XXXII Нeделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Вяра, вяра и пак вяра!

Тази седмица в литургичния календар откриваме имената на четирима български свещеници мъченици, които възпоменаваме като блажени, защото станаха жертва на комунистическия режим.

Евгений, Камен, Павел и Йосафат - с тържествена литургия и молитви почитаме паметта им, поднасяме цветя пред мемориала, увековечаващ техния героизъм и се покланяме, докато стоим пред съда, спомняйки си за процеса, обвиненията и отредената им жестока и безмилостна присъда, а после докато се взираме в невзрачното и сиво лице на затвора, който би трябвало да ни защитава от зли и престъпни деяния, оставаме безмълвни пред мисълта за нечовешките мъчения, които те незаслужено претърпяха, преди да се докоснат до смъртта.

Колко много вяра, надежда и любов са ни нужни, за да преглътнем, докато се задъхваме под напора на ужаса, който споменът за тяхното страдание предизвиква в нас. В това време можем да си спомним за всички епископи и свещеници, които бяха изпратени в затвора преди краха на комунизма.

Никак не е случайно, че често с повод и без повод в нашите ежедневни разговори споменаваме имената им и се връщаме назад в миналото, защото всички, които сме тук, макар и различни и своенравни посвоему, оставаме единни и обединени в мисията ни на неуморни търсачи на надежда отвъд земното ни битие.

Нашите блажени мъченици сега са при Бога, но ние сме тези, които изпитват нужда да прелистят пожълтелите страници на старите прашни книги в архивите на местните църкви, за да чуем още веднъж добре познатия ни разказ за техния мъченически живот.

Да, историята пази някои свои малки тайни, но други не успява да заглуши с никакви средства, защото силата на светлината, с която ликът на светиите, облечен в „бяло наметало с кървава подплата“, изгрява над нас и се издига високо над всяко задкулисие и завеса, била тя и желязна.

Днешното първо старозаветно четиво от Втората книга Макавейска ни разказва за една еврейска майка и нейните седем синове, претърпели преследване, защото отказали да ядат свинско месо, забранено от еврейския закон.

Един от синовете казва: „Ние сме готови да умрем, а не да нарушим закона на нашите предци; вторият: ти, мъчителю, ни лишаваш от този живот, но Царят на света ще ни възкреси за живот вечен. Третият, комуто искат езика, веднага го подава, без да жали и смайва със смелостта си, а четвъртият син също казва, че разчита на Божието обещание, че ще бъдем възкресени.“

Има и много ежедневни примери за страдания поради вяра, преживявани и от съвсем обикновени семейни хора. Нещо повече, днес семейството е изправено пред сериозни изпитания и атакувано по всевъзможни начини, не само в качеството си на основна градивна единица в обществото и социален феномен, но и като ценност, и не става въпрос за ежедневните примери, които ни съпътстват. Понякога сме неразбрани и осмивани, защото се молим или ходим на църква, но днес ние се изправяме пред опасните води на дълбоките кризи на нашето време.

Във век, в който лъжливи идеологии приемат аборта като съвсем законен акт за прекъсване на човешкия живот и налагат определения като социален пол и ранно сексуално образование, докато вероучението и възпитанието на децата в Христовите ценности става все по-старомодно, отхвърляно и нежелано учение, откриваме ясно смисъла на думите, в които се твърди, че „сега“ християните са „като агнета сред вълци“.

И там е работата, че това „сега“ остава неизменно, защото в каквото и време да живеем, изпитания съпътстват християните.

Затова в контекста на възпоменанието на нашите блажени мъченици и днешните четива в нас се поражда много важен въпрос. Какво даде сили на всички тези герои, за които говорим, да изтърпят такива мъчения? И кое е това чудо, което помага на толкова много хора от нашето съвремие да понасят с усмивка своите страдания?

Отговорът е един-единствен, съвсем семпъл и кратък и скрит между тихия шепот на четири букви. Това е вяра, вяра и пак вяра.

Сигурно вече усещаме силното въздействие на тази дума и как проникновено преминава през цялата ни същност и ни събужда и разведрява.

Вяра, че има живот след смъртта, вяра във Възкресението, вяра, че настоящите ни грешки в този живот ще потънат в забравата на милостта и опрощението на следващия. Нашата вяра в Бог Отец и нашата любов към Исус ни помагат да се събудим и да продължим да живеем с болката от вчера, която изпитваме отново и в днешния ден.

