III Адвентна неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Да бъде радост на земята!

Арфи и гласове, тръби и гусли се издигат заедно във весела песен, докато цялата земя се радва и възхвалява Бога като Цар! „Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши!“, така започва познатият ни деветдесет и седми псалм, а после продължава: „Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог. Възклицавайте Господу, цяла земьо, тържествувайте, веселете се и пейте!“

Навън зимата е в разгара си, а ние сякаш се събуждаме и ободряваме. И пламъкът на третата свещ на адвентния венец гори, и елхата вече грее в многоцветна феерия от нюанси и бляскави светлини, а празничните концерти в храма ни със своите специално подбрани програми и музицирани вдъхновени послания усилват вътрешното въодушевление в нас.

Връщането ни към спомена и очакването на идващия Спасител е ежегодно повторение с познати пасажи и думи, но те не спират да ни въздействат емоционално, а в сърцата ни няма място за никаква досада и отегчение, защото там все по-удобно се настанява радостта. Мечтатели или реалисти, всички се предаваме на заряда на рождественското настроение и вероятно, ако излезем на улицата и попитаме когото и да било от случайните минувачи кой е най-радостният период от годината, едва ли има съмнение, че отговорът ще бъде времето около Рождество Христово.

„По Коледа стават чудеса“ е тривиална сентенция, но наистина във въздуха сякаш витае някаква тайнствена сила на добротата, невидима за очите, но завладяваща душата, която неусетно ни превръща в импулсивни търсачи на чудеса и неуморими мечтатели, копнеещи за празнични вълшебства.

Нарамили своята раница с грижи, с малки и големи крачки извървяваме собствения си път и прекосяваме необозримите хоризонти на паралелни събития, пораждащи и веселие и меланхолия в нас, но в тези дни на очакване много лесно запълваме празнотата в душите си и на мястото на всяко огорчение и тъга подреждаме нова надежда и мир.

Неподозирано и малко изненадващо разбираме, че радостта ни не е абсолютно зависима от обстоятелствата в нашия живот. Спонтанно и някак интуитивно се разделяме и с илюзията, че щастието и радостта ни зависят от парите и материалните притежания и богатството. Интересно е, че се предаваме на радостта около нас, независимо дори и от здравето ни и от любовта. Щастливо влюбени заради споделена любов или преживяващи сърдечна болка от изоставяне или самота, чувстваме нов заряд на оптимизъм, прилив на жизнерадост и вяра в бъдещето.

Но защо ли?

Не, това не е магия, а вяра, която ни кара да търсим радостта на правилното място, т.е. радостта ни е зависима не от нещо или някой друг, а от Исус, защото само Той е източник на истинската радост, която е и наша сила.

И нека бъде радост! През 1719 г. Айзък Уотс написва химн, озаглавен „Радост на света!“. Ние също добре познаваме тази песен с адаптиран превод и заглавие: „Слава во Вишних!“.

Вдъхновен от псалм деветдесет и седми и особено от четвъртия стих „Възклицавайте Господу, цяла земьо, тържествувайте, веселете се и пейте!“ в оригинала на песента авторът пише една-единствената строфа, свързана пряко с Рождението на Исус: първата, която съобщава, че „Господ е дошъл“.

И въпреки че никъде не се споменава нито за Мария и Йосиф, нито за ангелите, пастирите, яслата или мъдреците, това е една от най-обичаните и популярни коледни песни, защото наистина улавя същността на Коледа, която е радост.

Когато е публикувана за първи път през 1719 г., песента е с различна мелодия от тази, която познаваме днес. Повече от сто години след като вижда бял свят, през 1836 г. композиторът Лоуел Мейсън я комбинира с няколко теми от най-прочутата оратория на Хендел „Месия“. Още три години минават, докато той намери точните думи от химна на Айзък Уотс „Радост на света“ и ги слее с мелодията му във варианта, в който я познаваме днес.

Любопитно е, че Уотс никога не е искал химнът му да бъде коледна песен. Той тръгва от старозаветен псалм, който съвсем сполучливо смесва с новозаветния език в желанието си да опише Второто пришествие на Христос като по-добро от Първото му. И все пак неповторимата нотка на радост и образът на Господ, който идва и търси място във всяко сърце превръща този химн в една от най-обичаните коледни песни на всички времена.

Вярно е, че понякога коледната обстановка и суетене около нас са наистина пресилени, но нека не бъдем критични и осъдителни, а по-скоро да покажем, че сме озарени от изгряващата светлина на Спасителя, знаейки, че светът, в който живеем отчаяно се нуждае от повече радост, помнейки, че има хора, които търсят поне малка доза от нея в живота си, някакво щастие или хубав момент и наслада, за да озарят дните си, след като дълго са изпитвали тъга и скръб.

Идва време за радост! Но защо ли?

Още когато се роди, Исус донесе радост на света. Да си спомним как ангелите вестиха, че идват да донесат добра вест и голяма радост, която ще бъде за всички хора, и тя наистина е за всички без дискриминации и ограничения, защото идващият празник не е национален, а всемирен и вселенски, и не е само за богатите, нито само за бедните, не е само за образованите, нито за влюбените, нито само за здравите и късметлиите.

Този празник е много повече. Той съдържа в себе си не просто заряда на доброто настроение, възторга и емоционалната радост, защото е всеобща „Радост на света“.

От днес по-често си спомняме, че Исус донесе много радост на земята и докато беше сред нас накара глухият да чуе, слепият да прогледне, хромият да проходи, обсебеният да познае мира, но и все още продължава да върши чудеса.

Разбира се, най-голямата радост Той донесе на света, когато три дни след Разпятието си, възкръсна от мъртвите, предавайки и на нас духа на Своето безсмъртие, като ни преведе през дебрите на смъртта, позволявайки ни да вкусим от плодовете на дървото в райската градина, но не от дървото на грехопадението и смъртта, а от това на победата и живота.

Днес ние се радваме, защото знаем и вярваме в Благата вест, че Христос се възкачи на небето и седна отдясно на Отца и пак ще се завърне, за да въздаде за всички ни вечен мир и хармония, и спасение за всички народи.

Затова нека не се тревожим за залеза нито на слънчевата, нито на лунната светлина, защото Исус е нашата вечна светлина, която свети над нас сега и във вечността!

1. „Слава во вишних!“ Слушайте! / Аз чух чудесен глас:

Чух сбор велик с тържествен вик, / Вести свет нов за нас. (3)

2. „Мир на земята!“ Слушайте! / Спасител се родил:

За всяк от нас тоз славен Спас / Отец е проводил. (3)

3. „Слава во вишних!“ пейте вий! / Господ ни посетил:

За всек един Адамов син / Христа е изпратил. (3) 

4. „Мир на земята“, Пейте вий! / Месия се родил:

Ликуйте с глас: „Господ е с нас- / Господ Еммануил.“ (3) 

5. Пей, пей с радост целий свет! / Господ те възлюбил:

Нек'екне днес добрата вест: / „Христос се днес родил!“ (3)

Last Updated on Saturday, 14 December 2019 21:15