II Рождественска неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Истинска Светлина

Толкова много части на света и толкова много цели и посоки. Накъде да тръгнем и кой път да изберем? За нас, вярващите, отговорът е еднозначен. В Църквата сме и неотклонно търсим Божия път.

 Преживяхме радостта от осезаемото ни връщане към спомена за Рождество Христово, подсилихме духа на пламтящия в сърцата ни огън на надеждата и вярата в доброто, а после тържествено и с фойерверки посрещнахме и Новата година.

А сега накъде? След големия шум настъпи тишина, коледните украси и светлини все още стоят по витрините и в домовете ни, но магията вече я няма. Какво е това вълшебно време, което ни накара да се предадем на надеждата, прошката и обичта и ни превърна в усмихнати и любящи хора и щедри благодетели?

Има някаква загадъчна тайнственост в тази сила, която ни направи напълно подвластни на доброто, но нещата съвсем не свършват дотук.

Новата календарна година започна отброяването на следващите триста шестдесет и пет предстоящи нови възможности да променяме към добро и себе си, и целия свят. И ето ни отново в църквата, където преди броени мигове дойдохме, за да се поклоним на Младенеца Исус, а сега продължаваме да следваме светлината, която изгря пред очите ни. И искаме да извървим пътя си докрай заедно с Него, докато стигнем до заветната цел на Възкресението.

Светлината и блясъка на Рождественския сезон навън наистина отминават, но днешното неделно евангелие ни казва: „Съществуваше истинска светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“.

Нека не забравяме, че Бог ни учи, че времето е условно. Ние прекрачихме прага на Новата година, прекосявайки условната
и несъществуваща граница на безкрайността и вечността.

Бог винаги е бил, е и ще пребъде. Затова евангелист Йоан продължава: „В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна“.

Къде е неугасващата светлина днес? Има ли я? Колко силно свети?

И къде можем да я видим всеки ден?

На олтара. Там тя не спира да сияе и блести и да ни осветява.

Удивително е чувството да се изправиш на олтара, чувстваш се едновременно и могъщ, и смирен. Отслужващият литургията свещеник е водещият в този неподражаем и вечен спектакълна вярата. Когато свещеникът запява химн, всички пеят, когато застава в мълчание, всички мълчат, действията му предопределят поведението на верните.

Обикновено външните гости в храма остават силно впечатлени от ритъма на литургията, който е трудно да бъде обяснен с няколко думи, но за сметка на това е лесно разпознаваем поради вроденото ни чувство за ритмичност. Думите на богопосветения са облечени в множество символи и знаци, познати за нас, но често неразбираеми за външни посетители и гости.

Несъмнено се долавя усещане за взаимност между участниците в литургията, които познават не само Словото, но и авторитета на Христовото присъствие, както и Неговата мощна сила.

Позицията и осанката на отслужващия евхаристията внушава величие, доблест и тържественост, защото в ръцете си той държи Божието Слово, което не просто е мощно, а е толкова мощно, че промени света завинаги.

От друга страна, свещеникът поднася тези думи към нас колкото величествено, толкова и смирено, прекланяйки се като всеки един от нас пред силата на Христос.

Удивително е как думите на един човек промениха света до неузнаваемост. Само три години от живота му са записани в Новия Завет. Това е един кратък пасаж от Неговия живот, а засяга милиарди други.

Днес на земята има около шест и половина милиарда души.
Не всички вярват в Христос, но животът на всеки е засегнат от Него. През последните две хиляди години общият брой на засегнатите животи трябва да наброява стотици милиарди. Това е много голяма сила за скромен човек, роден в малък град, нали? Как се случи това?

Бог и сатана, светлина и мрак. Няма по-добър начин да опишем света, в който живеем, но и в най-дълбоката и непробиваема тъмнина сноповете светлина се виждат отдалеч. Навсякъде, където светлината намалява, тъмнината винаги е готова да заеме цялото пространство, и все пак пред светлината тя бързо отстъпва.

За нас, вярващите последователи на Исус, наречен Христос, Той е огненият стълб, който показа на народа на Израел в пустинята посоката, по която да вървят, огънят, който роди светлината, и светлината, която поведе Божия народ по пътя.

Днешното евангелие препраща мислите и размишленията ни към неугасващата светлина в света и Божието Слово. Исус е светлината на света.  Свещеникът на олтара е светлина. Вие сте светлината на света.

Ако се държим потопени твърде дълбоко в християнската ни общност, много малко от нашата светлина ще свети. Ако останем твърде дълго навън в света и имаме малка дълбочина, ще бъдем хаотични и евентуално ще изгорим или ще загаснем като залеза на слънцето. За да светим ярко, трябва да бдим внимателно и над себе си и да пазим верността си.

Всяко време подлага на изпит вярата на онези, които са избрали да следват Бога. Днес ние живеем в спокоен район без размирици и войни, но има за какво да се борим, например за наградата бъдещите поколения да не допускат дори и мисълта за аборт или еднополов брак и тя да бъде немислима за тях, защото онези, които дойдоха преди тях тук, в църквата, бяха наистина верни и се бориха за истината и Божията справедливост.

Тези размишления днес предлагаме на вашето внимание в контекста на думите на Йоан Кръстител и в светлината на неговото свято отражение.

Самият той не е онази изконна светлина, която търсим и искаме да следваме, той дойде само като свидетел, но от него научихме, че има ценности, които несравнимо надхвърлят номиналната стойност на всяко знание и притежание, което ни е познато, дори когато става въпрос за готовността да отдадем преходния си живот в името на вечния.

„Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, но Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха – на вярващите в Неговото име даде възможност да станат чеда Божии.“

Бог отдаде живота на своя Единороден Син само за нас. Истината е, че Исус е Бог. Истината е, че Исус е живот и целият живот идва от Бога. Животът на Исус е светлина в света на мрака. Той е светлината, срещу която тъмнината няма никакъв шанс, защото Исус унищожава всеки мрак.

Истината е, че Исус стана плът. За това се радвахме по Коледа, защото Той прие плътта ни и живя сред нас на тази земя. Чрез Исус ни се предлага благодат и това е единственият начин да бъдем спасени.

А сега накъде? Толкова много части на света и толкова много цели и посоки. Накъде да тръгнем и кой път да изберем? За нас, вярващите, отговорът е еднозначен. В църквата сме и неотклонно търсим Божия път.

Нека пак погледнем към олтара, там, където Бог изпрати съвременния Йоан Кръстител, който да подготви нашия път към Исус, да ни призове към покаяние и да свидетелства, че „идещият след Него е истинската светлина“.

Ако чуваме добре неговите думи, изречени от олтара, възвестяващи спасителната вест със силата на многовековно ехо, да спрем за миг и да помълчим, а после да ги превърнем в своя победа и „от Христовата пълнота всички да приемем благодат въз благодат!“.

Last Updated on Monday, 06 January 2020 01:14