XXX Нeделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Боже смили се над мен, грешника!“

Всички познаваме името на гениалния архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник Леонардо да Винчи. Сред световно известните произведения на изкуството, на които е автор, се нарежда и стенописът „Тайната вечеря“, илюстрация по три от четирите евангелия в Новия Завет, който днес можем да видим в църквата „Санта Мария деле Грацие“, намираща се на едноименния площад в италианския град Милано.

Голям брой статии и материали от всякакъв характер са изписани по темата за загадките и скрития смисъл на този шедьовър, но за вярващите най-важното в този епизод е, че по време на тази последна вечеря с учениците Исус разкрива неизбежността на бъдещите свои страдания, смърт и Възкресение и установява тайнството Евхаристия и тайнството Свещенство.

Седем години са необходими на великия художник да Винчи, за да нарисува тази творба, а за да изобрази библейската история и фигурите, представящи дванадесетте апостоли и Христос, влага огромно старание дa нaмeри нaй-пoдхoдящитe мoдeли и да пресъздаде по един неподправен и естествен начин дoбрoтo в oбрaзa нa Хриcтoc и злoтo в лицeтo нa Юдa.

Когато Леонардо започва работа, първият, когото иска да изобрази в стенописа, е Христос. Така и започва да се вглeждa в чoвeшкитe лицa, търсейки сред стотици мъже личност, незасегната от греха; този, който е най-близък до образа на невинността и красотата, докато накрая един дeн, по време на литургия, пoгледът му се спира на млад певец от църкoвния хoр. В неговия образ улавя cвeтлинa, чистота и дoбрoтa, а чертите и излъчването му cъвършeно се припокривали с представата зa Иcуc. Нa другия дeн Леонардо гo кани в aтeлиeтo cи и започва да прави eтюди и cкици. И така обрaзът нa Хриcтoc е зaвършeн.

През следващите шест години той намира подходящи хора, които да послужат за прототипи на всеки от апостолите, а като последна задача оставя фигурата на Юда Искариот. Месеци наред да Винчи напразно обикаля и търси мъж, чието лице да носи белезите на предателството и жестокостта.

След като вече е сериозно обезсърчен, той среща в една римска тъмница затворник, получил доживотна присъда за убийство, нещастен и порочен човек – съвършеният Юда. По специална заповед на краля мъжът е отведен в Милано, където се изпълнява стенописът.

Когато картината най-накрая бива завършена и пазачите пристигат от Рим, за да отведат обратно затворника, тръгвайки си, той се обръща към да Винчи и казва: „Вeчe съм виждaл тaзи кaртинa.“ – Кaк тaкa? Тoвa нe e възмoжнo...“ – изнeнaдано пoпитaл Лeoнaрдo.Не ме ли познаваш?“ А художникът отговорил: Никога не съм те виждал през живота си.“ Тогава мъжът се разплакал: „Паднах толкова ниско. Преди седем години пeeх в eдин църкoвeн хoр, а живoтът ми бe изпълнeн c мeчти и дoбрoтa прeди да изгубя вcичкo. Тогава вие ме използвахте като модел, само че за да позирам като Христос.

Не можем да преценим книгата по корицата ѝ, нали? Човек гледа отвън, но Бог вижда сърцата ни отвътре. Той не се интересува как изглеждаме, а какво таим в себе си и какви са нашите нагласи.

В Евангелието, което слушаме тази неделя, Исус отново фокусира погледа ни върху молитвата, използвайки притчата за фарисея и събирача на данъци. Защо прави това? Миналата седмица чрез поуката от историята за вдовицата и несправедливия съдия Той ни насърчи да се молим настойчиво и дори непрестанно, но днес обръща специално внимание на начина, по който изричаме молитвите си, и по-точно на правилния начин, по който да го правим.

За повечето от нас тази притча е съвършено позната, при това до степен, при която въздействието ѝ е по-скоро отслабено, отколкото силно, въпреки че тя спокойно може да бъде разказана и днес, и продължава да бъде съвсем актуална.

