебрегнато в този конкретен раздел, защото противоречи на това, което според нас е правилно.

И за съжаление, мислейки по този начин, отново се противопоставяме на Бога, макар и несъзнателно, и колкото и да се опитваме да изтръгнем от себе си и последното коренче на съмнение, първородният грях, с който сме белязани по рождение, често ни изправя в битка за това кой да бъде господар на живота ни.

Затова всеки път, когато егоцентричният ни нрав ни поставя на трона на измисленото кралство на имагинерното ни величие, започваме тревожно да се питаме: „Какво не е наред с Исус?“

Може и да не ни се иска да го приемем, но това, какво мислим, нито веднъж няма да промени онова, което е истина.

Няма как да се спазарим с Бог за по-ниска цена и по-голямо намаление. Днес Исус ни казва: „Вземи кръста си и ме следвай!“, и колкото и да дебнем за отстъпки и разпродажби, няма да се получи, а по-скоро можем само да помислим поносима ли е за нас тази цена и да си признаем честно, готови ли сме да я платим?

Всички искаме да следваме Исус, но ако може да минем „с намаление“, и разчитаме малко повече на молитвите си и признанието, че сме грешници, и затова много пъти ги поднасяме на Господ като доказателство, че заслужаваме спасение. Имаме огромно желание да следваме Исус, но ако може изолацията, загубата и болката „да ни се разминат“.

И с това изобщо няма да изненадаме Бога, защото Той винаги знае състоянието на нашите сърца. И Исус знае, че много от нас ще искат да спрат да Го следват и просто ще се откажат от църквата за месец или година, или пет, и ще запълнят това време с други неща.

И така, в крайна сметка, какво да правим с този конкретен раздел от християнството за страданието и кръста?

Ако Исус беше наш приятел във фейсбук, можехме да спрем да го следваме, когато си поискаме, без Той дори да може да види това. Ще продължим да бъдем приятели, просто за малко поне щяхме да си отдъхнем от трудноизпълнимите му заповеди и наставления.

Ако Исус ни беше приятел във фейсбук, в случай че не искаме да бъдем твърде тясно идентифицирани с неговото послание, можехме и да го изтрием от листа с нашите контакти, при това само с едно натискане на бутона.

Но тогава кой ще ни предначертае толкова светло бъдеще, не в дългосрочен, а във вечен план? И кой ще ни дава утеха и надежда в моментите на отчаяние?

Ако не следваме Исус и се откажем да виждаме съобщенията му, това няма да промени кой е Той, но със сигурност ще промени нас и нашата действителност.

Колко приятели имате в социалните мрежи? И колко от тях следвате в раздел новини? Всеки от тях споделя своята идея и визия за живота. И сигурно непрекъснато добавяте още и още нови приятели от гимназията, университета, църквата, или работата.

Лесно е. Просто изпращаме или приемаме молбата им и вече сме приятели и последователи един на друг, но после, когато виждаме техни видеоклипове, снимки и истории, които не са много приятни или са изпълнени с нецензурни думи, клевети или клюки за други хора, бързо можем да променим мнението и отношението си към тях.

А колко от многобройните ни приятели са готови да умрат на кръста за нас и заради нашите грешки? Нека не бъдем крайни и си зададем по-тривиален въпрос? Колко от тях ще ни помогнат в труден момент?

Къде сте днес в желанието си да следвате Исус?

За по-малко от две години той успяваше да събере тълпи от около двадесет хиляди души. Ако целта на Църквата е да вкара възможно най-много хора зад вратите си, тогава Исус, разбира се е шампион в тази мисия.

Но Исус не дойде да вкара колкото се може повече хора в списъците с приятелите си и не дойде да види колко харесвания и палци може да получи, а дойде, за да накара хората да го следват, за да може да ги води при Отца.

Като църква искаме да нарастваме по брой. Искаме да видим още и още хора. Искаме да правим онези неща, които ще привлекат и други точно в нашата църква, но какво става и какво правим, ако волята на Бог и нашите желания не са еднакви, ако трябва да оставим баща си и майка си, братята и сестрите си, или да се откажем от всичко, което имаме? При това без отстъпки.

Време е да помислим и да си направим равносметка, поносима ли е за нас тази цена и да си признаем честно готови ли сме да я платим?

Last Updated on Tuesday, 22 October 2019 22:40