II Адвентна неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

„Не“ на греха и „да“ на смирението

Името ѝ е жена – Жулиета, Елизабет Бенет или Наташа Ростов, всяка със собствено обаяние и чар. Героините на Шекспир, Джейн Остин и Лев Толстой запазват в съзнанието ни спомена за най-романтичните, но и бурни любовни истории, увековечени със силата и таланта на писателското перо.

Тези героини, а и много други, които познаваме от световната литература, не са съвършени, но са съвсем реални. Понякога те са неразумни, сами предначертават провала си, разбиват сърца и невинаги са в състояние да поправят грешките си, а после ни оставят разочаровани, но и облекчени, че не сме единствените, които допускат грешки.

Добрата новина е, че Исус не дойде на земята за съвършени хора, а за всички, които приемат Божия план за живота. За да ни дари с надежда за победа над греха и смъртта, Бог позволи небето да целуне земята и със силата на Светия Дух се въплъти в една жена като никоя друга – тази, която е пълна с благодат.

Светът винаги отчаяно е търсел мира, надеждата, обичта и дара на вечния живот, които Исус донесе със Себе Си и ни завеща, но изтъкани от силни и слаби черти, ние често се нуждаем от добър пример и ярка пътеводна светлина, докато се лутаме, скитайки по житейските кръстопътища в търсене на истинската благословия и благодат. Затова и днес земята не спира да очаква Христос и да се нуждае от небесното покровителство на Мария.

Всички обичаме, когато доброто и любовта побеждават и тържествуват над грешките, въпреки че този триумф невинаги е равен на изтриването на минали мъки и болки, но все пак любовта си струва усилията, особено когато я използваме като противоотрова срещу трагедиите на живота.

„Не друго, а мечтите градят бъдещето“ ни казва Виктор Юго. Щастливи или тъжни, най-богатите сюжети на всички времена ни превръщат в обикновени крадци на време, ентусиасти и мечтатели, които в собствения си живот са устремени
към благородната любов и красотата, тържествено и церемониално обезсмъртени в хилядолетната история на поезията и литературата.

В уюта на този мир за душата и вълшебен порив за ума лесно можем да се докоснем до онзи пасторален пейзаж и безметежна идилия, пресъздадена от шотландския бард – пътуващият келтски писател сър Уолтър Скот, който
ни пренася сред усамотените борови гори в уединението на малки полуострови, сред чистите и спокойни води на Лох Катрин, там, където студените вълни на езерото намират пристан в дървените кейове, които гостоприемно ги посрещат, но бързо отпращат отново в обратна посока.

Именно на това място през 1810 година се ражда епичната поема на сър Уолтър Скот „Дамата от езерото“, а петнадесет години по-късно по думите на тази творба едва двадесет и осем годишният композитор Франц Шуберт написва произведението „Ellens dritter Gesang“, а в превод „Третата песен на Елен“, което днес ние познаваме като песен “Ave Maria” с текст на познатата ни молитва „Радвай се благодатна Мария!“

Една от най-обичаните и любими молитви в Католическата църква, превъплътена от Шуберт с невероятно жива и емоционално богата мелодия.

Днес много по-рядко си спомняме за оригиналните стихове на „Третата песен на Елен“, защото гениалната композиция на Шуберт, съединена с думите на „Ave Maria“ е записана и изпълнявана под формата на красиви мелодични версии от многобройни музиканти на световната сцена, сред които Андреа Бочели, Мария Калас и Селин Дион, както и неповторимият Лучано Павароти.

Връщайки се към думите: „Радвай се, благодатна Мария, Господ е с тебе; благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба Исус. Света Мария, моли се за нас, грешници, сега и на смъртния ни час!“, ние успяваме по съвършен начин да се докоснем до най-светия и неподражаем пример за човек, който е пълен с благодат. И нейното име е жена, но тази жена не е като Жулиета, Елизабет, Наташа или Елен, защото е единствената, която е пълна с благодат.

В днешния неделен ден католическият свят навлиза във втората адвентна седмица, в навечерието на празника Непорочно зачатие на Дева Мария. Днес, както и в специално отредения за този празник утрешен ден, ние за пореден път
ще изразим своето преклонение към жената като никоя друга родена на земята и ще ѝ отдадем слава и чест, защото нейното благословение е толкова силно, че тя победи сатана със своя отговор „не“ на греха и „да“ на смирението, послушанието и добродетелта.

Венецът на благодатта, с която е белязана Мария, я увенча и с ореола на страданието. За радост в крайна сметка винаги разбираме, че има резон в онази прословута мисъл на Достоевски, че „красотата ще спаси света“, а преобразяващата сила на любовта го прави по-хубаво и приветливо място, независимо дали става въпрос за представите ни за нашия свят, или за този, който познаваме от творческите възприятия и възгледи на талантливи автори.

Много от нас са любители и истински ценители на хубавите романи и изкуството и имаме своите любими героини, но днес ние изрично благодарим на Бога за неподражаемата свята духовна красота на жената, която е не само
най-великата библейска героиня, а царица на небето и земята, която с дара на своята вътрешна красота и благодат спасява и нас.

Днес благодарим на Бога и за още нещо специално, за благодатта на Непорочното ѝ зачатие, с което я беляза. Познавайки добре историята на Мария, свеждаме глави пред образа ѝ и пред силата на нейното величие, благословение и страдание, и не на последно място, защото нейната роля ни помага в нашето пътуване към Бога.

Непорочното зачатие на Дева Мария е догма на католическата вяра, която не е част от Божието Слово, а от свещеното предание – традицията и учението на Църквата. И макар и в Библията да не е изрично написано, установяването на този празник е съвсем законно.

В първата глава на Евангелието от Лука ангелът Гавриил се обръща към Майката на Бога с думите: „Здравей, пълна с благодат!“, или с познатия ни от гръцки превод; „Радвай се, благодатна Мария“.

Няма как това изключително обръщение да означава, че Мария е пълна с благодат по изключение в този момент, защото това се отнася за целия ѝ живот от началото до края. Освен това Бог и грехът са противоположности и Бог подготви Мария да бъде подходяща майка на Исус, чиста и безгрешна.

Четейки внимателно, забелязваме още един намек за непорочното зачатие на Дева Мария в Библията. Едно от определенията, дадени на Мария, е „Ковчег на завета“, а ковчегът на завета в Стария Завет е дървен сандък, в който се съхраняват двете каменни плочи, съдържащи заповедите, които Бог дава на Моисей. Този ковчег пази съдържанието на Божието Слово, така както Мария пази под сърцето си и носи в утробата си в продължение на девет месеца Исус, Който е въплътеното Слово.

Щастливият и добър край на една история никога не е гарантиран, нито в романите, нито на сцената на реалния живот, и той често се изплъзва, пренасяйки ни болезнено на отсрещния бряг на драматичния и дори трагичен финал, оставяйки у нас усещане за отчаяност и безнадеждност.

Само че познатата ни история на спасението, която започна с жената като никоя друга, премина през дебрите на страданието и дори на смъртта, за да напише най-невероятната история за любовта.

А ние, като християни, пълни ли сме с благодат? Носим ли в сърцата си и в света Христос по примера на Мария и отговаряме ли на Бога с думите: „Нека ми бъде по Твоята воля!“, когато сме изплашени и чувстваме страх или сме в беда.

Да, има такава жена! Името ѝ е Мария и тя е като никоя друга, пълна с благодат! Avé María!

Last Updated on Saturday, 07 December 2019 21:20