Понякога успяваме да представим на Бог най-доброто от молитвите си, друг път – най-лошото, докато сезоните в живота ни неусетно се сменят и ние обличаме думите си в акценти според нюанса на събитията, които превеждат душите ни от зимата на отчаянието до пролетта на надеждата. Действията ни са ту мъдри, ту глупави, а светлите и благодатни периоди са подменяни с тъжни и мрачни дни.

Има времена, в които постигаме всичко, и други, в които не постигаме нищо и дори се проваляме. Често се изправяме пред житейски избори, които ни извеждат на добри пътища към небето, а друг път, забравяйки всички закони, се засилваме по стръмните склонове, водещи към ада.

Тази неделя слушаме един разказ за две молитви, но, разбира се, сме аудитория, чийто интерес надхвърля ежедневното любопитство, опитвайки се да открием нещо повече и за себе си.

Първият, който се появява на сцената, е фарисеят. Днес имаме големи предразсъдъци към тях, понеже сме чули много истории, представящи ги като лоши хора, но това не е начинът, по който те са били възприемани във времето, в което Исус говори за тях.

Нашият фарисей знае и спазва много внимателно целия „правилник“ и иска да се увери, че Бог знае за неговата правда. Разбира се, той не е съгрешил като другите разбойници, злосторници и прелюбодейци. И е толкова праведен, че дори многократно надхвърля изискванията. Законът посочва само един пост годишно, а той пости два пъти седмично. Законът изисква десятък само за определена част от дохода, а той дава десятък върху всичко, което получава. Той беше най-добрият от най-добрите и със сигурност заслугите му пред Бога са големи и мястото му в небесното царство – заслужено, или поне в собствените му очи.

Описанието, което Исус му дава, малко прилича на карикатура, в която не ушите му са несъразмерни с главата, а цялата пропорция на неговата самореклама предизвиква лек смях и чак започваме да се чудим, има ли някой, който изобщо да се моли така?

Да, този някой много често сме ние в моментите, в които се молим по същия начин, докато благодарим на Бог за нещата, които сме направили и постигнали, а не за това, което Той е направил? Това е лесен капан, в който попадаме, когато не се покланяме на Бог, а поставяме собствените си усилия над Божиите. Тогава ставаме идолопоклонници точно като този фарисей.

Как тогава да се молим? Вижте молитвата на бирника! Той стои на разстояние, сред сенките и извън светлината на прожекторите. Не беше там, защото нямаше за цел да го видят всички останали. Той идва, носейки бремето и тежестта на греха, които вече не може да понесе.

Молитвата на бирника не е дълга и красноречива и не е отрупана с изтънчени маниери и красиви фрази. Това са шест кратки думи, прости и искрени: „Боже, смили се над мен, грешника!. Не е необходимо да сме експерти по теология, за да открием разликите и да видим, че това е молбата на човек, който осъзнава собствената си вина.

Краят на тази история не ни изненадва и не разкрива загадка на мистериозен роман. Исус ни казва, че бирникът се прибира оправдан пред Бога, а фарисеят не. Лошият герой, въпреки всичко, което е направил, се помирява с Бога, а „добрият, въпреки всичките си добри дела, си тръгва без изобщо да осъществи контакт с Бога.

А сега нека за пореден път да обърнем погледа си към себе си и да видим с какви очи гледаме на нашата молитва, като на божествена застрахователна полица за всеки случай, за да умилостивим Бога, защото никак не ни се иска да бъде гневен и сърдит към нас или защото молитвата може да даде чудодейно решение на всичките ни проблеми, а може би защото сме специални избраници на този свят и искаме да бъдем свети?

И накрая нека отново си спомним картината на „Тайната вечеря“, пресъздаваща посланието на Христос, с което Той ни кани да се присъединим към богатата трапеза в небето, признавайки, саможертвата Му и приемайки Го с доверие като спасител в нашия живот.

Виждате ли чашата, която представлява кръвта Му? Нека винаги да помним, че бе пролята за нас, независимо кой от героите сме днес и дали сега стоим от дясната Му страна, или сме се превърнали в истински Юда.

Last Updated on Sunday, 27 October 2019 10:30