XXXIII Нeделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Христос присъства там, където са събрани двама или трима в Негово име!

Папската базилика „Свети Петър“ във Ватикана е най-голямата църква в света, проектирана от ренесансови архитекти и художници като Микеланджело Буонароти, Донато Браманте, Карло Мадерно и Джан Лоренцо Бернини.

Символът на католическата вяра носи името на един от дванадесетте апостоли, Симон, когото Исус нарече Петър, рибарят от Галилея, станал първият папа в историята на Църквата. Куполът на базиликата се извисява високо в небето над Рим, а вътрешността и външността ѝ имат сложна и уникална архитектура във формата на кръст, пресъздавайки разпъването на Христос.

Много църкви по света с основание претендират за престижно място в световните класации по различни критерии – най-голяма по площ или по обем, най-дълга, най-широка, най-висока, най-старинна, най-богата на стилове и декорации, но когато става въпрос за размери, на достойното второ място се нарежда базиликата на Националното светилище на Дева Мария от Апаресида в Бразилия с площ от дванадесет хиляди квадратни метра, гордееща се и с впечатляващия си брой паркоместа за четири хиляди автобуса и шест хиляди автомобила.

На почетното трето място е добре познатата ни Миланска катедрала, поразяваща с готическата си архитектура, отнела приблизително шест века, за да бъде изградена и усъвършенствана. Тази църква остава третата по големина в световен мащаб и най-голямата в Италия, тъй като базиликата „Свети Петър“ реално се намира на територията на Ватикана.

Любопитен факт е, че съществува една църква, много по-малко известна, която сериозно съперничи на „Свети Петър“ и това е друга базилика, наречена „Дева Мария на Мира“. По отношение на външната ѝ площ, която е общо тридесет хиляди квадратни метра, базиликата „Дева Мария на мира“, намираща се в столичния град Ямусукро в Република Кот д'Ивоар, действително е най-голямата църква в света, но на практика не е призната като такава, тъй като вътрешната ѝ площ е по-малка от осем хиляди квадратни метра.

Тя е впечатляващ архитектурен паметник, изграден с мрамор, внесен от Италия, и витражи от Франция, но нейното величие винаги е предизвиквало спор в Кот д'Ивоар, понеже изграждането ѝ е коствало триста милиона долара; цена, която на практика е удвоила дълга на държавата и то при условие, че само тридесет процента от населението на страната са католици, но най-вече защото тази богата сграда се намира в центъра на един доста беден град.

А какво ще кажете за Саграда Фамилия или катедралата в Кьолн? Списъкът с храмове, които буквално спират дъха ни, е дълъг – от модерните неокласически екстериори и интериори до пищните шедьоври на православието във византийски и руски стил, и разбира се, старинните готически катедрали и изящно украсените католически църкви с безброй детайли, построени в стил барок.

Много често дори само докато прекрачваме прага на храма, още преди да сме почувствали емоцията от предстоящата ни духовна среща с Бога, в нас се поражда усещане за величие и драматизъм.

В днешното неделно Евангелие от Лука „някои говореха на Исус за храма, че е украсен с хубави камъни и дарове, а Той им рече: Ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат“.

На такъв край ли е обречен светът? Това предсказание бързо се възприема като сигнал за тревога. Неслучайно хората веднага питат Исус кога предстои да се случи всичко това?

Отговорът е в следващия пасаж, който слушаме и днес. Той е лишен от цветните образи на „загубените овце“ или на „сеяча на семена“. Няма и нито един „блуден и непокорен син“, когото възмутено да анализираме надълго и нашироко, защото е избягал в далечната страна и е пропилял бащиното си наследство.

Сега думите на Исус, вещаещи апокалипсис, са отнесени директно към нас и нашето бъдеще: „Нация ще се надигне против нация и царство срещу царство; ще има големи земетресения, а на различни места глад и чума; и ще има страховити предвестници и велики знамения от небето“. А преди всичко това да се случи, християните ще бъдат мразени и подложени на преследване и гонения. Само че Исус обещава: „Нито косъм от главата ви няма да загине: с търпението си ще спасите душите си.“

Знаците, които Исус описва, без изключение постоянно се случват през последните две хиляди години. Земетресения, глад и войни. Християните са били и продължават да бъдат преследвани под една или друга форма по целия свят и до днес.

