XXVI Неделя през годината PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Сами определяме „своя край“.

Имало едно време един богат човек... Така започва разказът от днешното Евангелие. Не знаем кой е и какъв е този богаташ и името му дори не знаем, защото Исус не го назовава, но вече имаме мнение за него.

Щом е бил богат, значи е имал хубав живот, взел е най-доброто от него, обличал се е в най-скъпите дрехи в багреница и висон и всеки ден е пирувал бляскаво“.

Каква голяма благословия от Бога, но интересно, че тази благословия е безименна, защото в ценностната система на Исус този човек, макар и богат, остава несъстоятелен. Нашият свят добре знае имената на много хора, които са известни, но мислите ли и за момент, че Исус ги оценява въз основа на тяхната именитост?

Имало едно време и един сиромах на име Лазар... Веднага си мислим: горкият, колко е бил нещастен и как се е мъчил в този живот, беден, гладен и болен, „който струпав лежи при вратата на богаташа, за да се нахрани с трохите, които падат от трапезата му, и псетата прихождат, та ближат струпеите му“.

Но какво се случи после? И богатият и бедният умряха. И всеки от тях ще живее вечно и разбира се, ние вярваме в това, но странно, мислите и заключенията ни са въз основа на това, кой колко благосъстоятелен е бил и как е преживял живота си тук, на земята, а не как е умрял.

Скалата, по която оценяваме нечие битие, внимателно преглежда и преценява материалните блага, удобствата, охолството, лукса и цялостното благополучие на човека. И нека си кажем честно, и ние бихме предпочели малко от тях за себе си.

Интересно е че, въпреки че сме безкрайно развълнувани и загрижени за спасението си, вечните непреходни ценности обикновено не са в нашия списък с топ приоритети, определящи дори критериите, с които оценяваме хубав ли е един живот, или не. Първото, което предполагаме, е, че богаташът е живял по-добре, но истинският въпрос е, има ли нещо в неговото съществуване, което да му е придало стойност?

Но нека обърнем внимание на онова, което ни казва Исус днес. Безименният богаташ е „в ада, където се мъчи и виждайки Авраам, го моли да прати Лазар да намокри пръста си във вода, за да разхлади езика му, защото се мъчи в тоя пламък“.

Допреди няма и месец, когато лятото беше в разгара си и времето беше горещо, не спирахме да се оплакваме от жегата, въпреки че със сигурност през януари няма да пропуснем да се оплакваме и от студа, но, представете си, че единственият сезон, в който живеем, е само летният и никога няма да можем да победим жегата, защото няма такъв достатъчно силен климатик, който да успее да охлади земята.

Да, наистина това е, което Исус ни казва, а именно, че има такова място, което никога не изстива, и то се нарича ад. Никак не обичаме да говорим за него, но както небето, така и адът е реален и вечен, така че сега можем да започнем
да осмисляме отново критериите си за живота, защото начинът, по който отговаряме на Божието Слово, заедно с решенията, които взимаме днес
, и нашите действия, определят не само утрешния ни ден и бляскавото ни бъдеще, а цялата вечност, която ни предстои да преживеем.

Небето и адът са истински и вечни места и Библията недвусмислено ни казва, че можем да живеем вечно или да умрем завинаги.

Тази притча учи, че част от нас, нашата душа, е вечна и физическата смърт не е краят на нашето съществуване.

И същата Библия, която ни разказава за Бога и небето, ни разказва и за ада, така че, ако отричаме, че има ад, не приемаме и че има и небе и Бог.

Нашият богаташ, с когото усърдно се занимаваме днес, е изненадан, че отива в ада. Пак подчертаваме, ние нищо дефакто не знаем за него и за добрите му дела. Може и да е бил съвестен и дори изряден гражданин, примерен шофьор, голям спонсор на училище, природолюбител и еколог и каквото още ни хрумне, но той
е изненадан, че се оказва в ада, защото това е място на мъки, каквито смята, че не заслужава
, и сам ни казва: „аз съм в агония в тези пламъци“.

