Рождество Христово PDF Print E-mail
There is no translation of this article

„Тиха нощ, свята нощ“

Адвентното ни пътуване неусетно достигна своя край. С малки и безшумни стъпки, крачка по крачка извървяхме този пасаж от време с една-единствена цел – да се приближим до Теб, Господи, и сега идваме, за да Ти се поклоним.

И ето ни във Витлеем! Нощта е безоблачна и ясна, смълчана и тиха. Сняг покрива земята като нежна бяла пелена, а снежинки кротко падат от небето в ритъма на монотонен весел танц. Мир се стеле по земята. Пред очите си вече ясно виждаме и яслите на Витлеем с Богомладенеца, роден сред уюта и топлината на животинския обор и положен в слама от изсушени стъбла на изсъхнали житни класове.

Но дали в действителност се случва точно така?

На земята идва нов цар, но Той се ражда в пълен контраст дори и с най-оскъдната и бедна царска обстановка, която бихме могли да си представим. Около Него няма коприна, нито слонова кост и раждането Му не е съпроводено от тържествени и звучни мелодии на цигулки и фанфари.

Ангелски хорове, пастири в полето, светещи звезди, мъдреци с дарове, животни, които се взират благоговейно в тишината, но дали това е истинската версия на Твоето Рождение, Господи?

Знаем, че не съвсем. Вероятно месецът, в който Исус се ражда, съвсем не е декември, а в яслите не е нито толкова топло, нито чак толкова уютно, да не говорим, че и не дотам чисто, но съзнанието ни отказва да приеме каквато и да било друга версия за възможна, независимо колко правдоподобна може да е тя, защото безкрайно щастливо сме се настанили в уюта на коледния романс, където не сме оставили никакво място за болка и тъга, и просто не искаме да спираме да вярваме дори и за миг в чудото на витлеемската история.

И сега, докато бързаме в последните си приготовления за празника, искаме да останем по-дълго в историята на този сезон и да прекараме известно време с новороденото дете в яслите, да Му поднесем своите скромни дарове и кротко да приседнем до Него и да помълчим, докато се любуваме на светлия Му образ.

Взираме се в тези мънички ръце, за които знаем, че ще ни освободят от всички окови, в очите, чрез които ще прогледнем истината, в устните, които, когато проговорят, ще накарат и нас да се усмихваме, подарявайки ни надежда, и в малките детски крачета, които накрая ще ни пренесат в Бащиния дом, прекосявайки бездната на смъртта.

Ръцете ти, Господи, толкова малки и бели, стиснати тази нощ в бебешки юмрук, как биха държали скиптър или римски щит, но един ден ще бъдат приковани на кръста. И малкият Ти език, който скоро ще призовава, ще връща мъртви към живота и ще предопредели блаженствата и благодатта за целия свят. Малки розови устни, върху които е спотаена звездната целувка на опрощението и помилването за онези, които с вяра ще Те последват, и на смъртта за онези, които ще откажат да приемат спасението Ти.

И малко свято сърце! Колко пъти ще Те разбием, ще Те разкъсаме с тръните на нашите обвинения, когато няма да успяваме да преглътнем чашата с горчивите си страдания, ще Те опустошим с греховете си и ще Те пронижем с копието на нашето отхвърляне.

Твоите очи сега са затворени и сънят Ти е мирен и спокоен, но скоро ще познаеш до съвършенство нашия свят и болките, които сами не можем да излекуваме, ще видиш нашата голгота и егоизъм, понеже пред Теб не сме в състояние да ги скрием.

Но Ти идваш, Господи, в тази нощ, за да докоснеш отворените рани на прокажените, да донесеш утеха на неспокойните, да изтриеш сълзите от уморените лица на самотните, вдовиците и сираците, и Си тук, за да донесеш щастие и мир в домовете ни.

Искаме и ние, Господи Исусе, да заемем място сред овчарите и мъдреците и тръгваме на път като тях, защото желанието в сърцата ни е единствено да дойдем във Витлеем и да Ти се поклоним.

Часовникът отброява среднощния час. Камбаните навън звънят. И ние идваме в храма, който е по-красив и празнично украсен от всякога. Идваме тук, при яслите и при Теб, Господи, и мислите ни са пречистени, а пожеланията светли.

Идваме и искаме да останем още и още, защото светът беше различен през последните седмици, временно преобразен, сякаш магическият прах на Коледа блестеше по бузите на човечеството толкова ясно и ни напомняше какво си струва да имаме и какви сме били предназначени да бъдем.

