XXXI Нeделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Бог е готов да ни „използва“ с всичките ни ограничения

Уморени ли сте? Сигурно на всеки се е случвало да има усещането, че е безсилен и повече не може да се бори с някой от своите недостатъци? Понякога неистово искаме да постигнем нещо, но друго ни пречи и диапазонът на проблемите ни може да варира от ниския ни ръст до слабата ни памет и това, че не успяваме да се развием според очакванията ни в областта, в която работим.

Иска ни се да променим света и да го направим по-добро място за живеене, но ако може това да стане с магическа пръчица и някакво вълшебство, а не чрез нашите усилия, само че в случая те са по-важни от думите и мечтите.

Всички имаме слабости и сме допускали грешки, за които дори не искаме да си спомняме и те стоят пред нас на пътя ни като ограничения пред извисяването ни към Бога.

Днес слушаме евангелска история, която Исус изрича, не за да ни критикува или осъжда, а за да ни насърчи да се борим и побеждаваме недъзите, които ни пречат да Го доближим, независимо какви са те.

Миналата неделя чухме притчата за фарисея и бирника, а днешният евангелски герой, богатият и малък на ръст човек на име Закхей, не само че е бирник, но е и главен събирач на данъци, „началник на митарите“.

Тази информация веднага е потвърждение за нас, че той няма как да се е издигнал до такъв висок пост, освен чрез корупция и присвояване на чужди средства, и със сигурност, ако го срещнем, първото, което ще си помислим, е колко е заможен, без изобщо да си дадем сметка, че и той като всеки от нас има своите житейски проблеми.

Един ден Закхей чува, че Исус идва в неговия град Йерихон, и като много други тръгва, защото иска и той да види Месията. Развоят на историята ни е съвсем познат. Закхей се качва на дървото, понеже е нисък, и знае, че нищо няма да успее да види в тълпата.

Исус пътува към различни градове и села, за да търси и спасява изгубените, и прави това неуморно. Той не кани болните и грешниците в офиса си в определено време, а сам излиза, за да се срещне с тях. Христос е готов да отиде там, където са нуждаещите се и безнадеждните, и не само търси изгубеното, а предоставя себе си на разположение на хората, които също Го търсят и призовават.

Когато влиза в Йерихон, хиляди хора Го викат по име, опитвайки се да привлекат вниманието му, но Той вдига погледа си към дървото и казва: „Закхей, слез долу! Искам да гостувам в дома ти!“

Важно е да отбележим, че Закхей се качва високо, за да може да преодолее недостатъка, който му пречи да се доближи до Бога, но Исус е този, който инициира срещата, и понеже това е посещение, което би било чест за всеки, някои хора веднага стават гневни и се ядосват, че яде и пие на една маса с грешния бирник.

Може и да се изненадате, но днес не е толкова важно точно кой герой сме ние в тази тълпа, защото много пъти изобщо не е нужно врагът да ни сочи с пръст, за да ни осъжда, понеже сами най-добре можем да направим това, неуспявайки да си простим малките и големи прегрешения.

Вчера наруших диетата си, миналата седмица загубих самообладание и си изпуснах нервите и крещях на служителите си, поддадох се на мързел и лиших децата си от игри и време за общуване, бях недисциплиниран на работа. Колкото и да продължаваме да ровим в тази рана, тя няма да оздравее, а напротив, дори още ще се влошава.

Но нашият Бог е Бог на сърцата. Той ни гледа и вижда отвътре. И не ни съди само въз основа на представянето ни и на безбройните ни грешки, а познавайки слабостите ни и областите, в които трябва да се изкачим по-високо, ни подтиква да развиваме талантите си и добрите ни черти, благодарение на които можем да направим и нещо страхотно.

Понякога може и да сме от тези, които хулят Исус, че общува с някой „голям грешник“, но при всички случаи днес ние сме и Закхей, защото винаги ще има някаква област, в която Бог да се занимава с нас, защото можем и трябва да се издигнем по-високо и защото Той е готов да ни използва с нашите безкрайни ограничения.

Всъщност най-интересното е, че е съвсем възможно да се окаже, че Божията сила се проявява най-много в нашите слабости. Закхей е нисък, Авраам е стар, Сара нетърпелива, Моисей заеква, Давид има афера, Лазар е мъртъв, Тома е изпълнен със съмнения, както и всички апостоли първоначално не са подготвени и изобщо не изглеждат подходящи за важната мисия, която Бог им възлага.

Това, което Закхей смята за свой най-голям недостатък и грях, се оказа неговото най-голямо предимство и той извършва велико дело, „давайки половината от имота си на сиромаси, а на тези, които е взел несправедливо, върна четворно“.

Бог не прави грешки. Нашият размер и цялата ни личност заедно с всичките ни таланти, нищо от това не е случайно. Ако трябваше да бъда по-висок, Бог щеше да ме направи по-висок. Ако имаше нужда да бъда друга личност, щях да се родя друг.

Помислете си за Моисей! Бог му казва да отиде и да каже на фараона: „Пусни моите хора!“ И какво щеше да стане, ако той отговори: Боже, не мога да го направя. Аз заеквам. Нека взема брат си Аарон, той да говори вместо мен. Или казано с други думи: Боже, имам този недъг и никога не бих могъл да направя нещо голямо. Само че Господ го използва по един великолепен начин с неговата най-голяма слабост.

Днешното евангелско четиво е безкрайно оптимистично, защото Бог ни насърчава никога и при никакви обстоятелства да не се предаваме, каквито и да са ограниченията, пред които се изправяме.

Сега Исус ни казва една добра новина, но не онази най-хубава спасителна вест, която всички толкова обичаме, а друга, която много по-често забравяме, а именно, че всеки от нас има своите слабости и недостатъци и дори сериозни недъзи, но Бог е готов да ни „използва“ с всичките ни ограничения.

Замисляли ли сте се някога, че Закхей можеше да се върне вкъщи сърдит и с мисълта, че е победен, хвърляйки укор към Бога, защо го е направил по-нисък от другите и това го е лишило от възможността да види Спасителя?

Но не. Той има силната потребност и непреодолимо желание да се срещне с Исус и го прави, въпреки ниския си ръст и въпреки духовната низост, в която е потънал заради длъжността си, и това, което в продължение на години е вършил.

А сега нека за пореден път да попитаме и себе си! Кой е нашият недъг, който използваме като извинение и пречим на Бог да ни използва за велики дела, противопоставяйки се на безмерната Му милост и обич?

Със сигурност, какъвто и да е той, не е в състояние да ни дисквалифицира от любовта на Отца и невероятното бъдеще, което Той е предначертал за нас.

Така че, ако през изминалата седмица сме направили поне едно малко добро, като например, че сме дошли на църква или не сме закъснели нито веднъж за работа или сме пренебрегнали и простили нечия обида, то можем да се огледаме за най-близкото дърво и смело да се изкачим възможно най-високо, за да видим и доближим Онзи, който щедро дарява с милост и спасение.

Last Updated on Monday, 04 November 2019 17:15