Колкото и да е бил „лош“, не ни е приятно да слушаме за неговото силно и безкрайно страдание на това място на изпепеляващо разкаяние и нескончаема жажда, болка, мизерия, безсилие и гняв.

Изглежда сякаш сме склонни повече да вярваме в небето, отколкото в ада, нали навсякъде около нас се рекламира и налага културата „на толерантността“, и все се опитваме да не засягаме и обиждаме никого, та чак дори и себе си.

Е да, обаче за да успеем да избегнем вечния неугасим огън, трябва да внимаваме и да знаем как да се предпазим, защото наистина има ад и единственият начин да избягаме от него е чрез кръвта на Исус Христос, която Той проля на кръста на Голгота. Това е. Животът е като лабиринт, а изходът е само един.

В днешното Евангелие има още някои любопитни детайли, които са от съществена важност.

Интересно е, че богаташът се обръща към Авраам, наричайки го „отче“, защото все още вярва, че родството му с Авраам ще му осигури помилване.

И ние мислим по същия начин. Бях кръстен като бебе, родителите ме водят на катехизис още от дете, вуйчо ми е свещеник, сестра ми е монахиня, активен съм в Църквата или дори, не съм чак толкова лош, я ги виж другите. Само че и Юда беше активен, и той беше близо до Христос.

Истината е, че всички допускаме грешки и затова се нуждаем от един и същ цяр, от едно и също помилване и помазание, и от едно и също спасение. Имаме нужда от един и същи Христос, от Този, който каза:

Аз съм пътят и истината, и животът. Никой не идва при Отца, освен чрез мене.

Днешното Евангелие ни показва, че богаташът е разполагал с всички удобства в живота, докато Лазар не е имал нищо, но смъртта поставя равенство между това, да имаш, и това, да нямаш, защото земните богатства са преходни и остават тук. Умираме и край със скъпите телефони, апартаменти, коли, екзотични екскурзии, дрехи по последна мода и красиви бижута.

Сега Лазар има всички Божии удобства, а богатият човек преживява само мъчения. Точно така, както животът им бе белязан от контраст, така и смъртта им е съвсем различна. За съжаление, за богатия „настоящото“ сега е твърде късно.

Интересно е също какво е неговото желание. Той иска само да предупредят близките му за ужасяващия ад на ада, защото не иска да страдат и други, които обича. Ако можеше, самият той щеше да направи това, но вече е невъзможно. Богаташът моли братята му да бъдат известени за опасността, но Авраам отговаря, че „имат Моисей и пророците, нека ги слушат“.

Хубав призив, но идващ в неподходящо време, защото на онова страшно място вече е късно, или, с други думи, ако вярваме, че това, което Исус учи, е истина, ние също сме натоварени с отговорността и задължението да се грижим
за другите, като се опит
ваме да ги ангажираме с Евангелието, защото християнските принципи продължават да бъдат валидни и днес.

Исус възкръсна от мъртвите, но мнозина отказват да вярват, въпреки че сигурно някой им казва: „Бог е милостив, повярвайте и се покайте, не пропилявайте живота си, спасете се!“ На небето ще бъде хубаво, защото няма страх, болка, болести и смърт. Небето е място, на което изобилстват мирът, радостта, любовта, но то е подарък за тези, които са предали живота си на Христос.

Имало едно време един богаташ и един сиромах на име Лазар.

Тази притча илюстрира не техния живот, а нашия, и нека не забравяме, че всеки ден ние пишем по една страница от нашата история и сами определяме „своя край“.

Кой от двамата герои сте вие и кой от двамата съм аз? Това днес не е най-важният въпрос, защото смъртта ще постави равенство между всички ни, така че истинският върпос не е как живеем, а как някой ден ще умрем?

Poprawiony: wtorek, 22 października 2019 22:41