XXIX Нeделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Едно предизвикателство и упование в Бога“

Обичате ли концертите с класическа музика? В нашия храм често се организират събития – великолепни изяви с блестящи и богати музикални репертоари. Сред нас сигурно има истински ценители, а защо не и мечтатели, които са си представяли себе си в ролята на клавирни виртуози.

Представете си, че сте концертиращ пианист от световна класа във вихъра на кариерата си и сте прекарали години в изучаване и практикуване, за да се развиете в сферата на това изкуство. Представете си как пръстите ви реагират мигновено на умствените ви команди, прелитайки по клавиатурата с лекота и бързина. А после един ден се събуждате и усещате внезапна скованост, каквато не ви е позната досега. Прегледът при лекаря и направените тестове са достатъчни, за да се определи точната диагноза, артрит, заболяване с доста неблагоприятна прогноза. Защо точно аз, сега пръстите ми ще започнат да стават все по-вдървени, а накрая и съвсем осакатени, а са ми толкова нужни? И какво предстои да се случи оттук нататък? Ако сме главни герои в тази тъжна история, изведнъж, от висотата на успеха и признанието, ще се потопим в забрава.

Това е разказ по действителен случай за малко известен в България пианист на име Байрън Джанис. Някои хора никога не биха се възстановили от такъв удар, но Джанис решава да се бори. Той запазва болестта си в тайна от всички, освен от жена си и от двама близки приятели, и вместо да се концентрира върху слабостта си, започва да работи дълги часове, за да промени техниката си на свирене. Приема лекарства, за да се справи с болката, а съпругата му се научава да му прилага терапевтични масажи. Благодарение на своята решителност и упорит труд Байрън Джанис успява да продължи кариерата си и поддържа пълен график за концерти в продължение на дванадесет години, без никой да научи или заподозре за състоянието му.

Накрая, на един концерт, той сам разказва историята си пред целия свят и се присъединява с дейността си към фондация, подпомагаща болните от артрит. Споделя, че дължи успеха си на своята вяра и надежда с думите: „Аз имам артрит, но той няма мен“.

Всички ние се борим с този ключов за вярата ни въпрос, как работи Бог в нашия живот? Има хора, които приемат идеята за съдбоносния ход на живота, дошла от гръцките философи, изразяваща се в разбирането, че всичко, което ще се случи, е плод на нашата съдба, която вече е предопределена. През призмата на такова възприятие обаче Божието творение не е свободно
и динамично
и Бог няма никакви отношения със света. За този, който вярва в съдбата, Бог е като часовникар, който навива часовника и просто го оставя да върви и работи според определен ритъм. Друга алтернатива, която проваля отношенията ни с Бога е идеята, че събитията в житейския ни път са на случаен принцип. И тук Бог остава далече от своето творение, защото липсва цел и причина зад всичко, което се случва.

За нас, християните, на практика не съществува такова понятие като съдба, както няма и случайни шансове, а отговорът на въпроса, как работи Бог в нашия живот, е само един: чрез спасителната сила на Христос.

Как да озаглавим евангелската притча, която слушаме днес? Може би притчата за досадната вдовица и несправедливия съдия?

Ако прочитът ни е повърхностен, ще останем с подобни погрешни впечатления, че ако достатъчно дълго заблуждаваме“ Бог с нашите молби, в крайна сметка Той ще се умори от нахалството ни и ще се предаде с отегчение пред нескончаемото ни хленчене. Освен това без задълбочен анализ много лесно ще пропуснем възловия смисъл на днешното послание, приравнявайки несправедливия и незаинтересован съдия на Бога, защото двата образа изобщо не се припокриват.

Без съмнение, небесният ни Отец иска да даде най-доброто на децата си, но Той не ни отказва своите благословения, понеже не сме ги заслужили, което по принцип е сигурно, или защото не сме се молили достатъчно дълго за тях.
По-скоро нашето време за молитва би трябвало да е предназначено и отдадено на Бога не за да изброим по ред нуждите си, търсейки надежден начин за тяхното снабдяване, а за да изразим копнежа си да бъдем в Неговото присъствие, показвайки и колко много Го обичаме.

От друга страна, връщайки се обратно и конкретно в контекста на днешния евангелски пример, който Исус ни разказва, ние разбираме, че Той определено иска да подчертае първостепенната роля и важността на постоянството ни в практикуване на молитвата. Тя наистина е сред най-големите Божии дарове за нас, път, който ни довежда до състояние на вътрешен мир и начин да познаем и да се приближим до Господ в израз на нашата почит, уважение и благоволение, а това означава, че фокусът по никакъв повод не бива да бъде изместван и винаги трябва да е насочен към Дарителя, а не към онова, с което ни дарява.

Днес е важно да акцентираме върху това, че Бог работи в нашия живот по силата на специално провидение, което невинаги е разбираемо за нас. Бог, който по невидим начин ни доближи чрез Христос, не счита нашите молитви за неудобство, а ги цени, защото те са израз на преклонение, в което ние признаваме своята бедност и Неговата висота. Ние се молим, защото трябва и, честно казано, няма особено голямо значение дали се молим „правилно“, добре ли звучат молитвите ни и гладко ли тече мисълта ни. Единствената напълно неадекватна молитва е липсата на такава, защото Бог ни учи как да се молим дори докато се молим.

Нашият Отец очаква да потърсим помощта му и копнее да го призовем, точно като всеки друг земен родител, който търпеливо изслушва разказите на своите деца в желанието си да споделят радостите и тревогите си с него. Небесният ни Баща е готов търпеливо да изслушва всяко наше оплакване, да ни подкрепя във всяка болка и трагедия и да се радва с нас в триумфите и победите ни и точно в това се състои огромната разлика между Него и несправедливия съдия в притчата, която ни разказва Исус.

Бог познава всекиго от нас по име и нашият спасител Исус не умря за хората, а заради теб и мен, и това е не само трогателна новина, а и доста лична.

Днес Исус отправя истинско предизвикателство към нас – да държим на вярата и да се доверяваме винаги на Бога, независимо от многото препятствия, които хиляди пъти могат да се превърнат в повод да се откажем да вярваме. И това наистина е важно, защото, когато Христос се върне, Той иска да ни намери верни, а не в състояние на силно разочарование.

Може да има дни, когато единственото, което ще имаме, е нашата вяра и тя ще се окаже най-безценното съкровище, което да не ни позволи да се отречем от Бога, когато всичко останало в живота ни крещи, че трябва да го направим.
И независимо дали ние ще успеем да останем верни към Бога, Той никога няма да се откаже от нас.

Вдовицата идва при съдията с искане за справедливост срещу своя противник. Тя трябва да идва при него няколко пъти, преди да ѝ бъде отсъдено според волята ѝ.

Ние не знаем, кой е нейният опонент, нито какво се опитва да преодолее тя. Дали това е смъртта на съпруга ѝ, или купчина сметки, които не може да плати? Децата и внуците ѝ ли са забравили за нея? Артрит ли е?

Причината остава неизвестна, но всеки от нас знае сам за себе си кои са противниците му, пред които се изправя днес. Затова нека се вслушаме в гласа на Праведния Съдия на небето и земята, който ни призовава да отидем при Него и да не губим вяра, защото Неговите обещания завинаги остават непреходни във вечността.

Last Updated on Sunday, 27 October 2019 10:30