За миг забравихме тревогите си, отказахме се от обичайните битки и състезания и щедро раздадохме от прошката и обичта си, а накрая слязохме от най-високото стъпало на гордостта си и спряхме долу, ниско в полето, вдигайки взора си към небето в търсене на величие в светското ни ежедневие, на святост сред недотам чистия ни свят и на божественост в образа на малко дете.

О, тиха нощ, свята нощ! Слава във висините Богу и на земята мир между хората!

За ценните часове на тази Божествена литургия нашите небесни копнежи се смесват и всички ние се превръщаме в ангелски хор от млади и стари, бедни и богати, местни и чуждоземци, хиляди различни личности, които се прекланят пред тайната на Витлеем.

Роденият Бог е навсякъде сред нас, в усмивката на старицата, в емоцията и вълнението на майката и бащата, прегърнали сина си, който се е прибрал у дома след дълго отсъствие в чужбина, в сълзите на благодарност на оздравелия след тежко боледуване, в сърцето на влюбения мъж, който приготвя пръстен за своята годеница, в благослова, с който родителите даряват своите децата, в семейната молитва на трапезата.

Емануел. Бог се приближи. Той е с нас. Христос се роди.

Мисълта, че всичко това може да свърши, е неприемлива за нас. След броени часове подаръците ще бъдат пореднотони ново притежание, красивите опаковки и хартията ще лежат на пода, вече ненужни, семейните албуми ще бъдат затворени, спомените разказани, шегите изсмяни и последното парче сладкиш ще бъде изядено, но за момента магията все още е във въздуха.

И затова всички сме будни. И искаме да се насладим на този дух още малко и завинаги да го запазим. Нека се молим за всички, които днес почувстваха магията на Рождество Христово и радостта от идването Му в света, да я потърсят и утре и през август, защото ако Бог може да направи толкова много с такива ограничени и плахи молитви като нашите, които Му предложихме през декември, колко повече би могъл да направи, ако мислим за Него всеки ден!

Думите са изречени, посланията са отправени, Божието Слово прочетено! Какво друго ни остава сега, освен да се предадем на литургията и празника и да запеем с пълен глас: „Тиха нощ, свята нощ!“.

Шест стиха, които промениха света. От първото си представяне сред публика песента се превръща във вечен символ на надеждата, мира и солидарността.

„Тиха нощ, свята нощ!“ Песен, която прекоси всички граници и езикови бариери, носейки се по света като послание на мира в продължение на двеста години. През 2011 г. е включена в списъка на Юнеско за нематериално културно наследство, а в Австрия, откъдето идва „Stille Nacht“, се смята за национално богатство.

Годината е 1818-та, когато свещеникът Йозеф Франц Мор изминава три километра от дома си в австрийското село Оберндорф край Залцбург, за да посети приятеля си Франц Ксавер в съседния град Арнсдорф.

Мор носи със себе си стихотворение, написано от него около две години по-рано. Той отчаяно се нуждае от мелодия за тези думи, при това до полунощ, когато ще започне месата на Бъдни вечер, до която остават само броени часове. Той се надява приятелят му, бивш учител, който също е хоров изпълнител и органист на църквата, да успее да превъплъти стихотворението му в музика.

И така едно от многото невероятни неща в тази колекция е, че на този двадесет и четвърти декември Франц Грубер композира мелодията „Стиле Нахт“ за Мор само за няколко часа. И тъй като неотдавнашно наводнение на близката река Залцах по това време е извадило от строя органа на църквата, Грубер композира музиката за акомпанимент на китара.

Няколко часа след като той завършва работата си, двамата с Мор застават пред олтара на църквата „Св. Никола“ в Оберндорф, за да изпълнят собствената си творба.

Днес към този хор се присъединяваме и ние:

1.Тиха нощ, свята нощ.

Всичко спи в тишина.

Сал девица бди във захлас

над Детенце в този свят час.

Бог се ражда сред нас.

Бог се ражда сред нас.


2. Тиха нощ, свята нощ,

Божи син, любовта

се излива от Твойта уста

и спасение ни обеща.

Тук роди се Спасител,

тук се Спасител роди.


3. Тиха нощ, свята нощ.

О, съдба, в таз земя

Бог се ражда в бедна стреха,

в малка ясла зарад греха.

Бог велик е, чеда!

Бог велик е, чеда!

Last Updated on Tuesday, 24 December 2019 18:47