XXIV Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Търсенето и намирането

Телефонът звъни и отговаря малко момче:

– Да, моля.

– Здравей, момче. Мога ли да разговарям с майка ти?

Телефонът звъни и отговаря малко момче:

– Да, моля.

– Здравей, момче. Мога ли да разговарям с майка ти?

– Не, заета е.

– А с баща ти?

– Не, и той е зает?

– Добре, а с баба ти или дядо ти?

– Няма ги, заети са.

– Е, сигурно все пак виждаш някой възрастен, който се намира близо до теб, съсед или дори полицай?

– Да, но всички са заети.

– И какво правят, с какво са толкова заети?

– Търсят ме.

Семпла и кратка история, която само за миг ни изправя на нокти, докато ясно илюстрира неистовата ни и неспокойна природа, когато искаме да намерим нещо, което сме изгубили, а е ценно за нас.

Днес ще размишляваме за търсенето и за намирането.

Загубена монета, загубена овца и загубен син. Монетите в днешно време невинаги имат кой знае колко голяма стойност. Едва ли дълго ще залягаме на пода, за да търсим пет стотинки или дори лев. Трудно си представяме себе
си и в ролята на овчари, скитащи из полето и гонещи отделилата се от стадото овца, а образът на блудния син вече ни е до болка познат и ако доскоро сме били склонни да се припознаваме в него, сега е твърде вероятно да се разграничаваме, заставайки на страната на самозвания по-голям брат.

За да разберем правилно онова, което Исус иска да ни каже днес, за кратко трябва да се върнем назад във времето и да си припомним, че овчарството в Юдея било тежка и опасна задача. Пасищата били оскъдни, а в трънливите храстови райони и обширните пустини често се срещали диви животни, които представлявали постоянна заплаха за скитащите овце.

Затова и овчарите били винаги бдителни в своята служба, поради което в онези дни именно те се превърнали в символ на Божественото провидение и саможертва в Израел.

Освен това пашата била организирана така, че най-малко двама или трима се грижели за стадата на няколко семейства. Така че, ако някоя овца се загубела, един от овчарите винаги тръгвал да я търси, докато другите се прибирали вкъщи. Когато загубената овца се намерела, той също се завръщал у дома, където цялото село го посрещало с викове на радост и благодарност.

Когато става дума за въпросната монета в тази притча, всъщност тя би могла да бъде сребърна драхма, стойността на която се равнявала на дневната заплата на работник в Палестина. Или да е някоя от десетте сребърни монети, прикрепяна към традиционната шапка, която притежавала всяка омъжена еврейска жена и която била толкова важна за нея, колкото и сватбеният пръстен в нашето общество.

В допълнение, е важно да уточним, че къщите били доста тъмни и често имали само един малък кръгъл прозорец, а подът бил направен от пръст и изсъхнала тръстика и на практика било почти невъзможно да се намери такава мъничка монета.

Знаейки всички тези подробности, можем да разберем радостта на жената, когато най-сетне е успяла да улови блясъка на монета.

Понякога животът ни поднася горчиви и тежки загуби, много по-сериозни от важността на една монета, които ни нараняват до смърт.

Има загуби, от които все пак накрая успяваме да излезем като победители, защото след като сме търсили, сме намерили и върнали изгубеното.

За съжаление обаче, загубите ни нанасят малки или големи поражения.

Понякога се възстановяваме, друг път не, мислейки, че това е краят, защото онова, което сме изгубили, е най-ценното ни притежание и неговата стойност е далеч отвъд стойността на парите.

Така и достигаме до кулминацията в днешното Евангелие – до историята
за изгубения син, разказана ни лично от Христос, в когото се въплъщава любовта на Отца и Той слиза като Божи Син на земята, за да търси и спасява загубеното.

Разказът за блудния син е „най-голямата кратка история в света, защото ни предава цялата истина за живота – за дълбоките последици от греха, за унищожителната сила на омразата и за безкрайната милост на Бога.

Това е история за любовта, за семейните конфликти и за радостта. Това е история за чувствата, които изпълват човешките сърца – на един с покаяние, на друг с враждебност и омраза, а на трети с обич и милост.

Сцената, която се разиграва пред очите ни, се случва в добро еврейско семейство. Малкият незрял и разглезен брат иска своя наследствен дял – жест, равносилен на третирането на бащата като мъртъв, а после, след като получава онова, което иска, той безотговорно го пропилява.

Колко такива житейски истории познаваме и колко често мислим дали всеки си получава заслуженото?

Но Бог не мисли като нас и рисува друга картина пред очите ни. Той безкрайно обича онези, които никога не се отклоняват от Него, но обича и последния грешник, който е пропилял наследството си и е потънал в дългове.

Добре дошъл у дома! Има ли някой, който да не обича и да не иска да чуе тези думи?

Прибирали ли сте се гузни в бащиния си дом? И търсили ли сте бащина закрила и подслон под бащиния покрив в труден момент?

Всеки от нас познава своята история и всеки намира своя пристан. Там ще се приютим далеч от враждебността, тъгата, болката и самотата, с които понякога безмилостно ни заливат бурните вълни на морето на обикновената
ни човешка съдба.

И както се пее в онази стара песен на „Щурците“, понякога имаме нужда да кажем: Господи, „аз не съм нихилист и никога няма да бъда, аз не съм комунист, не съм шовинист, не съм антихрист, не съм екстремист, не съм терорист…
аз съм просто човек“.

А щом съм просто човек, макар и не „най-големият престъпник“, все пак от раждането до сетния си дъх оставам грешник, който неистово се нуждае от покаяние, обръщане и завръщане при Небесния си Баща.

И въпреки огромния ни страх как и дали въобще ще ни приеме, ще се изненадаме, че Той се радва до безкрайност, когато намери поредната си заблудена и изгубена овца.

От самото начало до края днешните четива обобщават, че нашият Бог винаги е бил Бог на милостта и търпението, който търси цял един изгубен народ в пустинята и отговаря на молитвите на Моисей, снемайки гнева си от него и променяйки съдбата му.

Заради необятното си благоволение и доброта същият този Бог призовава и помилва дори хулителя и арогантния гонител Павел, който яростно преследва Неговия народ и църква.

Притчата илюстрира чудото на Божията любов и безусловната прошка. Бог търси грешника и му прощава, безусловно.

Исус разказва историята на по-големия брат като отговор на обвинението от страна на „праведните фарисеи, че е приятел с грешниците.

По-големият брат представлява фарисеите, които, за съжаление, биха предпочели да видят грешника унищожен, отколкото спасен и отразява отношението им, че подчинението на Моисеевия закон е строго задължение. И понеже сам се е определил за праведен, той отказва да прости, но по този начин се самоизключва от банкета на любовта, който баща му подготвя.

Това е, което всички правим, когато съгрешаваме или не съумяваме да простим. Изключваме се от радостта в небето.

Така че, ако чувстваш, че си „просто човек“, който се нуждае от милостта на Бога, не отлагай да отпиеш колкото можеш по-голяма глътка от нея.

И накрая, нека не забравяме, че Исус днес не ни моли да се опитаме да бъдем като един от двамата братя, а като бащата в историята – съвършени, както е съвършен Отца!

Last Updated on Tuesday, 22 October 2019 22:41