А вярата определя и какви ще бъдат делата ни. Можем да идваме всяка неделя на църква, облечени в най-хубавите си дрехи и блясъка на безупречната ни репутация, с широка и приветлива усмивка на лицето, но това все още нищо не означава, защото ако сме тук само за да чуем Божието Слово просто за разнообразие, без да го приемаме със сърцето си и най-вече да го изпълняваме, ще продължим да потъваме в тинята на собственото си грехопадение.

Вяра, вяра и пак вяра! Поради вярата си във възкресението еврейското семейство претърпя страдание. Поради нашата вяра във Възкресението на Христос, ние сме в състояние да изтърпим страдание сега.

Ние вече сме Божии деца, кръстени с вода и Дух, но какво точно е бъдещето не знаем съвсем добре и понякога се чудим какъв ли ще бъде животът на небето. Сигурни сме, че там е напълно различно от всичко, познато тук, и това трепетно очакване от срещата ни с Бога в необятната шир на небесния рай ни помага, давайки ни сили да издържим всички настоящи земни изпитания.

В Евангелието от Лука, което слушаме днес, Исус ни казва, че на небето няма брак. Бракът е само за този живот, а това е още едно потвърждение, че там, във висините, е друга вселена, но за да я достигнем, първо трябва да се запътим към нея.

Вярно е, че обикновено ние сме буквално пристрастени към нашия план, който неотклонно следваме. Вярно е, че твърде често сме съсредоточени върху земния си път до степен на вглъбеност и затова лесно губим фокуса от истинския смисъл на съществуването ни и най-важните ценности.

И затова днес Исус отново ни припомня, че между този и следващия живот има радикална разлика и тази радикална трансформация засяга всяка сфера на живота ни, включително и нашия брак.

Докато мислим за брака в този живот, ние знаем, че той е благословия и дар от Бога за доброто на съпрузите, но също и за раждането на деца.

Понякога съвременната ни култура забравя, че това е част от Божи план за продължаване на човешкия род. Нашето католическо учение ни казва, че децата са венецът на брака и върховният дар, който могат да получат. Тъй като всички умираме, продължаването на човешката раса зависи от брака, раждащ деца, но въпреки това в днешното Евангелие Исус учи, че в следващия живот няма брак, а още по-интересен е Неговият отговор. Защо?

Защото в небето няма смърт и „чедата на тоя свят са равни на ангели“.

Случвало ли ви се е да ви бъде зададен въпрос само за да провери някой как ще отговорите, или да провокира вашата реакция? А случвало ли ви се е да ви зададат въпрос, който е чисто хипотетичен и изразява ситуация, която трудно би могла да се случи някога?

Именно тази глупава игра садукеите играят с Исус в днешното Евангелие. Те Му предлагат предполагаема ситуация, която е много малко вероятно да се случи. Чия жена ще бъде вдовицата според еврейския закон, женена за седем братя подред? В древни времена бракът е бил по-практичен, отколкото чисто романтичен и затова законът наистина позволява мъж да се ожени за съпругата на починалия си брат, за да осигури семейното наследство.

Само че този въпрос е измислен, за да излъже и „хване“ Исус относно смъртта и възкресението, в което садукеите принципно не вярват. Основополагащите и опорни токи на християнството са свързани
с кръщението и покаянието, Възкресението и вечния съд. Садукеите обаче не познават цялото писание, а само петте книги на Моисей, както и днес има християни, които приемат библейската истина частично и избирателно.

Затова Исус им отговаря, показвайки, че дори Моисей вярва във възкресението, когато „при къпината“ описва Господ като „Бог на Авраам,  Исаак и Яков, Който не е Бог на мъртви, а на живи“.

А щом „Бог е Бог на живите“, това е сериозна гаранция за нашия бъдещ живот и предполага, че всяко мъченичество и жертва наистина си струват, защото онова, което предстои, е много по-голямо от това, което е. Затова да поемем дълбок въздух и да продължим да се радваме на дните си, защото животът, който ни е даден с всички нюанси на щастие и тъга, вече е докоснат от нежния полъх на вечността!

Last Updated on Saturday, 30 November 2019 08:24