XXV Неделя през годината PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

И господарят похвали неверния пристойник...“

Много от библейските притчи и истории буквално докосват сърцата ни, докато притаяваме дъх и едва успяваме да сдържим сълзите си, предизвикани от емоции и смесени чувства на радост и тъга или на изненада и изумление. А после си изваждаме поуки от тях, които старателно подреждаме в съзнанието си, позволявайки им да ни събудят от летаргичния сън, в който умело и грижливо дълго сме приспивали съвестта си.

Но днешната евангелска притча е различна, защото за краткото време, в което прозвучава нейният разказ, ни поставя в положение, в което имаме усещане, че сме малко объркани. Изглежда сякаш не я разбираме напълно и веднага искаме да я препрочетем още веднъж, за да изясним неясните обстоятелства. Правилно ли чуваме? Неверния? Да няма някаква грешка?

Но после Исус продължава: „Придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища!“.

Исус винаги ни учи да спазваме реда и законите, да се стараем да бъдем възможно най-честни, да защитаваме доброто и истината и да се борим за справедливостта, но думите Му от днешното Евангелие звучат сякаш задава изцяло нова посока и обръща платната, напълно променяйки курса на движение, а напътствията му отиват в някакво непознато и неприсъщо за него измерение.

Но да погледнем четивото по-задълбочено, за да потърсим и намерим къде се крие фокусната точка за дискусия днес и какво точно ни казва Спасителят?

За да разберем най-добре, нека перифразираме притчата, като обърнем действието ѝ от минало в настояще и я пречупим през погледа на нашата съвременна действителност.

Представете си, че вие сте този богаташ – собственик на голяма компания. Притежавате огромен капитал и реурси, но, разбира се, не сте в състояние да управлявате бизнеса си сам. И затова имате доверен мениджър, който е вашият пристойник, на когото давате отлична заплата, но сте уловил в измама и сега му държите сметка за нанесените щети.

Вие сте ядосан и много разочарован, а той е на път да загуби работата си, защото сте му дал предизвестие, че ще бъде освободен от заеманата от него длъжност и висок пост.

Преди да си тръгне обаче, вместо да помисли как да ви компенсира
за пропуснатите ползи от своите грешки, той започва да раздава от богатството ви на други ваши длъжници, като намалява и опрощава задълженията им, и още повече влошава нещата за вас.

И тогава вие съвсем неочаквано започвате да хвалите напускащия мениджър, че отново продължава да ви мами, пилеейки вашите пари.

Няма шанс, нали?

Какво става? Всички питаме, направо крещейки: „Ама не е честно!“. Такъв човек заслужава да бъде хвърлен в затвора.

Само че Исус не мисли като нас и ни показва много просто сравнение между това как живеем живота си и как Бог би искал да го живеем.

Първо, разбира се, ще огледаме богатия, който по презумпция приемаме за недостатъчно „честен и добър“. Само че богатият човек, като всички нас, и не защото е богат, а независимо от това дали е богат, или беден, е грешник по природа.

А всичко започна толкова обещаващо, защото Бог ни сътвори перфектни и създаде съвършени условия за живот за нас, но после се появи и основната причина за нашите сърдечни болки, оплаквания и отчуждаване от Него, криеща се в егоцентричната ни природа.

Независимо дали се изправяме пред първото, или поредното опасно изкушение, вече смена път да се провалим и обезсърчим. Само че Бог остава завинаги до нас и търпеливо ни призовава, въпреки грешките ни и въпреки покварата на първородния грях, който разяжда душата ни с намерението да придобием още и още – още повече сила, още нови знания и успехи и още притежания и богатства.

Проблемът е, че ние живеем в общество, което е изградено от други хора, също толкова егоцентрични като нас, и всички заедно споделяме една и съща обща култура, която вярва, че богатството е добро, алчността е добра, удоволствието и развлеченията са добри, и всичко тече и се променя и се движи, но само еднопосочно – към мен.

