Светото Семейство PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Бог продължава да обича всеки човек

По време на традиционната литургия на Бъдни вечер във ватиканската базилика в рождественската нощ папа Франциск припомни, че любовта Божия не може да се договаря. „Човечеството – каза папата – не е вече само, защото Бог стана човек.

По време на традиционната литургия на Бъдни вечер във ватиканската базилика в рождественската нощ папа Франциск припомни, че любовта Божия не може да се договаря. „Човечеството – каза папата – не е вече само, защото Бог стана човек. Пред „безумната“ любов на Исус няма извинения: нека не чакаме ближният да „стане добър“, за да му сторим добро, или Църквата да е съвършена, за да я обичаме. Нека се превърнем в дар, за да можем да променим Църквата.

Светлината, която се явява в рождественската нощ, е „благодатта на Бог, божествената любов, която преобразява живота, обновява историята, освобождава от злото, вдъхва мир и радост. Тази нощ Божията любов ни се показа: това е Исус. В Исус Бог стана Детенце, за да ни позволи да го прегърнем. Бог идва даром, гратис. Неговата любов не може да се договаря: не сме направили нищо, за да я заслужим, и никога не ще можем да се отплатим за нея.“

„Бог – поясни папата – стана малък за нас; докато се занимавахме с нашите лични неща, Той дойде сред нас. Рождество Христово ни припомня, че Бог продължава да обича всеки човек, дори най-лошия. Бог не те обича, защото си по-праведен и се държиш добре: Той просто те обича. Неговата любов е безусловна, не зависи от теб. Можеш да имаш погрешни идеи, можеш да си направил всичко, но Господ не се отказва да те обича. В нашите грехове не спира да ни обича. Неговата любов не се променя, не е докачлива, тя е предана и търпелива. Ето дара на Рождество Христово: откриваме с удивление, че Господ е цялата възможна безвъзмездност, цялата възможна нежност.“

„Във Витлеем  – продължи папата – Исус се ражда беден във всичко, за да ни завладее с богатството на своята любов. Във Витлеем се яви благодатта Божия. Благодатта е синоним на красотата. Тази нощ, в красотата на Божията любов, откриваме също нашата красота, защото сме обичани от Бог: в неговите очи ние сме красиви, една неудържима красота, която е ядрото на нашето същество. Днес Бог ни го припомня, взимайки с любов нашата човешка природа и правейки
я своя, завинаги.“

Пред благодатта на Рождество Христово „нашето задължение е това да приемем дара. Преди да тръгнем да търсим Бог – допълва папа Франциск, – нека Му позволим да ни търси. Нека не тръгваме от нашите способности, а от неговата благодат, защото Той, Исус, е Спасителят. Нека погледнем Младенеца и да позволим на неговата нежност да ни обгърне. Няма да имаме повече извинения да не Му позволяваме да ни обича: онова, което не върви в живота, онова, което не върви добре в Църквата, онова, което в света не върви, няма повече да бъде оправдание. Ще премине на втори план, защото пред безумната любов на Исус, пред тази смирена и съпричастна любов, не съществуват повече извинения.“

„Тази благодат – подчерта настойчиво папата – заслужава огромна признателност. Да приемем благодатта, означава да сме признателни. Но нашият живот често е далеч от признателността. Днес е подходящият ден да се доближим до дарохранителницата, до яслата, за да благодарим. Нека приемем дара, който е Исус, за да се превърнем на свой ред в дар, както Исус. Да се превърнем в дар, означава да дадем смисъл на живота. А това е най-добрият начин да променим света: ние се променяме, Църквата се променя, историята се променя, когато престанем да искаме другите да се променят и започнем да се променяме ние, превръщайки нашия живот в дар.“

„Исус – завърши папа Франциск – променя историята с дара на своя живот: Той ни се дари безвъзмездно. Също ние, нека не чакаме другия да стане по-добър, за да му сторим добро, нека не чакаме Църквата да бъде съвършена, за да я обичаме, нека не чакаме другите да ни забележат, за да им служим. Нека започнем от нас, защото това означава да приемем дара на благодатта. А светостта не е нищо друго, освен опазване на този дар.“