Всичко, което е останало от храма в Йерусалим, е фрагмент от стена, който сега се нарича „Стената на плача“. Както разрушаването на този храм свидетелства за истинността на думите на Исус, описани в Евангелието на Лука, така и нашата вяра свидетелства за тази истина: Христос умря на кръста, за да можем ние повторно да се родим след смъртта, Христос Възкръсна, за да ни дари с живот вечен и Христос ще дойде отново да съди живите и мъртвите, така че ние, които търпим, да се радваме на живот изобилен, докато царуваме с Него в слава завинаги и до века.

Това е Божията покана и обещание към нас. Готови ли сме да преобърнем живота си за нея, за да можем да издържим докрай, следвайки Исус с каквито и проблеми да се сблъскваме, и да получим живота на радост и мир, който Бог иска да ни даде?

Независимо утре, или след хиляда година, нашето време да отворим сърцата си за Божията благодат, да подновим и запалим с нова сила пламъка на вярата си е сега, за да издържим докрай и да „спечелим душите си“.

Както винаги, и днес Исус ни дава урок за славата на храма, напомняйки ни, че живеем сред красиви човешки творения. Много от нашите домове са прекрасни и затова и ние лесно можем да кажем заедно с учениците: погледнете големите и красиви камъни!

Но прекрасните творения, създадени от човека, които ни заобикалят, никога не трябва да са най-важният фокус в живота ни. За нас са ценни не сградите, а хората, които се събират в тях, защото всички идваме тук, за да се приближим до Господния олтар и да се докоснем до нещо много по-значимо от всяка сграда, защото тук и сега ние празнуваме вярата си, че Бог ни гради в славна конструкция, която наричаме Тяло Христово.

Когато ни попитат къде е днес Исус Христос, какво ще кажем? Нашият отговор просто трябва да бъде: Христос присъства там, където са събрани двама или трима в Негово име! Ние сме Църквата и знаем, че по Божия благодат даже „вратите на ада няма да надделят“ над нас.

Да си спомним, че Соломон построи първия храм в изключителна пълнота и величие, но това е било и дълъг процес. Още бащата на Соломон, цар Давид, през целия си живот събира строителни материали и златни предмети за храма, а после Соломон съхранява там скинията, която израилтяните пазят по време на четиридесетгодишното си пътуване до обещаната земя. И когато храмът е завършен и осветен с молитви, Божието присъствие го изпълва с гъст дим, за да може славата Му да бъде истинска и очевидна за народа на Израел.

Но израилският народ не остава верен на Бога и се разделя, след което се пренася във Вавилон, а храмът на Соломон се превръща в купчина развалини. От тези развалини Ездра и Неемия го възстановяват, когато се връщат от изгнание, но присъствието на Бог и Неговата слава не изпълват храма, както преди.

Векове по-късно ще се роди Ирод Велики, известен както със своята бруталност, така и с брилянтните си строителни проекти. Превръщайки се в символ на марионетен цар и макар и юдеин, Ирод остава неприет от нито една от религиозните прослойки на своето време и особено от фарисеите, защото с по-голяма преданост служи на Рим и най-вече на собственото си его, отколкото на Бога.

Така че най-големият му строителен проект, храмът в Йерусалим, по-скоро е паметник на самия него, отколкото на Царя на Авраам и Исаак.

Именно в този храм, няколко стиха преди днешния евангелски откъс, една бедна вдовица хвърля двете си монети и това е всичко, което има, за да преживее. Именно в този храм Исус изгонва търговците. И именно в този храм Исус предупреждава най-близките Си последователи за идващото време.

Не обичаме нещата да са незавършени, нали? Книга с откъснати последни страници, недопечен сладкиш или недоизказана мисъл и идея. Обичаме да знаем края на историята и харесваме победата и щастливия край. Тогава нека го напишем сами, дори и ако се наложи да пишем върху развалини. И няма спор, че собствената ни сила и воля няма да ни бъдат достатъчни, но Исус ни дава светлината на Своите насърчения, а с вяра в Неговите думи всичко ще издържим и „с търпение душите си ще спасим.“

Last Updated on Saturday, 30 November 2019 08:28