IV Адвентна неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Елате вий, верни, весели, засмени!

Елате да се поклоним!

Във времето на Адвента по изключение и за кратко се отдалечихме от буквалното тълкуване на познатите ни за сезона четива, поднасяйки няколко специално подбрани песни, с които поканихме всеки от вас да извърви по свой начин пътя на подготовката си в очакване на Исус и да преживее личния си размисъл, покаяние и радост.

 Днес, отбелязвайки четвъртата адвентна неделя, все по-ясно чуваме тържествения звън на камбани, над който се издига и гласът на небесните ангелски хорове, но въпреки това е възможно да се чувстваме отново като в самото начало на това време, имайки усещането, че дойде моментът, в който трябва да тръгнем към Бога, но, подобно на малкия барабанчик, все още сме с празни ръце.

Само че сега вярата, надеждата и любовта си пробиват път между всяка болка и тъга, защото през тези дни непрекъснато се връщаме към спомена за това Кого очакваме и какво е Неговото голямото обещание. Така че каквито и емоции и чувства да ни изпълват, нека извървим и последнта крачка, отправяйки се към Витлеем, защото със сигурност това, което ще намерим там, е по-радостно, по-хубаво и по-свято от всякога!

„Ами ако винаги беше зима, но никога Коледа?“ Всъщност този въпрос е предложен от книгата и филма „Лъвът, вещицата и гардеробът“, който разказва приказката за Нарния, замръзналата и негостоприемна земя, която лежи вечно затлачена под ледена покривка от сняг, и разпръснати тук-там из ледения ѝ пейзаж са замръзналите фигури на хиляди бедни души, които, за съжаление, са превърнати в студени безжизнени статуи, за които, изглежда, животът е свършил.

Опустошително заболяване. Загубата на любим човек. Предателството на приятел. Страх от бъдещето. Разочарование от неуспех или просто вледенени и замръзнали от собствения ни егоизъм, животът може да бъде груб и доста често, когато сме ужилени от безмилостната реалност на тези видове болки и скърби, и ние, като онези бедни граждани на Нарния, можем да се окажем замръзнали в ледената хватка на врага, а когато светът изстине, е голямо изкушение просто да се откажем от живота.

В света на киното това замръзнало и безжизнено състояние е просто фантазия, но в реалния свят предателството и непокорното поведение водят до вечна духовна смърт. Поради своя грях и непокорство в Едемската градина всички заслужихме да бъдем заточени в земята, където винаги е зима и никога Коледа, но въпреки това Коледа за нас идва като една магия и вълшебство на любовта. И както добре знаем, саможертвата на Бога, Който се роди сред нас, промени света със Своята любов, която съвсем не се ограничава до иначе необятните граници на фантастиката.

И така, Коледа, Великден и проповедта на планината се превърнаха в едно цяло, когато Бог изпрати своя Единороден Син в света, за да може Той да плати цената за нашето неподчинение. Онези, които дълбоко в себе си таят съмнения, е възможно тихичко и наум да се питат а има ли доказателства за това?

Да, има, разбира се, и доказателствата са нявсякъде около нас точно в момента, когато всички се предаваме на раждащото се вълшебство на Божията любов, което ни кара да казваме и вярваме, че по Коледа стават чудеса.

Чудна е тази надежда, нали? Ако спрем да търсим не само Неговото Рождение, но и Неговото завръщане, ще спрем да обичаме и Неговите хора, т.е. всички хора, които са наши ближни. Днес, когато светлината пред очите ни изгрява с цялата си сила, ние си спомняме колко много ни е поверено. Имаме Божието Слово и откровение, дадено ни през вековете, и сега го държим в ръцете си. Но какво правим с него? Вярно ли пренасяме посланието на спасението и живота в света около нас, който понякога буквално е изгубен и мъртъв?

Ние, които сме верни, познаваме Божията благодат, която носи спасение, но тази благословена надежда и славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос е за всички хора, затова имаме задължението да го носим и на другите, защото Той вече се приближава към нас.

Adeste Fideles! Елате всички верни! Господ ни кани. Но дали сме сред верните? Благословен е верният слуга, защото господарят Му ще го възнагради. Нашият призив е ясен, Исус очаква от нас да бъдем верни независимо от ситуацията ни в живота. Трудни са предизвикателствата, но и страхотни са наградите.

Adeste Fideles! Обичаме този коледен химн, но как се появи той в света?

Джон Франсис Уейд беше пътуващ писател. В онези отдавна отминали дни, когато печатът все още е в начален стадий и доста бавен начин за възпроизвеждане на копия на дадено произведение, той се скита, предлагайки услугите си на онези, които могат да плащат за тях. Уейд е занаятчия от най-висок ранг, владее няколко езика и умее да преписва музикални ръкописи, а творческите му умения и талант са много търсени по онова време от ръководителите на хорове, учебни заведения, църкви и заможни семейства. Той работи предимно в родната си Англия, но за да „пласира и търгува“ творчеството си, пътува и на далечни разстояния извън страната до Франция и някои от западноевропейските страни.

Очевидно обаче писателят Уейд не е прекарал цялото си време в препис и копиране на произведенията на други хора, защото през 1750 г. като част от ръкопис, който подготвя да представи на известен колеж в Лисабон, той включва оригинална композиция, родена под напора на личния му вроден талант, изливаща се от недрата на душата му върху лист хартия и във вид на отброени капки мастило. Така, написан на латински език, се ражда познатият днес по целия свят химн „Adeste Fideles!“

Adeste, fideles, laeti triumphantes,venite, venite in Bethlehem...

На български език това е популярният текст на песента: Елате вий, верни, весели, засмени! Елате, елате във Витлеем...

Уейд също така композира фина мелодия за думите, които е написал, и когато двете са смесени, те създават изключителна музикална композиция, която се пее с голям ентусиазъм в църкви по целия свят по Коледа. През 1785 г. тогавашният херцог на Лийдс представя песента на група концертни певци, на които той е диригент, и тя набира популярност, обикаляйки цялото земно кълбо, а по пътя си е преведен на езика на почти всяка нация. Още през миналия век той може да бъде намерен в над сто различни превода на английски език.

Рождественският химн „Adeste Fideles!“ съдържа само четири строфи, но изображенията, които те рисуват пред очите ни, очароват със силните емоции на ентусиазъм и привлекателност, които създават, и едновременно пленяват със своя смисъл хора от целия свят и от всяка култура.

Първият стих ни призовава да визуализираме отново младенеца Исус във витлеемската ясла. Втората строфа ни напомня, че детето Исус е самият Бог. Следващата строфа представя за нас възвишената песен на ангелския хор, чута от пастирите, a последният стих представлява хваление и обожание на Словото.

Представяйки си живата му мелодия, вече си пеем наум и на глас. Чудесно! Нека не спираме до Рождество, а и после в предстоящия Рождественски сезон!

„Adeste Fideles!” Елате, о всички верни! Елате, да се поклоним! Чувате ли?

Елате всички верни и всички, които бихте искали от сега нататък да бъдете верни; всички, които ходите в тъмнина, но жадувате светлината; нека вярата и надеждата ни бъдат достатъчни, за да стигнем далеч, там, където любовта побеждава всяка тъга. Елате да последваме Христос и Той ще ни помогне да издържим тежестта на всеки кръст, отвъд който ще изпълним сърцата си с необозрима обич и мир! Елате да прегърнем радостта! Елате и вижте изгряващата светлина!

Last Updated on Monday, 23 December 2019 08:19