XXXIV Нeделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Цар на царете и господар на господарите

Какъв е този цар? Кога е коронован? Кой го признава като такъв? Познавайки евангелския разказ за живота на Исус, знаем, че той не се държи и не действа според установените норми и обичайните ни представи за царуване. Този цар не притежава нито палат, нито свита и слуги, не е главен военнокомандващ, който води битки, не издава смъртни присъди и умира като престъпник между двама разбойници на кръста на Голгота.

Само седмица преди да претърпи неимоверни страдания и доброволно да се предаде на тленната смърт, Той влиза в Йерусалим, възседнал осел, спазвайки стара еврейска традиция в израз на желанието и стремежа си да покаже, че идва с мир, а не като завоевател и разрушител, както правели старите царе на Израел.

Този цар не предизвиква у нас чувство на страхопочитание. Той не е император като Haпoлeoн Бoнaпapт и няма забележителни вoeнни тpиyмфи. Той дори не е генерал, който подобно на Aлeĸcaндъp Cyвopoв да се е увенчал с венеца на славата, че е успял да превземе непревземаема крепост и ниĸoгa нe e пoбeждaвaн в битĸa, зaпиcвaйĸи имeтo cи над шетдесет велики пoбeди.

И все пак в днешния последен за литургичната година неделен ден, ние идваме в църквата, за да Му отдадем слава, чествайки този голям празник, именуващ Спасителя като Цар.

А сега нека си представим кръста на Голгота и разпнатия Божи Син точно такъв: слаб, посърнал и окървавен, измъчен и изтерзан
до неузнаваемост, а над Него триезичен надпис, титулуващ го почетно като „INRI” – Исус Назорей Цар Юдейски.

И въпреки, че не сме виждали такъв цар, унизен, бичуван и разсъблечен, без мантия и жезъл, окичен с трънен венец, ние сме тук и свеждаме глави, за да признаем, че за нас Той наистина е Цар на царете и Господар на господарите.

Какво означава това? Да се разходим из страниците на историята на Израел. Първият цар на страната е Саул, който винаги смело повежда армиите си в битка, вместо да стои на заден план и да чака воините му да спечелят или загубят. Библейският разказ ни предава, че цар Саул загива в битка с предизвестен трагичен край, докато се сражава срещу филистимците, когато армията му е унищожена, а той е ранен до смърт.

Давид е следващият цар на Израел и той определено много обича Бога, но дълго време остава и в плен на греха. Давид, който се прославя с победата над Голиат, има много жени и наложници, но най-тежкото му предателство пред неговия народ е, че изпраща военачалника си Урий на сигурна смърт и остава в града в момент, в който армията му се бори срещу враговете на Израел. Докато Урий, който дори не е израилтянин, дава всичко от себе си в служба на страната, Давид  извършва прелюбодейство с неговата съпруга Витсавея, която по-късно става и майка на Соломон.

Тук непременно трябва да имаме предвид, че идеята предводителят да ръководи битка от разстояние е сравнително нова, защото лидерите, или поне великите сред тях, поемат риска да намерят смъртта си на бойното поле точно както и войниците, предвождани от тях.

Историите на Израилевите царе в по-голямата си част са мрачни. Историята на смъртта на Исус също е тъмна и предизвиква в нас чувство на тъга, но все пак остава най-великата и славна история на светлината и спасението, унищожаващо мрака и смъртта.

Исус също излиза пред Своя народ. Той не моли някой друг да даде това, което самият Той дава, а именно Живота си – свята жертва, която ни дарява спасение и вечен живот, и ако ние изповядваме тази вяра със сърцата си, ще спечелим обещаната награда.

Ето защо е толкова важно за нас да признаем не само на ум, но и на глас, че Исус наистина е Цар на царете и Господар на господарите.

Този Цар е първият, роден след смъртта, и е Този, който даде всичко, което притежава, цялата си сила и дори Своето безсмъртие в името на всеки един смъртен грешник сред нас, беден и слаб, но жаден за Божията благодат.

И всичко това, за да няма край, защото благодарение на този Цар там, където настъпва краят, идва и новото начало.

Следващата неделя е първата неделя от новата църковна година, когато ще започнем всичко отначало и ще навлезем в адвентното време на подготовка за празника Рождество Христово и Второто пришествие.

Нека в този момент си спомним, че именно Този, Когото очакваме да се роди и да се завърне отново, постави началото на всичко това, което днес ние наричаме Църква и определяме като небесното царство, започващо на земята. Той посочи и призова учениците и първите апостоли, както днес посочва всеки един от нас, дошъл в търсене на спасение.

За да влезе в нашия свят, Бог стана човек, роди се като малко дете, напълно зависимо от родителите си, израсна в малък град и скромно прие занаята на земния Си баща – дърводелеца Йосиф.

Това, което е сигурно, е, че Царят на вселената стана такъв, каквито сме ние, за да можем ние да станем такива, какъвто е Той, защото преминаването на безсмъртния през дебрите на смъртта възкресява нас, които сме смъртни, извеждайки ни на брега на вечността в присъствието на Божията слава.

Много често ние сме загрижени за прехраната и битието си, но каквато и да е нашата житейска мисия и съдба, винаги сме призовани да бъдем Негови последователи, давайки щедро от себе си и докосвайки сърцата и живота и на други хора с евангелието и посланието на Христос към цялото човечество – да се върне при нашия създател Бог Яхве и да ходи в светостта на Неговото вечно царство.

Какъв е Този Цар?  Той не притежава нито палат, нито свита и слуги, не е главен военнокомандващ, който води битки, не издава смъртни присъди, и умира като престъпник между двама разбойници на кръста
на Голгота.

Това не е цар на войната, а Цар на мира, Бог на небесните серафически и ангелски воинства. Неговата корона е безсмъртието, победата Му е съвършена, а царството Му се простира във вечността.

Взимаме си довиждане с тази литургична година и отново се предаваме на размисъл. Можем ли да разпознаем пеперудата, докато все още е гъсеница? А орелът, докато все още е яйце? А можем ли да разпознаем светец в егоистично човешко същество?

Сега е моментът да помислим царува ли Исус в нашия свят и в нашия живот? И разпознаваме ли святото Му, но и царско присъствие в душите си?

Ако можем да отговорим с „да“ на този въпрос, това е грандиозен успех, който ни поставя в ролята на „добрия разбойник“, справедливо осъден, но покаял се престъпник, който става първият спасен.

Нека Този, Който спасява, да бъде Царят на сърцата ни и нека Му позволим да ни помилва от всяка нещастна присъда, с която грехът ни е белязал.

Всички добре познаваме Неговото Име, но пазим ли Го ясно в съзнанието си? В замяна, Той ще ни освободи от робството и оковите на всяка слабост и порок, и ще разпали сърцата ни с огъня на неугасващата обич.

Да отворим широко вратите на домовете си и да посрещнем Царя на живота, защото Той безсмъртно премина през дебрите на смъртта, възкресявайки нас, които сме смъртни, извеждайки ни на брега на вечността в присъствието на Божията слава.

Затова и ние с упование и силна вяра можем още днес да се обърнем към Него с Учителю, Спасителю, Царю или просто по име – Исусе, но важно е да кажем: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в Своето царство!“

Last Updated on Saturday, 30 November 2019 08:32