XXVI Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Сами определяме „своя край“.

Имало едно време един богат човек... Така започва разказът от днешното Евангелие. Не знаем кой е и какъв е този богаташ и името му дори не знаем, защото Исус не го назовава, но вече имаме мнение за него.

Щом е бил богат, значи е имал хубав живот, взел е най-доброто от него, обличал се е в най-скъпите дрехи в багреница и висон и всеки ден е пирувал бляскаво“.

Каква голяма благословия от Бога, но интересно, че тази благословия е безименна, защото в ценностната система на Исус този човек, макар и богат, остава несъстоятелен. Нашият свят добре знае имената на много хора, които са известни, но мислите ли и за момент, че Исус ги оценява въз основа на тяхната именитост?

Имало едно време и един сиромах на име Лазар... Веднага си мислим: горкият, колко е бил нещастен и как се е мъчил в този живот, беден, гладен и болен, „който струпав лежи при вратата на богаташа, за да се нахрани с трохите, които падат от трапезата му, и псетата прихождат, та ближат струпеите му“.

Но какво се случи после? И богатият и бедният умряха. И всеки от тях ще живее вечно и разбира се, ние вярваме в това, но странно, мислите и заключенията ни са въз основа на това, кой колко благосъстоятелен е бил и как е преживял живота си тук, на земята, а не как е умрял.

Скалата, по която оценяваме нечие битие, внимателно преглежда и преценява материалните блага, удобствата, охолството, лукса и цялостното благополучие на човека. И нека си кажем честно, и ние бихме предпочели малко от тях за себе си.

Интересно е че, въпреки че сме безкрайно развълнувани и загрижени за спасението си, вечните непреходни ценности обикновено не са в нашия списък с топ приоритети, определящи дори критериите, с които оценяваме хубав ли е един живот, или не. Първото, което предполагаме, е, че богаташът е живял по-добре, но истинският въпрос е, има ли нещо в неговото съществуване, което да му е придало стойност?

Но нека обърнем внимание на онова, което ни казва Исус днес. Безименният богаташ е „в ада, където се мъчи и виждайки Авраам, го моли да прати Лазар да намокри пръста си във вода, за да разхлади езика му, защото се мъчи в тоя пламък“.

Допреди няма и месец, когато лятото беше в разгара си и времето беше горещо, не спирахме да се оплакваме от жегата, въпреки че със сигурност през януари няма да пропуснем да се оплакваме и от студа, но, представете си, че единственият сезон, в който живеем, е само летният и никога няма да можем да победим жегата, защото няма такъв достатъчно силен климатик, който да успее да охлади земята.

Да, наистина това е, което Исус ни казва, а именно, че има такова място, което никога не изстива, и то се нарича ад. Никак не обичаме да говорим за него, но както небето, така и адът е реален и вечен, така че сега можем да започнем
да осмисляме отново критериите си за живота, защото начинът, по който отговаряме на Божието Слово, заедно с решенията, които взимаме днес
, и нашите действия, определят не само утрешния ни ден и бляскавото ни бъдеще, а цялата вечност, която ни предстои да преживеем.

Небето и адът са истински и вечни места и Библията недвусмислено ни казва, че можем да живеем вечно или да умрем завинаги.

Тази притча учи, че част от нас, нашата душа, е вечна и физическата смърт не е краят на нашето съществуване.

И същата Библия, която ни разказава за Бога и небето, ни разказва и за ада, така че, ако отричаме, че има ад, не приемаме и че има и небе и Бог.

Нашият богаташ, с когото усърдно се занимаваме днес, е изненадан, че отива в ада. Пак подчертаваме, ние нищо дефакто не знаем за него и за добрите му дела. Може и да е бил съвестен и дори изряден гражданин, примерен шофьор, голям спонсор на училище, природолюбител и еколог и каквото още ни хрумне, но той
е изненадан, че се оказва в ада, защото това е място на мъки, каквито смята, че не заслужава
, и сам ни казва: „аз съм в агония в тези пламъци“.

