Сретение Господне 2020 PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Да очакваш срещата със Спасителя като Симеон, като Анна

Днес евангелист Лука ни представя двама еврейски свидетели, пророци, възрастни, благочестиви, свързани с храма и сред онези, които очакват и вярват в спасението.

Симеон и Анна олицетворяват верните и най-доброто от очакващия Израел, но това, което много силно ни впечатлява в тях, е подчертаната им и изключителна преданост към Бога.

За Симеон няма по-голяма чест от тази да срещне Месията и той посвещава живота си на очакването на месианското спасение. Сега, обещанието, което е получил от Светия Дух, „че няма да види смърт, докато не види Христа Господен“, се изпълнява и той може да си отиде от този свят дори в същия ден, тъй като няма нищо повече, което да желае на земята.

И нашата вяра ни изпълва с мир, а докато живеем в мир, също и ще умрем в мир. Образът на Симеон ни кара да се замислим, че когато човек искрено желае да се подчини на Бога и сърцето му е изпълнено с послушание, той вече не се страхува дори и от смъртта, защото не вижда в лицето ѝ трагичен край, нито прекратяване на земната мисия и призванието си, а я приема като стъпало към едно ново и съвършено измерение на радостта от това да се озовеш вечно в Божието присъствие.

„Когато Йосиф и Мария въвеждат Исус в храма, за да извършат на Него обичая по закона“, Симеон Го прегръща и благославя Бога, понеже не само вижда и държи Младенеца в прегръдката си, но с „вътрешните възприятия на неговия дух“ съзира и „спасение за всички народи, светлина за езичниците и слава за Израел“.

Все по-добре разбираме неговото не привидно, а истинско спокойствие от предстоящата среща със смъртта и ужаса, който онези, попаднали в плен на ненаситни желания и греховни копнежи, изпитват към нея, усещайки тъмнината на дълбоката яма, към която отиват.

Чрез пророчеството и Духа Симеон пази в сърцето си голяма надежда, но виждайки Христос, той вече физически познава Този, който ще плати цената за свободата от робството и последиците от греховете на човечеството, за да може всички, които се раждат на тази земя, да имат изобилен живот като осиновени деца на Бога. Невероятният дар на любовта, опрощението и милостта сега е достъпен от единия край на вселената до другия: и за евреина, и за езичника.

Въпреки това няма да бъде лесно, защото евангелското послание ще доведе до силно противопоставяне и скръб за народа на Израел. „Детето ти е предопределено да причини падането и издигането на мнозина в Израел и да бъде знамение на противоречия, а на самата теб меч ще прониже душата ти, за да се разкрият мислите на много сърца“.

Знаем кой е този меч, острият кинжал на майчината скръб, която тя ще изживее, докато стои в подножието на кръста на своя Син.

Когато приемаме и изповядваме Христовото спасение, е наивно да мислим, че Месията носи само радост и просперитет на света. Предупреждението на стария пророк е не само към нас, но дори и към Божията Майка.

Нищо не се е променило и досега. Нашият личен избор да следваме Исус не е гаранция за добър и спокоен живот. Преживяваме и големи радости, и големи разочарования и болки, а понякога най-хубавото за нас идва след  дълги години на земен труд и духовно служение и все пак като хора, познали Благата вест в ежедневието си сред безизходици и кризи, чувстваме божествената утеха и мир.

Освен за благочестивия пророк Симеон в разказа на евангелист Лука днес слушаме и за една жена, която е била изцяло запленена от Господ и която изпитва особена загриженост за народа си, но нейните съкровени мисли и желания не са насочени към освобождението от римското владичество, а от робството на греховността, безнадеждността и отчаянието. Тя се моли за своя народ и свидетелства за Исус „на всички, които очакваха избавление в Йерусалим“.

Анна редовно е в храма, сутрин и вечер, слави Бога и се покланя с пост и молитва и затова съзнанието ѝ е различно. Тя води вътрешен диалог с Бога и в тишината на този разговор умът ѝ остава свободен за по-дълбоки копнежи. Вдовицата, преживяла болката от загубата на съпруга си в млада възраст, е и пророческа носителка на надеждата за израелския народ, защото знае, че духовното спасение е скрито в личността на очаквания Месия.

Историята на тези двама свидетели не може да не ни накара да се замислим дали ние, като съвременни християни, сме толкова отдадени на очакването да посрещнем Исус в деня на Неговото завръщане? Дали светлината, която сме познали, осветява ясно пътищата ни, или виждаме като в мъгла, а равносметката за нас е, че най-добрият начин да срещнем Исус е да Го превърнем в своя единствена надежда и суверен на всички наши сърдечни желания и когато Го познаем и прегърнем в обятията си, ще имаме и смелост като тази на Симеон, за да кажем: „Господи, ела, аз не се страхувам, защото очите ми видяха твоето спасение!“

И Анна, и Симеон посещават Храма, но сега ние сме в църквата, която и за нас, както и за тях е привилегировано място, където най-осезаемо ни се разкрива Божието откровение, докато търсим ключа към вярата, която ще изпълни живота ни със спасителни действия.

Представянето на Господ Исус в храма е частица от жертвата на Светата литургия, когато евхаристичните дарове на хляба и виното щедро ни се предлагат, а това преживяване нямаше да е възможно без отдадеността и посветеността на свещениците, които в продължение на векове реализират перспективата на Симеон, фокусирана не върху отделни богоизбрани личности и един народ, а върху цялото човечество.

На днешния ден честваме празника Сретение Господне и отбелязваме Световния ден на богопосветените, затова неka изречем и едно кратко „благодаря“, отправено към тези, които подчиниха волята си на разположение на Църквата и верните в нея.

Благодарим ви, монаси и монахини, че въведохте Исус в нашия живот!

Как бихме могли без вас и без вашата удивителна способност да накараме тялото, кръвта, душата и божественосттана Христос да присъстват на нашите олтари и в нашите скинии, ако вие не стояхте достолепно в храма в утрото на всеки ден, за да ни дадете този безценен дар.

Благодарим ви, свещеници, че, приели безбрачието за себе си,  благославяте нашите бракове и ни възпитавате в безпрекословно уважение към изконните ценности на християнското семейство.

Исус казва: „Оставете децата да дойдат при Мене!“, но днес ви благодарим, че въведохте нашите деца в Църквата и поддържате душите им с тайнствата на спасението.

Благодарим ви, че полагате грижи за паствата си и изслушвате изнервени, гневни, хленчещи, плачещи, подозрителни и непознати хора, за това, че се случва да стоите в празни изповедални и дълго да чакате завръщането на някой блуден син, а после, сваляйки бремето на греха чрез силата
на опрощението да не получавате нищо в замяна или нещо, което поне малко да се доближава до това, което другите получават чрез вас.

Благодарим ви, че ни подкрепяте в най-тежките ни моменти на тревоги и депресии, докато ние продължаваме да живеем твърде вглъбени в собствените си проблеми.

Благодарим ви, че тичате към болниците и гробищните паркове, когато някой се обажда, че има спешна нужда от католически свещеник, а после, без да проявявате претенции, понасяте и несправедливи критики.

Не сме първите, които изричат тези думи на благодарност, и знаем, че не действате от свое име и чрез собствените си сили. Вие действате за Христос!

Last Updated on Saturday, 15 February 2020 23:11