Нека Христос да бъде светлина за цялото човечество

В свят, осеян от конфликти и житейски условия, които принуждават хората да емигрират, пораждат бедност и засягат преди всичко децата, Емануил, Бог с нас, трябва да бъде „светлината за раненото човечество“. Това бе основният акцент в посланието на папа Франциск в деня на Рождество Христово, което отправи от централната ложа на ватиканската базилика към град Рим (Urbi) и целия свят (Orbi) и, което всяка година е своеобразната водеща линия на онази, която беше и ще бъде папската дипломация през годината. В тазгодишното послание папа Франциск поставя особен акцент върху състоянието на мигрантите; отправя поглед към Близкия Изток и по-специално към Сирия, Ливан и Ирак, който папата се надява да посети през 2020; цитира недвусмислено ситуацията в Украйна, наречена за първи път „война“ от Светия престол по време на срещата, която папата пожела с епископите от Синода на Украинската гръко-католическа църква през юли; не забравя и Африка, цитирайки държави като Нигерия, Нигер, Мали, Демократична република Конго; позовава се и на ситуацията в американския континент, по-специално тази във Венецуела; не е забравен и онзи, който е преследван заради своята вяра, и онзи, който е принуден да емигрира „с надеждата за един по-сигурен живот“.

В посланието си папа Франциск подчертава преди всичко, че Исус бе изпратен не за да осъди света, а за да го спаси. „Небесният Отец – каза папата – ни го дари с безкрайно милосърдие. Дари Го на всички нас. Дари ни Го завинаги.“ „Исус се роди като малка искрица огън, запалена в тъмната и студена нощ. Той е Словото Божие, станало плът, което ориентира сърцето и стъпките на Авраам към обещаната земя. Той е този, който води еврейския народ по пътя от робството към свободата и продължава да призовава тези, които се доверяват на Божиите обещания, като Авраам и тези, които са роби, и днес, за да излязат от затвора.“

Става въпрос за „Слово по-сияйно от слънцето“, изтъква папата, защото, да, в човешките сърца има мрак, но светлината Христова е по-голяма. В личните, семейните, социалните връзки има мрак, но Христовата светлина е по-голяма. Има мрак в икономическите, геополитическите и екологическите проблеми, но Христовата светлина е по-голяма.

Оттук и молитвата на папата „Христос да бъде светлина за децата, страдащи от войната и конфликтите в Близкия Изток и различните конфликти по света“. На първо място папата цитира „обичания сирийски народ, който все още не вижда края на враждебността от конфликтите, разкъсали страната през последното десетилетие“. (...)

Папа Франциск отправи молитва „Сина Божий, слязъл от Небесата на земята, да бъде защита и подкрепа за всички, които по причина на тези и други неправди трябва да емигрират с надеждата за един сигурен живот.“ „По причина на несправедливостта – разобличи папата – тези хора са принудени да преминават през пустини и морета, които се превърнаха в гробища; принудени са да понасят неописуеми злоупотреби, всякакъв вид робство и мъчения в нечовешките лагери за задържане. И по причина на несправедливостта те са отхвърлени от места, където биха могли да имат надежда за един достоен живот, и ги изправя пред стените на безразличието.“

Оттук и финалната молитва на папата: „Нека Емануил, Бог с нас, да бъде светлина за цялото ранено човечество. Нека затопли нашето често закоравяло и егоистично сърце и ни направи средства на неговата любов. Нека Емануил, Бог с нас, чрез нашите бедни лица да дари своята усмивка на децата по целия свят; на онези, които са изоставени, и на всички понесли насилия. Чрез нашите слаби ръце нека облече бедните, които нямат с какво да се покрият, да даде хляб на гладните, да изцели болните. Чрез нашата крехка компания, да бъде близо до възрастните и самотните хора, до мигрантите и маргинализираните. В този празничен ден нека дари на всички своята нежност и да озари мрака в този свят.“

https://www.vaticannews.va/bg

Last Updated on Sunday, 29 December 2019 13:44