Колкото и да е бил „лош“, не ни е приятно да слушаме за неговото силно и безкрайно страдание на това място на изпепеляващо разкаяние и нескончаема жажда, болка, мизерия, безсилие и гняв.

Изглежда сякаш сме склонни повече да вярваме в небето, отколкото в ада, нали навсякъде около нас се рекламира и налага културата „на толерантността“, и все се опитваме да не засягаме и обиждаме никого, та чак дори и себе си.

Е да, обаче за да успеем да избегнем вечния неугасим огън, трябва да внимаваме и да знаем как да се предпазим, защото наистина има ад и единственият начин да избягаме от него е чрез кръвта на Исус Христос, която Той проля на кръста на Голгота. Това е. Животът е като лабиринт, а изходът е само един.

В днешното Евангелие има още някои любопитни детайли, които са от съществена важност.

Интересно е, че богаташът се обръща към Авраам, наричайки го „отче“, защото все още вярва, че родството му с Авраам ще му осигури помилване.

И ние мислим по същия начин. Бях кръстен като бебе, родителите ме водят на катехизис още от дете, вуйчо ми е свещеник, сестра ми е монахиня, активен съм в Църквата или дори, не съм чак толкова лош, я ги виж другите. Само че и Юда беше активен, и той беше близо до Христос.

Истината е, че всички допускаме грешки и затова се нуждаем от един и същ цяр, от едно и също помилване и помазание, и от едно и също спасение. Имаме нужда от един и същи Христос, от Този, който каза:

Аз съм пътят и истината, и животът. Никой не идва при Отца, освен чрез мене.

Днешното Евангелие ни показва, че богаташът е разполагал с всички удобства в живота, докато Лазар не е имал нищо, но смъртта поставя равенство между това, да имаш, и това, да нямаш, защото земните богатства са преходни и остават тук. Умираме и край със скъпите телефони, апартаменти, коли, екзотични екскурзии, дрехи по последна мода и красиви бижута.

Сега Лазар има всички Божии удобства, а богатият човек преживява само мъчения. Точно така, както животът им бе белязан от контраст, така и смъртта им е съвсем различна. За съжаление, за богатия „настоящото“ сега е твърде късно.

Интересно е също какво е неговото желание. Той иска само да предупредят близките му за ужасяващия ад на ада, защото не иска да страдат и други, които обича. Ако можеше, самият той щеше да направи това, но вече е невъзможно. Богаташът моли братята му да бъдат известени за опасността, но Авраам отговаря, че „имат Моисей и пророците, нека ги слушат“.

Хубав призив, но идващ в неподходящо време, защото на онова страшно място вече е късно, или, с други думи, ако вярваме, че това, което Исус учи, е истина, ние също сме натоварени с отговорността и задължението да се грижим
за другите, като се опит
ваме да ги ангажираме с Евангелието, защото християнските принципи продължават да бъдат валидни и днес.

Исус възкръсна от мъртвите, но мнозина отказват да вярват, въпреки че сигурно някой им казва: „Бог е милостив, повярвайте и се покайте, не пропилявайте живота си, спасете се!“ На небето ще бъде хубаво, защото няма страх, болка, болести и смърт. Небето е място, на което изобилстват мирът, радостта, любовта, но то е подарък за тези, които са предали живота си на Христос.

Имало едно време един богаташ и един сиромах на име Лазар.

Тази притча илюстрира не техния живот, а нашия, и нека не забравяме, че всеки ден ние пишем по една страница от нашата история и сами определяме „своя край“.

Кой от двамата герои сте вие и кой от двамата съм аз? Това днес не е най-важният въпрос, защото смъртта ще постави равенство между всички ни, така че истинският върпос не е как живеем, а как някой ден ще умрем?

Last Updated on Tuesday, 22 October 2019 22:41