В цялата история мярка за богатството на човека е бил размерът на притежаваната от него земя, а също и дебелината на оградата му. И така, докато едни живеят в охолство и лукс, други тънат в мизерията на бедняшки квартали и бежански лагери на границата на непробиваема стена, разделяща съществуващата действителност на два свята.

Честно ли е това?

Много хора смятат за справедливо, че главният изпълнителен директор на голяма компания получава годишно заплащане, многократно по-високо от минималната заплата на обикновения работник, който – горкият – не спира, давайки и последните си пари, за да играе тото с надежда, че и той може да стане богат.

И тази съвременна работна култура също се е развивала под влияние и вследствие на нашата егоцентрична природа. Ние разбираме, че работодателят ни, шефът или богаташът има желание да натрупа богатство и даваме всичко от себе си, за да подобрим процеса по всеки възможен начин, и сме там, където работим, за да участваме и допринесем за създаването на богатство за богатия човек, защото в нашата култура ние уважаваме това, както го желаем и за себе си. Толкова сме увлечени по парите и богатството, че ни е трудно, а често дори и невъзможно да се отдалечим от него в друга посока.

Не е тайна, че очакваме и изискваме от държавата и нейния работещ апарат добро образование, здравеопазване и социална система, но съвсем не сме радостни, когато трябва да си платим данъците. Кесаровото кесарю и Божието Богу, но и тук, в църквата, сме пълни с резерви. Избягваме да даваме от парите си на благотворителни организации с извинението, че те не си вършат добре работата и кой знае къде и за какви неподходящи цели ще ги похарчат.

Истина е, трудно е да споделиш богатството и благословенията си и да ги задвижиш в друга посока, обратна на собственото ти движение.

Вероятно ще ни струва нещо, ако отворим ръката си към някого, който се нуждае, за да му дадем от времето и парите си, и вероятно и ние трудно и с много усилия и старание ги заработваме, но когато потънем в егоистични и егоцентрични мисли, нека си спомним за Исус и за дара на вечния живот, който Той безвъзмездно и изцяло безплатно ни предостави, откупвайки на кръста не чуждия дълг, а нашите грехове с цената на Своя живот.

Да, цена, приходи и разходи, пари и банкови сметки са добре утвърдени термини в нашия език и култура, думи, които непрекъснато подхвърляме помежду си и които подсилват идеята за личната ни собственост, докато всячески обезкуражават раздялата ни с богатството.

Накратко, не е толкова лесно да бъдеш богат: чувстваш, че ти трябва по-голяма сигурност в дома, желязна врата и по-надеждни ключалки, необходими са ти и по-големи огради, за да те пазят от нуждаещите се, които толкова нахално искат да завземат от собствеността ти. Пораждат се емоции, не само на страх, но и на завист, гняв и омраза, и това, разбира се, довежда до конфликти, загуба на приятели и дори войни. Следователно управителят на богатството трябва да бъде много умен, за да оцелее и да бъде щастлив.

Бог дава блага на всички хора по света, независимо дали са християни, или не, и го прави, защото обича своите деца и своето творение, и се надява и те да открият благословията да дават. И небесният ни Отец ни благославя с много дарове и притежания, които да управляваме, не с цел да запазим всичко за себе си, а да предадем поне малко и на нуждаещите се.

Това е и начинът, по който и ние Му отдаваме хвала и благодарност за даровете. Бог ни е дал щастлива страна, в която да живеем, а също и да я споделим с другите, защото все пак не бива да забравяме, че земята, по която стъпваме, остава ничия.

Може би Бог ни е дал забележителен интелект или отличителна физическа сила или завидна художествена способност, или дори свободно време, което да споделим с другите, защото не всичко е пари, и това е, което Исус ни казва днес.

Цялата земя и богатствата ни и всичките ни дарби и таланти са притежание и дар от Бога, който щедро ни е благословил да разполагаме с тях, въпреки че много често успяваме да се провалим, защото не сме нищо повече от едни алчни и корумпирани управители на Неговата собственост. Затова нека вдигнем погледа си към разпънатия Исус на кръста и се опитаме с доверие да Му предадем управлението на цялото си безценно благосъстояние.

Poprawiony: wtorek, 22 października 2019 22:41